В главната роля – на успешната модна дизайнерка, е Лилия Маравиля. Тя е в центъра на събитията – силна, бляскава и завладяваща – като света, в който живее, и който сама създава. След два неуспешни брака и във вихъра на своята кариера, Петра се запознава с младата и красива Карин (Лидия Василева). която е била капитан на националния ансамбъл по художествена гимнастика.
ФАСБИНДЕР: Жените са по-интересни от мъжете… Това аз не мога да променя…
„Най удачните образи в цялото творчество на Фасбендер са именно жените. Очевидно, той разбира от тази психика, даже има няколко документални филма за жените на Фасбиндер, в които актриси говорят по темата“, казва Пламен Марков пред камерата на БТА.
„Фасбиндер твърди много и различни неща през различни етапи от живота си, а за краткия си живот той е минал през много етапи. Във филма „Керел“ Жана Моро пее: „Всеки убива това, което най-много обича“. Това би могло да бъде мото на нашия спектакъл. Защото обичта се оказва едно доста по-сложно чувство – защото става дума за това, че трябва да се учим да обичаме безкористно, без да очакваме нещо от този, когото обичаме, което е най-трудно“, допълва режисьорът.
„Аз също мисля, че жената е по-интересният пол. От нея се очакват повече предизвикателства, мъжът е доста по-предвидим“, казва Лилия Маравиля. По думите й в спектакъла е засегната темата за смирението, която лично нея я вълнува. „Личното смирение е много висш пилотаж, а ние, хората, трудно стигаме до него. Моята героиня страшно много се лута от самото начало в отрицанието – до един втори етап, когато казва: „Да, необходимо е смирение“.
ФАСБИНДЕР: Човекът е така направен, че се нуждае от другите хора. Но той не се е научил как да бъде заедно с тях
„Това, което ми прави впечатление в тази пиеса, е, че героините са много силни личности, много егоцентрични, каквито много хора наблюдаваме и около нас в живота. Те са си много самодостатъчни и наистина нямат нужда от другите, освен да се себеизразяват, да се доказват, или да ги посрещат като препятствие, което трябва да отстранят. Всяка една от тези героини наистина живее в свой собствен свят и има нужда от другите само, за да се огледа по някакъв начин в огледалото. Но дали се вижда и какво вижда…“, казва Лилия Маравиля.
Тя си спомня, че е била впечатлена от естетиката на Фасбиндер още като студентка, когато по телевизията се излъчва сериала „Берлин, Александерплац„. „Тази естетика ме вълнува много отдавна и се радвам, че след толкова години животът ме срещна с Фасбиндер“, казва още актрисата.
ПЕТРА ФОН КАНТ – егоцентрична, истерична, капризна, авторитарна?
„Това е много сложен образ, признавам си“, казва Лилия Маравиля. Не крие, че изпитва страх от света на Петра фон Кант: „Това, което много ме впечатлява, и от което образът печели, е, че тя е истински творец. А такива творчески личности няма как в себе си да нямат всички тези светове, които се борят. Няма как да не са егоцентрици. Няма как да не са скандални. Няма как да не са неуравновесени. Няма как да не са емоционални. Няма как да не са жестоки. Няма как да не се влюбват на хиляда. Няма как да не са такъв тип вампири, които да черпят енергия, за да заредят и да вървят напред“.
„Защото следващата успешна стъпка ще е мираж, ако не искаш и не вярваш в нещо много силно. Такъв тип хора имат нужда от страшно много емоции и предизвикателства, и понякога те самите се предизвикват“, смята актрисата.
В „Горчивите сълзи на Петра фон Кант“ участват още Милена Живкова, в ролята на Валери фон Кант – майката на Петра. Дъщерята на главната героиня играе Йоанна-Изабелла Върбанова, едно от най-новите и млади лица в трупата на театър „София“. Дясната ръка на дизайнерката – Марлене, е изиграна от Неда Спасова, а Лора Мутишева е Сидония фон Гразенаб – приятелката, която запознава Петра с Карин и носи всички важни новини. Манекенките в спектакъла са от класа на проф. Пламен Марков. Художник е Марина Райчинова. Композитор е Калин Николов, а видеото в постановката е на Димитър Сарджев. Преводът на текста е на Владко Мурдаров.
/ДД/