Ивайло Христов: Докато човек се смее, открива себе си, и от това му става тъжно

„Това, което ме привлича в творчеството на Себастиян Тиери, е неговият хуманизъм. Героите му са посредствени, срамежливи, некадърни, непродуктивни. Те не се бунтуват, манкират, не могат да вземат решение. Но и те искат да имат място под слънцето. И те искат работа, признание, съчувствие, или поне приятел с който да поседят по приятелски, да помълчат по приятелски, или просто да споделят мечтите си, надеждите си, болката си“, разказва режисьорът на спектакъла Ивайло Христов

„Без презрение, без агресия, Себастиян Тиери ни разказва за човешкото страдание. Страдание безнадеждно, но поносимо, като живот в пустиня. Разказва тихо, без ефекти и колкото повече човек се смее, толкова повече преоткрива себе си. Тиери прави абсурда общодостъпен!“, казва още режисьорът на „Без асансьор“.

Ивайло Христов пред БТА в разговор с Даниел Димитров – за „разваления“ телефон, за смеха през сълзи, за „специалистите“ в превода и за паралелите с Кафка и Бекет в „Без асансьор“, за актьорския състав и за криминалните елементи, които липсват в тази пиеса на Себастиен Тиери.

Г-н Христов, как представлението от „Асансьор“ стана „Без асансьор“?

– То е някак си в духа на пиесата. Има разминаване. Като деца играехме на развален телефон – това е механизмът. И така от „Асансьор“ стана „Без асансьор“. Мога да го кажа по друг начин – в началото имахме идея да има асансьор на сцената, но се оказа, че няма как да има асансьор. И пиесата стана „Без асансьор“.

На какъв принцип са събрани миниатюрите в пиесата?

– Пиесата получих от Пламен Дончев, познат на публиката като Малък Петко (На актьора Пламен Дончев е и превода на пиесата – бел. а.). Той отдавна живее във Франция. Онова, което аз харесах в нея, е структурата, защото тя е обединена в няколко миниатюри. И всяка една е за себе си. Сюжетно, нямат нищо общо по между им. Но по един доста хитроумен начин, и по човешки, разказват за живота, който живеем.

Човек, когато стане сутрин, му идва да крещи, и да си казва: „Пак ли трябва да ходя някъде! Пак ли трябва да се срещам с идиоти“. Ето, за този живот – на обикновения човек, разказва Себастиен Тиери, с много хубаво чувство за хумор.

Интересното е, че докато човек се смее, открива себе си. И от това му става тъжно. Изключително майсторски Тиери е вплел в смешното и тъжното. Като всеки голям драматург, който владее този метод.

Казвате, че между миниатюрите няма нищо общо, но декорът на представлението е един, и то доста контрастен, ярък. Това не обвързва ли миниатюрите по някакъв начин?  

– Не. Сюжетно не ги обединява по никакъв начин. Те са различни, дори всяка миниатюра си има заглавие – „В магазина“, „Глупаците“, „Ан Мария Шер“ и т. н. И това се изписва на сцената, за да са наясно зрителите какво гледат.

Въпреки всичко, от тези шест малки пиески, някак си човек разбира…  (Замисля се – бел. а.). Това е като калейдоскоп. Нещо като моментна снимка на живота, който живеем. Темата е тази…

Авторът е голямо име във Франция, носител на наградата „Молиер“, но у нас е поставян повече в страната. В София се сещам за „Обичай ме“ в Сатирата (2018) и „Той е дяволът!“ в Младежкия (2020). С какво тази пиеса е по-различна от това, което познаваме от него?

– Не съм гледал другите му работи, така че не мога да кажа. Предстои да ги видя. А иначе, Тиери е номер едно във Франция и с пълно право са му я дали тази награда, защото наистина пише много хубаво.

Освен, ако преводът не изиграе лоша шега…

– Да, но сега преводът е добър. За мен един превод е добър, когато репликите не са обяснителни. И тук не са. Те са много точни, много кондензирани. Аз поне имам усет за диалог, защото неведнъж съм се борил с текстове на „специалисти“. И този текст веднага бие на очи.

Сравняват Себастиан Тиери с Бекет и Кафка. Има ли тук Бекет и Кафка?

– Ако се замисли човек, може да направи паралел и с Кафка, но с Бекет – със сигурност. Бекет също пише за тъжни неща, но по смешен начин. Смехът е особено оръжие в абсурдната драматургия. Той не е коремен смях, не е някакво телевизионно шоу. Той е интелектуален смях, смях през сълзи. И лично за мен този е по-ценният смях. Докато се смееш, ти става тъжно.

За Тиери казват също, че всяко негово представление е умно криминале. В „Без асансьор“ има ли криминални елементи?

– Чак криминале не бих казал, защото този жанр има други закони. Тук някак си съдбата на героите е предопределена. Винаги те са губещите. Така, че такъв криминален елемент няма.

Не мога да не питам и за актьорския състав, който е безапелационен. Как стана подборът?

– В този театър, където и да пипнеш, все ще попаднеш на актьор. Аз и с четиримата съм работил – и с Мак, и с Лео, и с Фицата, и с Геро.

С Геро и Мак сме работили още като студенти, а с Лео – във Военния театър. Така, че тези актьори ги познавам много добре и за мен беше наистина удоволствие да се срещна с тях. Имаме и жена, обаче я държим в тайна. Тя е тайното ни оръжие (Смее се – бел. а.).

ЗА АВТОРА

Себастиен Тиери е френски актьор и драматург. Роден е през 1970 г. Завършва висше театрално училище (Conservatoire national supérieur d’art dramatique) през1997 г. Участва във филмите „Такси 2“, „Нежност“, „Напред“ на Бертран Таверние и др. Играе почти във всичките си пиеси. Актьорската му игра е определяна едновременно като „меланхолична и нападателна“.

Драматургичните му творби го правят своеобразен рекордьор сред съвременните френски автори, номиниран е седем пъти за престижната награда „Молиер“. В интервютата си заявява, че не обича да мъдрува доколко актьорската му чувствителност присъства и определя драматургичното му писане. Казва, че нерядко прави промени в текста след премиерата и причината за това нерядко за актьорските „добавки“ към написаните реплики.

Неведнъж е заявявал, че се отнася с голямо уважение към абсурдистите – заради умението им да предизвикват публиката. В същото време изпитва пиетет и към „булевардния театър“, заради виртуозното му умение да владее вниманието на зрителите. Наричат комедиите на Тиери – умен булевард.

„Театър на абсурда и булеварден театър? Възможно ли е да си почитател на две толкова противоположни явления едновременно? Да, ако си артист, който не робува на предразсъдъци и смело прекосява границите. А Себастиен Тиери е безспорно такъв. Изненадващ, непредвидим, остроумен. Пиесите му понякога са на ръба между смеха и отчаянието, но победата винаги е за първия“, казва Юрий Дачев.

Себастиен Тиери беше в София през 2018 г. за премиерата на „Обичай ме“ в Сатирата.