Режисьорът Александър Косев за „Петя на моята Петя“ и шанса да преоткрием нещо позабравено, красиво и истинско

EZ 13:00:32 24-01-2022
EH1255EZ.010

София, 24 януари /Даниел Димитров, БТА/ Важното е хората да преоткрият Петя Дубарова от техните по-млади години, но още по-важно е младите да открият Петя Дубарова и да зачетат нейната лирика – това е една от мисиите на филма. Думите на режисьора Александър Косев пред БТА са по повод „Петя на моята Петя“, който вече е по кината.

Той, заедно с екипа си, създава изпълнена с любов, уважение и страст история – в памет на един от най-обичаните български образи – обичан отвъд културата, литература и поезията. История, в която се сблъскват не просто вчера и днес, сред останалите непроменени през годините табута, стигми и етикети, когато прииждащите на изгрев вълни просто се разбиват и утихват…

Биографията на Петя Дубарова, която през 2022 г. щеше да навърши 60 години, е може би повод или причина за страстта да бъде създаден този „небиографичен“ филм. За болката, за любовта, за бунта, за щастието – да вървиш в посоката, която си избрал. За възможността, чрез теб, хората да се връщат към собственото си, изначално аз – към нещо позабравено, красиво и истинско. Затова, както казва и режисьорът, получи се „един много нежен, много поетичен и много стойностен филм“.

Самият Александър Косев е доказателство, че Петя Дубарова не може да бъде кинематографирана от който и да е режисьор – заради умението му да бъде едновременно фин, провокативен, принципен, авантюристичен и в удивителен синхрон между епохите и белезите, които те оставят.

Александър Косев пред БТА – за правенето на кино днес, за първото му „запознанство“ със стиховете на Петя Дубарова, позабравена ли е поетесата и дали ще има продължение на филма.

– Г-н Косев, това ли е най-изстраданата продукция, по която сте работил? Излиза по кината почти три години след началото на снимките…

Александър Косев: Истината е, че този филм не стана много лесно. Мина през много големи трудности и те не бяха само финансови. Но аз никога не съм се заблуждавал, че правенето на един филм е лесна работа. Най-малкото, защото имах щастието, след завършването на филмовата академия, двадесет години да работя като асистент в игралното кино, предимно в чужди продукции. И нямам спомен да съм имал лесна продукция…

Правенето на кино е свързано с доста жертви и с много усилия от много хора… Създаването на „Петя на моята Петя“ беше свързано с много положителни емоции, много радост, хубава енергия и усещането, че си част от нещо красиво и много истинско.

– Помните ли първото си „запознанство“ със стиховете на Петя Дубарова?

А. Косев: Да, тогава бях тийнейджър. За разлика от двете ни сценаристки, Нели и Ваня, които се влюбени и в поезията, и в самата Петя до ден днешен, аз не мога да кажа, че съм бил голям фен на поезията.

Чел съм стихове, но не съм от хората, които всеки ден четат и препрочитат поезия. Не бях чел Петя Дубарова години наред, но когато реших да правя филм, преоткрих нейното творчество.

– Филмът „Петя за моята Петя“ не е биографичен, но това не е ли малко опасно предвид идеалния образ, който Петя Дубарова има сред българите?

А. Косев: Филмът трябва да бъде видян, за да бъде разбран.

И мисля, че няма никаква опасност, защото той е направен с много любов към Петя Дубарова. Зрителите ще могат да прочетат немалко от нейните стихове, показани по един много елегантен и деликатен начин. Всъщност, стиховете на Петя Дубарова са свързани и със самия киноразказ.

Важното за мен, правейки този филм, е хората да преоткрият Петя Дубарова от техните по-млади години. Но още по-важно е младите да открият Петя Дубарова и да зачетат нейната лирика. Това е една от мисиите на този филм.

– Позабравена ли е Петя Дубарова, както казва продуцентът на филма Николай Урумов?

