Home / кинце / Звучи добре: Адела Пеева прави филм за Адел

Звучи добре: Адела Пеева прави филм за Адел

София, 15 януари /Даниел Димитров, БТА/  „Звучи добре: Адела прави филм за Адел. Но честно да Ви кажа, Адел не е в моето полезрение. Както се казва, всяка коза на своя крак. Вече толкова години изкарах на собствените си крака, смятам така да продължа“. С тези думи, изречени с широката усмивка на Адела Пеева, завършва интервюто й за БТА. Разговорът с голямата българска режисьорка е броени дни преди да отбележи половинвековна творческа дейност и своите лични 3 по 25 житейски години.

Предполага се, че за един документалист цифрите, датите и годишнините са на почит. При нея това е само основата, върху която създава своите сякаш вечни истории. Най-известната от тях – „Чия е тази песен?“, догодина също „празнува“ – 20 години от премиерата. Докосване, страст, мисъл, отрезвяване, огън, намигване, гордост, принципи, морал – всичко това го има в нейните филми. Защото го има и в нея самата. И защото отдадеността е най-малкото нещо, с което един професионалист може да вдъхновява своя екип, героите на своя разказ, публиката, критиката, гилдията. Затова тя с право нарича себе си „щастлив творец“.

Колеги и приятели на Адела Пеева организират своеобразен минифестивал на някои от нейните най-известни и многократно награждавани ленти. На рождения си ден, 23 януари, режисьорката ще присъства на прожекциите на „Мълчание с достойнство“ и „Да живее България“ в кино „Г8“. Същия ден „Евро синема“ представя „Чия е тази песен?“ и „В търсене на Списаревски“, а в програмата на „БНТ 1“ е игралният „Съседката“. На 25 януари в „Одеон“ могат да се видят забранените в продължение на шест години филми „В името на спорта“ и „Майки“. Всички прожекции ще бъдат със свободен вход.

Адела Пеева пред БТА – за празниците и фойерверките, за мълчанието с достойнство, за това какво я вълнува като режисьор днес и каква е темата на деня според нея, за жените в българското кино, незавършените битки, за патриотизма и патриотарството, за спрените филми и… за Адел.

– Г-жо Пеева, предстои Ви празник. Ще има ли фойерверки или сте защитник на правата на животните?

Адела Пеева: За мен фойерверките са, когато зрителите идват да гледат моите филми, когато ги харесват, когато ги вълнуват и чувам как салонът диша, когато аплодират и питат кога ще е следващият ми филм.

Аз съм щастлив творец, който е преживял вълнението зрителите след прожекцията да го аплодират, станали на крака. Това се случи, няма никога да го забравя, в препълнения салон на кино „Люмиер“ след прожекцията на филма „Чия е тази песен?“ – възторжените овации и станалата на крака публика.
А относно животните – като малка имахме едно куче вълча порода на име Вежен. Винаги, когато имаше фойерверки, се откъсваше от синджира и го намирахме чак в близкия „Плод зеленчук“, скрил се под тезгяха. Продавачите го познаваха и не му се сърдеха, а ние знаехме къде да го търсим…

– Кучетата тогава, пък и днес, едва ли подозират, че имат някакви права, за разлика от нас, човеците. За кои права трябва да се борят българите днес?

А. Пеева: По начало не съм фен на ползване на събирателния образ на българите, или по точно на израза „ние, българите“ като събирателен образ. Подсеща ме за изрази, използвани от предишния ни премиер, от рода на прословутото „Вие сте прости и аз съм прост, затова се разбираме“. „Българите“ включва различни индивидуалности, хора с различен манталитет, хора горди и хора шушумиги, хора мързеливи и хора работливи.

Смятам, че всеки един от нас трябва преди всичко да държи на собственото си достойнство като човек, да се бори за него и да не позволява да бъде манипулиран и унижаван. Влагайки винаги и във всичко, което правим, максимума от себе си, ще допринесем както за собствения си имидж, така и за благоденствието на страната ни. А това според мен е и пътят към личното благоденствие. И може би най-важното – всеки един от нас трябва да спазва законите на страната, а не своите собствени, които си е изградил и които е свикнал да прилага.

– А Вие самата за какви права се борите?

А. Пеева: Спомням си за един герой от моите филми, заснети преди много години – възрастен човек, който е бил бит и пребиван по времето на различни правителства. Когато го попитах защо, той ми каза: „Борбата е сладка работа, момиче“. Е, мен не са ме били, но си бях един вид бунтар. Във филмите си също останах бунтар.

– Най-новият Ви филм „Мълчание с достойнство“ разказва нерадостната съдба на режисьорската и съпружеска двойка Христо Писков и Ирина Акташева. Трябва ли да търсим препратки към Вашата лична съдба?

А. Пеева: Да, аз също имам спрени филми. По време на социализма за по шест години и осем години, чак до демократичните промени, бяха забранени за показване филмите „В името на спорта“ и „Майки“. Но когато правих филма „Мълчание с достойнство“ и се запознах със съдбата на тези двама творци – Ирина Акташева и Христо Писков, разбрах, че моето преживяване не може да се сравнява с тяхната участ. Направо ми стана неудобно и си казах: „Адела, престани да споменаваш тези шест години, тука става дума за един цял живот“.

