Home / кинце / Димитър Стоянович: Женският пол е по-силният
Димитър Стоянович

Димитър Стоянович: Женският пол е по-силният

Известен в началото на прехода като психиатъра на богатите, професор Бранимир Китов (Китодар Тодоров) влиза неочаквано в политиката. Въпреки два корупционни скандала, свързани с името му, популярността му бързо расте и го извежда до една от водещите позиции в Партията на европейските либерал-консерватори (ПЕЛК), в Брюксел. В „перфектния план“ на Китов влизат миловидната му млада съпруга Йоанна (Стефани Ивайло), бивш италиански премиер и тайна среща в планинска вила. В сметката обаче не влиза появата на бивш любовник и бездиханно тяло, което обърква всичко…

„Жълт олеандър“ е доказателство, че не само любовта, но и Жената като събирателен образ на така наречения слаб пол е по-силна от всичко, и най-вече – от мъжа. И тук не става въпрос за ловкост и игрички, а за сгрешени в зародиш схеми и матрици, по които живеем. Или, още по-точно казано – че живеейки, се опитваме да надцакаме живота.

Китодар Тодоров е в сърцето на тази комедия, в която нито кръвта, нито изстрелите, нито чудовищната жестокост изглеждат в повече. Заслугата е на целия екип, създал история, която по думите на Стоянович няма никакви фестивални претенции. „Жълт олеандър“ е „по-скоро за публиката, в името на киното, от любов към киното“, казва сценаристът.

Режисьор и съсценарист на „Жълт олеандър“ е Лъчезар Аврамов. Главен оператор е Торстен Липсток, оператори – Калоян Божилов, Емилиян Атанасов и Делян Иванов, художник сценограф – Васил Абаджиев, и асистенти – Иван Абаджиев и Елена Мишева, художник костюми – Армавени Стоянова, музика – Асен Вапцаров.

В останалите роли са Леонид Йовчев, Мариан Вълев, Лука Гобо, Иван Савов, Костадинка Аратлъкова, Ириней Константинов, Елени Декидис, Борислав Борисов, Светослав Манов, Атанас Атанасов, Гергана Николова, Надя Добрикова, Антония Цинова, Адриана Петкова, Ралица Добрева.

Димитър Стоянович в разговор с Даниел Димитров – за БТА: Пушката винаги ли трябва да гръмне в един филм. Как образите на Петър Стоянович и Лилия Абаджиева се оказаха върху портрет във филма. Има ли закачка с политическата кариера на брат му. Затвърждава ли Китодар Тодоров своя познат образ. Имаше ли други варианти за заглавие на филма, освен „Жълт олеандър“.

Г-н Стоянович, впечатляващо е посвещението накрая на филма – „за всички бивши жени, чиито живот съсипахме“. Има ли някакъв конкретен повод за него?

– Не, в никакъв случай. Това е наша закачка с режисьора. Няма никакъв конкретен повод. Това беше негова идея, с нашето патологично чувство за хумор. Хрумка в последния момент, по време на монтажа.

Пушката винаги ли трябва да гръмне в един филм?

– Поне такава е драматургичната логика. Ние не сме по-големи от Чехов, така че спазваме някои основни правила.

Как образите на Петър Стоянович и Лилия Абаджиева се оказаха върху портрет във филма?

– Това отново е закачка със зрителя и малко вътрешно-ведомствен хумор. Петър ми е брат, Лилия е съпруга на нашия художник – Васил Абаджиев. Решихме техните силни персоналности да ги вплетем в едно имагинерно семейство, от което произлиза и главната героиня. Няма нищо толкова необичайно, аз страшно им благодаря за тази форма на автоирония, която те притежават.

Предполагам, че не сте ги изненадали с готовия филм накрая? 

– Ама, какво говорите, нали те са рисувани наистина. Разбира се, че е с тяхното съгласие. Що за безобразие би било без тяхно съгласие (Смее се – бел. а.).

Петър Стоянович е бивш служебен министър, както и главния герой, има ли закачка с политическата кариера брат Ви в този филм?

– Не, в никакъв случай. Има няколко подобни закачки. Противникът на главния герой в Европейския парламент – унгарецът Гюла Андраши, също е наш скъп приятел – Мони Джуров. Така, че това не е прецедент.

Сценарият е писан специално за Китодар Тодоров? Кои негови актьорски качества бяха определящи?