А. Косев: Съгласен съм с Ники. Мисля, че е позабравена… Тя не се чете в училищата, а от онези хора, които я познават от време оно и които подаряват нейните стихосбирки на децата си.

За огромно съжаление, Петя Дубарова нямаше шанса да доживее по-други години и да ни остави още великолепна поезия. Тя си отиде много рано…

Покрай „Петя на моята Петя“ имаме изключителния шанс много хора отново да открият Петя Дубарова.

– Съгласен съм с Вас, тъй като вече гледах „Петя за моята Петя“ и за мен това е един много уютен филм. Това дали се дължи и на факта, че доста от актьорите са близки помежду си и в живота?

А. Косев: Професионалните актьори се познават един друг, защото имат своя гилдия и техен свят. За мен беше по-важно децата, които не се познават, да се опознаят. Те станаха приятели много бързо и това абсолютно се отрази и на историята, и на самия филм.

Според мен приятелството между тях се роди още в първия миг, в който се видяха след като бяха избрани. Те са си приятели и до ден днешен, което говори за това какви са били взаимоотношенията им по време на филма.

– От гледната точка на режисьор, може ли един нов български филм да има успех без добра рекламна и продуцентска стратегия?

А. Косев: Киноиндустрията – каквато в България мисля, че няма – не може да не мине през рекламна кампания. Тя е важна и задължителна за всеки филм, преди той да тръгне по кината. Колкото по-добра е една рекламна кампания, толкова повече зрители ще отидат да го видят.

Рекламната кампания на „Петя на моята Петя“ е добра, но този филм няма да бъде забравен и винаги ще има своята публика. Може да звучи нескромно, но за кога да бъда скромен (Смее се – бел. а.). Получи се един много нежен, много поетичен и много стойностен филм.

– Ще има ли продължение на „Петя за моята Петя“, предвид неразказаната история между Петя Дубарова и Пер, например, а може би има и други моменти…

А. Косев: В един филм не може да влезе всичко. Затова е важно да влезе само това, което искаш да влезе. Тоест, много е важно да знаеш какво искаш да кажеш и да не се разсейваш с други неща, да знаеш коя е твоята линия и да я следваш. Защото иначе нещата може много да се разводнят…

Никога не съм мислил за продължение на филма, а и не знам дали има нужда. Това не е от онези филми, които могат да имат първа, втора или трета част, просто, защото в неговата първа част е казано всичко.

Александър Косев е роден в София, в семейството на популярния български композитор на филмова и поп музика, и поет Атанас Косев. Завършва филмова и телевизионна режисура в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. През 1991 г. късометражният му филм „Защо“ е отличен с наградата на публиката на студентския фестивал в Потсдам. Има дългогодишен опит като асистент- и кастинг режисьор в множество големи международни и български кино продукции. Познат е и от участието си в „Клиника на третия етаж“ като доктор Филипов.

 Режисьор е на телевизионни програми и епизоди от сериали, част от които са „Откраднат живот“ (2016-2019), „Кантора Митрани“ (2012), „Дървото на живота“ (2013), „Столичани в повече“ (2011-2016), „Връзки“ (2015-2016).

„Петя на моята Петя“ (2021) е първият му игрален филм като режисьор. Продукцията е заснета за по-малко от месец, изцяло в Бургас, от оператора Иван Вацов. Много от актьорите, които участват, са родени и свързани с морския ни град, включват се и близо 500 местни жители като статисти. Героинята на Петя Дубарова е поверена на Алиса Атанасова. Петя Монова – „преродената“ Петя Дубарова, е Александра Костова, позната от „Маймуна“ на Димитър Коцев-Шошо. Участват още Албена Павлова, Юлиян Вергов, Васил Банов, Емил Марков, Моньо Монев, Орлин Павлов, Алена Вергова, Ясен Атанасов, Александър Милчев. Сценаристи са Нели Димитрова и Валентина Ангелова. Продуцент е Николай Урумов. /ДД /ЕХ/