Home / театър / За Иванка, семейството и други животни

За Иванка, семейството и други животни

Когато чакаш асансьора, а асансьор всъщност няма. Когато душата ти е цигулка, а на другите им звучи като тежка соц естрада. И още по-върховно – когато душата ти е като романтичен поп, а на другите им звучи като отчаян турбо фолк. Когато пролетта идва, вика и се смее… „Приключенията на Иванка Курвоазие“ в „Сфумато“ е опит за театрален сериал, създаден по сюрреалистичните, екзистенциални и небивали патила на известната Фейсбук дама.

Хубаво е, че този, само на пръв поглед, антисфуматовски спектакъл се играе именно на сцената на „Сфумато“, а негов вдъхновител и инициатор е едни от драматурзите на театралната работилница – Стефан Иванов. Това, само по себе си е удар и автогол в меката на меките. „Приключенията на Иванка Курвоазие“ е хипи проект, както казва актрисата Лили Гелева, без режисьор (кой би могъл да режисира Иванка?), в спектакъла всички актриси са Иванка – Василена Винченцо, Весела Бабинова, Биляна Георгиева, Боряна Братоева, включително и единственият мъж актьор (Васил Дуев-Тайг).

Необуздана енергия, невъздържани реакции, викове и снимащи телефони. Само в това представление на „Сфумато“! Защото това е алтернативата на театъра, на театралното живеене, което за мнозина е чуждо, на възможността,  бидейки зрител да си по-актьор от актьорите на сцената. Уви! Дано всяко едно от тези послания е грешно, защото само така би имало надежда за всичко, което живеем, гледайки от сцената. Готов ли си да живееш? Готов ли си да умреш? Събуден ли си? В ред ли си? Всеки има нужда от една Иванка преди сън, от едно брутално соаре в стил Курвоазие, за да може да издържи постапокалиптчиния стрес от иронията на изгорелия цирк на щастието…

Като нотки, „Приключенията На И.К.“ много напомня онзи незабравим разказ на Джералд Даръл („Моето семейство и други животни“), в който покрай флората и фауната писателят рисува картина на членовете на своето семейство. Така, както Иванка, поствайки във Фейсбук, рисува картина на цяло едно общество, в което обаче разликата между животните и хората е почти минимална…

Иванка Курвоазие – за живеенето в интернет, за инфлуенсърите, за биографичния момент в спектаклите с нейното име, за естетическите дирения в чалгата на 90-те, за „бацила“, от който България има нужда и за фалшивите новини.

Според поета и драматург Стефан Иванов творчество Ви надгражда автори като Алеко и Чудомир. Вие самата усещате ли допирни точки с класиците в българската литература?

– Не вярвам да го е казал. Макар че може и да го е казал, на пияна глава, някоя сутрин в радиото. Вижте, чувала съм какво ли не за себе си. В един козметичен салон ми казаха, че съм като Ботев…

Наричат Ви фейсбук икона, инфлуенсър или просто колоритен образ, но как бихте се представила Вие самата?

– Ако трябва все пак да се предопределя с една дума за Вас, може би, тя би била интернет калпазанка.

Активната Ви дейност в мрежата не пречи ли на основната Ви работа като хигиенист? Защо според Вас хората предпочитат да „живеят“ в интернет, а не извън него?

– Като по млада много исках да давам интервюта. Знаете ли, непрекъснато си фантазирах как ми задават въпроси журналисти, журналистки и аз отговарям много сериозно и в големи детайли занимавам трудовото селячество и широките народни маси с разни невъобразими глупости от личния си живот. После започнах да пиша тия глупости в интернет и полека всичкото това много се омеша и оплеска. Всичко ми пречи на всичко останало вече.

Истината е, че накрая човек много се уморява да дава интервюта. И полека ставаш един от ония хора, които казват: О, аз не обичам да давам интервюта. И аз вече наистина не обичам да давам интервюта.