– Аз лично се познавам с Кито от дете, от прогимназията. В една и съща махала сме израснали. След това от студенти работим заедно. Първите ни опити въобще във форми на киното и на телевизията са с него. Заедно сме работили, заедно сме живели – това са 25 години, що се отнася до работа.

Голяма част от неговите проекти сме правили заедно. Отдавна си мислихме, че той заслужава една много по-сериозна роля от тези, с които е използван в други филми. Най-малкото – главна роля, която да е съобразена с неговата специфика като актьор. Защото той е много специфичен актьор, много особен актьор и има много повече потенциал, що се отнася до киното. Наистина, ние сме правилните хора за тази работа, конкретно за Кито е писана ролята и мисля, че той се справи блестящо.

Излиза ли той, според Вас, от образа, който има за него като актьор и сме свикнали да го виждаме, или просто затвърждава този образ по някакъв по-добър начин?

– Мисля, че го надгражда, на първо място. Това е Кито. Това е неговата вътрешна енергия. Той носи едно демонично вътрешно присъствие, бидейки един от най-добрите хора на планетата, или поне от тези, които аз познавам. Но, в същото време, носи тази вътрешна енергия, наситена до крайност. И, разбира се, тук той е същият. Той е Кито, който познават зрителите, но е с едно-две и, надявам се, повече стъпала отгоре. Със сигурност, е и много различен.

Любопитно и силно е и участието на Стефани Ивайло, който аз, признавам си, познавам единствено от сцената на Сатиричния театър. Как се озова тя в този филм?

– Нашата работа е точно да виждаме таланта, когато е по-трудно откриваем. Да отсееш зърното от плявата. Стефани е изключително талантлива актриса и тя, както всеки актьор, се нуждае от подадена ръка в правилен момент, в правилен за нея образ.

Когато направихме кастинга за главната героиня, тя не беше дори в Сатирата, тя беше актриса в провинциален театър. Но просто имахме единодушие с режисьора, че това е нашата жена, нашето момиче за филма. И тя не ни разочарова. Тя е изключителна. Положи невероятни усилия. Беше прекрасна, изпълняваше, надграждаше съвършено образа. Смятам, че това е нещо, с което ние, а пък тя  – още повече, може да се гордее. Откритие!

Имахте ли други варианти за заглавие на филма, освен „Жълт олеандър“, и какви бяха те?

– Не, категорично не. „Жълт олеандър“ беше от самото начало, още докато си говорехме с Лъчо и измисляхме сюжета.

Официалната премиера вече мина. Какви отзиви стигнаха до Вас – от публиката и от колеги? 

– Премиерата е доста суетно събитие. Идват екипите, приятели, официални гости, поканена публика – за да чуеш мнение. Боя се, че много рядко хората си позволяват откровеността, ако не харесат нещо, да ти го кажат в очите. И колкото, и ние с Лъчо да сме абсолютно отворени към критика, дори и унищожителна, това не се случва. Няма какво да се лъжем.

От наша гледна точка, и доколкото е въпрос на психология, защото такава ни е работата в киното, смятам, че бяха много щастливи и много изненадани. Защото това е много различен за българското кино филм. Бяха много удовлетворени и някак искрено щастливи. Трудно лъже човек, когато е искрено щастлив. Що се отнася до премиерата, изпитахме едно известно спокойствие, че не само ние сме се забавлявали, докато правим този филм, но и публиката.

Ще пътува ли филмът извън страната, по фестивали? Имате ли такива намерения?

– Нямаме абсолютно никакви фестивални претенции с този филм. Той е по-скоро за публиката, в името на киното, от любов към киното. Ако стигне до фестивали – прекрасно, но абсолютно нямаме амбиции. Ще пътува из света, има много заявки, много голям интерес да бъде гледан по света, но пак казвам, ние нямаме никакви стремежи в тази посока.

Има ли промяна в разбирането Ви за това кой е силният пол след този филм?

– Не, категорично. От моя гледна точка, а смея да кажа и от името на режисьора – ние сме били винаги абсолютно категорични кой е силният пол. И това, без съмнение, е женският.

/ДД/

About Даниел Димитров

Check Also

Красивият плевел Мак

В царството на човеците има различни истории – за доброто и лошото, за красивото и …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

error: Content is protected !!