Home / кинце / Нищо не се променя по отношение на различните

Нищо не се променя по отношение на различните

София, 21 януари /Даниел Димитров, БТА/ Дълбоко съм убедена, че по отношение на различните, нищо не се променя, за съжаление, независимо дали обществото е демократично или недемократично. Това каза пред БТА Нели Димитрова, която е съсценарист на „Петя за моята Петя“. От днес филмът на режисьора Александър Косев е по кината, а първата кино прожекция снощи бе уважена от премиера, двама вицепремиери и двама министри от действащия кабинет.

Продукцията излиза през 2022 г., когато се навършват 60 години от раждането на Петя Дубарова. „Петя на моята Петя“ е сниман за по-малко от месец, изцяло в Бургас, от оператора Иван Вацов. Много от актьорите, които участват, са родени и свързани с морския ни град, включват се и близо 500 местни жители като статисти.

Главната роля е поверена на Алиса Атанасова. Петя Монова – „преродената“ Петя Дубарова, е Александра Костова, позната от „Маймуна“ на Димитър Коцев-Шошо. Участват още Албена Павлова, Юлиян Вергов, Васил Банов, Емил Марков, Моньо Монев, Орлин Павлов, Алена Вергова, Ясен Атанасов, Александър Милчев. Съсценарист е Валентина Ангелова, а продуцент е Николай Урумов.

Пред БТА Нели Димитрова споделя какво според нея означава присъствието на част от кабинета в киносалона и какво би им казала по отношение на развитието на седмото изкуство у нас. И още – с какви очи гледа лентата днес, една година след премиерата, какви са най-ярките отзиви и как би поканила на кино онези, които нямат отношение към Петя Дубарова.

– Г-жо Димитрова, премиерът и няколко министри уважиха първата прожекция на „Петя на моята Петя“ в софийски киносалон. Знак за какво е това присъствие?

Нели Димитрова: Надявам се, да е знак на добра воля, че нещата в българската култура най-накрая ще тръгнат в правилната посока. Защото в България има страшно много талантливи хора, но за съжаление много трудно се справят и работят в тези обстоятелства.

Ето, нашият филм започна да се снима през 2016 година, а едва сега тръгва по кината. Вярно е, че и пандемията „помогна“ за това, но като цяло с тези бюджети се прави трудно филм в България.

– Какво бихте казали на управляващите като човек, тясно свързан с киното?

Нели Димитрова: Категорично е необходимо ревизиране на закона за киното, който предходното правителство внесе и се прие под юргана и, както се казва, тихомълком. Има много казуси в него, които са просто пагубни за нас. По същия начин, на базата на този закон, беше скалъпен един правилник на Националния филмов център, който също ощетява много кинаджиите.

Най-много ми тежи, че този правилник позволява начина, по който се оценява, а след това никой не носи отговорност за резултатите. Дават се пари за един филм, а след това няма никаква отчетност дали този филм се е гледал, дали въобще е стигнал до публика или просто е посетил няколко фестивала…

Аз лично досега не съм участвала в продукция, която да няма огромна енергия и собствени средства от страна на продуцентите – за стабилно истинско разпространение на филма, за да може да стигне той до всички.

– … както се очертава и с „Петя на моята Петя“, но филмът стига до хората. Любопитно е с какви очи гледате сега на този филм – почти една година след премиерата на „София филм фест“. Имате ли друг поглед днес?

Нели Димитрова: Мога да го сравня с това как гледам на едно дете. Колкото и години да минат, ако по някакъв начин не те е разочаровало, не можеш да го погледнеш различно. Гледаш го с любов. Аз си харесвам това дете…

От самото начало – още, когато започнахме да снимаме, аз знам какви неща можеха да се подобрят. Това не зависи само от мен или от сценария, а от средства и други постановъчни възможности, които пак касаят пари. Защото това е нискобюджетен филм.

– Вече имаше няколко прожекции в страната. Има ли отзив, който Ви впечатли по-особено?

Нели Димитрова: Засега отзивите са изключително ласкави. Ето и вчера се чуваше отвсякъде, че филмът хем е разплакал хората, хем ги зарадвал. Тоест, има едно емоционално въздействие, което за мен е най-важно.

Получихме комплимент, че филмът не прилича на български, което не ме ласкае много, но някои се впечатляват. Не, това е български филм и българските филми могат да изглеждат много добре. Имаме си страхотен оператор, страхотен режисьор – с концепции и визия.

– Как бихте поканил на кино човек, който няма отношение към Петя Дубарова?

Нели Димитрова: Във филма става въпрос за нещо, което е константно. Той е за борбата на един човек, който иска да промени по някакъв начин системата. Става въпрос за бунтарския дух, който понякога лесно се пречупва.

Едно от нещата които, много ни вълнуваше, беше какво би станало, ако Петя Дубарова беше останала жива. Дали щеше да се превърне в тази легенда?… Дълбоко съм убедена, че по отношение на различните, нищо не се променя, за съжаление, независимо дали обществото е демократично или недемократично.

– – –

Нели Димитрова е завършила специалност „Драматургия“ през 1998 година в НАТФИЗ и веднага след дипломирането си започва преподавателска дейност по кино и телевизионна драматургия. Води упражнения в образователните модули „Основи на драматургията“ и „Сюжетостроене“, също лекции и упражнения в модули „Телевизионен сериал“, „Телевизионна реклама“ и „Драматургичен анализ“.

Още през студентските си години работи като сценарист на свободна практика и има значителна творческа дейност. Най-известните й професионални постижения като сценарист са игралните филми „Петя на моята Петя“, „Голата истина за група Жигули“, „Възвишение“ и Love.net.  Главен сценарист е и на ситкома „Домашен арест“, както и съсценарист на сериалите „Хотел България“, „Връзки“ и „Порталът“. Работи и по драматургията на няколко анимационни филма, като най-успешния сред тях е „Вълшебният сладкиш на лелка Брелка“.

На юбилейния 30-и фестивал „Златна роза“ във Варна (2011) печели наградата за най-добър сценарий за филма Love.net. Член е на управителния съвет на БАФТРС (Българската асоциация на филмовите телевизионни и радио сценаристи). /ДД/ /АКМ/

EZ 15:50:32 21-01-2022
AK1545EZ.004

About Даниел Димитров

Check Also

„Бандата на Банши“ – пътят на един Ангел

„Пътешествието на Мая“ е неговият литературен дебют. Минават четири години от идеята до публикуването, но …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Content is protected !!