А за живеенето в интернет и извън него, знам ли, сега расте едно поколение, което никога не е виждало да няма интернет и изобщо не знае да живее по друг начин. Може би, преди си мислехме, че можем да избягаме в интернет, но просто не сме разбирали, че човек не може да избяга от себе си. И това е една надстройка, с която ние се учехме да живеем. А сега растат поколения, които не знаят друго. И не мисля, че гледат на интернет изобщо като нещо отделно.

Вашият образ е „поставен“ в няколко театрални постановки, които се радват на голям успех. Това биографични спектакли ли са или са плод на нечие въображение за Вас?

– Не съм сигурнa дали са точно биографични или исторически. Иска ми се да са сюрреалистически. Бих се определила като деятелка на българския народен сюрреализъм. И също така пионерка на битово-еротическия пост соц сайкаделик. Аз съм мистик и кулинар в някои отношения.

Каква роля има семейството за изграждането на Вашата личност?

– Не съм сигурна, че разбирам въпроса. За семейните ценности ли е? Или психологически?… Вярвам в магията и чудото на кръвта и кръвната връзка, и в отекванията на името на рода. Понякога, като бях по млада, виждах в почерка си почерка на баща ми и хаоса в душата му, когато е бил млад. Сега пиша съвсем грозно. Имало е години, когато съм се бунтувала срещу семейството си и съм била гневна. Но това тайнство е по силно от нас, нали?

Има ли коректив, на когото държите? Чие чуждо мнение е най-важно за Вас?

– Разбира се. Мисля, че всеки човек има такива хора в живота си. Понякога дори може да не разговаряме с години и изобщо аз съм такъв човек, че понякога не разговарям с най-близките си хора години наред, защото съм много серт. Един от тези хора за мен е Корнелия Нинова. Влади Горанов. Валери Симеонов. Имам една приятелка рускиня. Не сме се чували от една година сигурно. Цветелина Янева, разбира се. За никого не е тайна, че сме близки.

Има ли инфлуенсъри, които приемате за своя конкуренция?

– Ами чак конкуренция не знам дали, може би донякъде Нора Недкова, тя е много важен мислител и може би един от най-светлите умове на своето поколение. От телевизионното дело, неведнъж съм го казвала, може би единствената ми конкурентка в българския телевизионен ефир е Цветанка Ризова, от тик-токърите харесвам Сузи и Рени, и Мая Манолова.

Сега забелязах, че ще тръгва по битиви ново предаване, нещо за геймъри и ще го води Натали Трифонова. Ами да Ви кажа честно, не ми стана приятно. Аз не мога ли да го водя тва предаване? Не. Тя ще го води. Ами хубаво, да го води.

А лоялна ли е конкуренцията между инфлуенсърите у нас?

– Какво да ви кажа. Като в любовта и войната е. Налага се човек да пие много.

Казвате, че Вашият стил се е превърнал в естетически компас за няколко поколения. Но откъде е първоначалното лично вдъхновение за този стил?

– Разбира се, че фундаментът на моите естетически дирения е чалгата на 90-те. Ехото на соц естрадата и летящата чиния на Бузлуджа, в която щеше да се роди космическия комунизъм. Може би, един ден ще получа инфаркт в жегата на Бузлуджа и ще се присъединя към космическото единство.

Вярвате ли, че България наистина някога ще може да се промени и да заприлича на поне средноразвита европейска държава?

– Аз обичам България. Такава, каквато е. Иска ми се просто хората да имат повече пари. И да носят повече пайети.

Защо България има нужда от „бацил“ като Вас“?

– Като киселото млеко ли намеквате, че съм изконна?

И накрая, какво бихте казала на всички, които Ви обвиняват в разпространението на фалшиви новини?

– Не вярвам някой да го е казал. Макар, че може и Стефан Иванов да го е казал, на пияна глава, някоя сутрин в радиото. Чувала съм какво ли не за себе си.

>>> Материалът е публикуван в bTVnovinite.bg <<<

About Даниел Димитров

Check Also

„Шаферки завинаги“ – триумф на приятелството и за изневерите, които ни правят щастливи

СОФИЯ,  08.03.2024 11:56  (БТА)  Тази пиеса е триумф на едно приятелство, и то многогодишно. Знаем, …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Content is protected !!