Home / култУРА / Ковид, внуче и цветни фантазии от тел

Ковид, внуче и цветни фантазии от тел

СОФИЯ,  07.04.2022 06:56  (ДАНИЕЛ ДИМИТРОВ, БТА) Бланка Шперкова представя в София проекта си „Бабче и внуче“. Чешката художничка е автор на филмова анимация, илюстратор, майстор на бижута от тел и… баба. През последните години най-големият й вдъхновител е нейната внучка Марианка. Двете стават тандем и доказват, че разликата в поколенията няма никакво значение, когато има невероятно въображение.

„Всичко започна по време на пандемията, когато нямахме възможност да се виждаме“, разказва Шперкова пред камерата на БТА. Тя получавала картинките по телефона и започвала да ги интерпретира под формата на феерия от цветна тел.

„Внучката ме вдъхновява повече, но тя толкова е задобряла, че вече рисува по поръчка“, казва бабата с усмивка. Споделя, че има и по-малко внуче: „И вече се интересувам от неговите неща, тъй като той подхожда по детски. Въпреки това, скоро ще има изложба, която ще наречем „Адамек и Марианка„.

Над 60 години Бланка Шперкова се занимава с изработването на обекти от тел. Вдъхновява се от традиционен словашки занаят за обработка на изделия от тел. От начало обаче нещата не вървят и тя измисля своя техника. Телта Шперкова използва и в свой филм, комбинация от игрално кино и анимация.

Бижута създава първоначално само за себе си и за приятели. „Но след „нежната революция“, с отварянето на границите, имах доста фенове във Виена, в Германия и Америка. Доста се харесаха нещата ми в Япония, но в Русия и Китай не им вървеше“, допълва тя.

Отново с усмивка обяснява, че в цялата работа има и игра на думи, тъй като нейното име е Шперкова, а шперк и на чешки, и на словашки означава бижу. „Тоест заради фамилията си трябваше да се пробвам да направя някое и друго бижу“, смее се Бланка Шперкова.

Чешкият център е домакин на изложбата „Бабче и внуче“.

Бланка Шперкова е родена през 1948 г. в Банска Бистрица (Чехословакия). Завършва средно художествено училище в Братислава, след това Академията за изящни изкуства в Прага (1968-1969), специалност „Куклено изкуство“ и Института за приложни изкуства (1969-1974), ателие „Телевизионна и филмова графика“.

От 1970 година започва да работи и да експериментира с тел. Вдъхновява се от стария традиционен занаят на словашките майстори на телта, но развива своя собствена техника на плетене, като не използва куки или други инструменти, а само пръстите си. Съсредоточава се върху минималистичния нисък пълнеж (наддаване с една бримка), с който успява да изрази идеите си както в анимационния филм, така и в монотипната графика, пластиката, но и в бижутерията.

Тематично, работите й преминават от реалистична форма (фигури, части от човешкото тяло, животински мотиви) към стилизации, но винаги с ясен литературен подтекст. Използва специфичните свойства на телената „прежда“ – ефирност, прозрачост, възможност за наслояване на форми една в друга, а при инсталирането на творбите си разчита на светлината и сянката като основни експресивни елементи. Носителка е на редица награди в различни области на нейната дейност. Работите й са в колекции в Европа и Америка.

/ДД/

About Даниел Димитров

Check Also

За бохемството се иска човещинка

СОФИЯ,  22.03.2022 17:01  (БТА)  Художник, текстописец, агент, фотограф – в този ред звучи представянето на Иван …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

error: Content is protected !!