– Ако „излезем“ от филма, винаги ли е достойно да мълчиш с достойнство?

А. Пеева: Вече споменах, че според мен достойнството на човека е едно от най-важните неща в живота. Ако с мълчанието ще запазиш достойнството си на човек, отговорът е „Да“. Неслучайно, народът казва „за едното име живеем“. Неслучайно, ние честваме имените си дни и много държим на тази традиция.

– Преди няколко години ми споделихте, че правите филм, когато нещо обземе мислите и съзнанието Ви, и Ви провокира. За какво е вълнението Ви днес?

А. Пеева: Съвременната тема продължава да ме вълнува и по-точно темата, свързана с младите. Както е във филма ми „Да живее България“ – за младите и за патриотизма, и национализма. Сега подготвям филм за един от най-младите общински съветници в новата история на България – ром, избран на последните местни избори през октомври 2019, още като 18-годишен ученик.

– А коя е темата на деня за Вас?

А. Пеева: За мен темата на деня е свързана с Балканите и тя ме вълнува така, както ме вълнуваше, когато правих известните ми и станали популярни филми „Чия е тази песен?“ и „Развод по албански“. Та, темата е невеселото „шоу“, свързано с актуалните отношения между Македония и България, между македонците и българите. Дано приключи благополучно и скоро.

– Докога жените в българското кино ще имат нужда от защита?

А. Пеева: Жените в българското кино, както и в киното изобщо, не се нуждаят от защита, а от честно предоставяне на равни възможности – наравно с мъжете. Според резултатите от изследването на Европейската аудиовизуална обсерватория в периода 2016-2020 година, жените представляват само 23 процента от всички режисьори на европейски пълнометражни филми.

Подобна е картината и по отношение на жени продуценти – 33 процента, сценаристите – 27, оператори – 10, и композитори – 9 процента. Женското присъствие е по-балансирано „на екрана“, където жените представляват 39 на сто от всички актьори, които се появяват в главна роля.

Ситуацията в България не е по-оптимистична. В сайта „Жени режисьорки в българското игрално кино“, който създадох преди няколко години, са публикувани данни за положението, в което се намират жените режисьорки в българското кино. Тези данни, свързани с работата им и възможността за достъпа до източници на финансирането на проектите им, са определено тревожни.

– Имате ли незавършени битки? И въобще, боен човек ли сте днес?

А. Пеева: Никога не си оставям магарето в калта. Така е било от началото, така е и днес…

– Догодина се навършват две десетилетия от създаването на „Чия е тази песен?“ – филм, който не спира да вълнува хората. Мислила ли сте за някакво своеобразно продължение или отбелязване?

А. Пеева: И до днес хората често ми задават този въпрос – относно някакво продължение на тази интересна история. Отговорът продължава да е един и същ – каквото трябваше да покажа и кажа с този филм, аз го казах и наистина нямам какво да добавя. За „съжаление“, след толкова години филмът продължава да е актуален, ситуацията на Балканите не се промени. Колкото до отбелязването на „рожден ден“ на филма, определено трябва да се чества 20-годишния „юбилей“ на този евъргрийн документален филм, който за един документален филм има невероятно дълъг, пълнокръвен и пълноценен живот. И до днес той вълнува хората, и до днес е търсен и показван по света.

– Има ли патриоти у нас все още, или отдавна сме на патриотарска вълна?

А. Пеева: Със сигурност, има хора патриоти в най-добрия смисъл на тази дума. За съжаление, ежедневието и политическата обстановка – не само в България, дадоха шанс на лъжепатриоти и хора, целенасочени към експлоатация на родолюбивите чувства с цел, чрез използване на конюнктурата да реализират лично благоденствие.

– Искате ли да Ви бъде даден шанс за нещо днес?

А. Пеева: В живота е много важно човек да има шанса да покаже какво може. Чувала съм, че в оценката за качествата на английските офицери има графа „Шанс“. Имал ли е, даден ли му е шанс да покаже своите способности, да направи нещо. Аз определено съм имала шанс и съм успяла да го използвам. Този шанс дойде с демократичните промени през 1989 година. Новата обстановка направи възможна реализацията ми по света, направи възможни контактите ми с професионалисти от други страни, позволи ми да се усъвършенствам.

– Споменахте за спрения филм „В името на спорта“. Но някога правила ли сте нещо само заради спорта?

А. Пеева: Ако имате предвид дали някога съм правила нещо приличащо на „халтура“, отговорът е: „Слава, Богу, не ми се е налагало, а и да се е налагало, не бих го направила“.

– И накрая – Адела Пеева би ли направила филм за Адел?

А. Пеева: Звучи добре: „Адела прави филм за Адел“. Но честно да Ви кажа, Адел не е в моето полезрение. Както се казва, всяка коза на своя крак. Вече толкова години изкарах на собствените си крака, смятам така да продължа.

– – –

Адела Пеева е родена в Разград. Завършва кино и телевизионна режисура в Академията за театър, кино, радио и телевизия в Белград (1970). До 1990 г. е режисьор за телевизионни канали в бивша Югославия. След завръщането си в България постъпва на работа като режисьор в студията за научно-популярни и документални филми „Време“ и реализира над 50 документални заглавия.

Дебютът й в игралното кино е през 1988 г. със „Съседката“. Той е сред петте български филма с най-голям брой зрители за 1988 г., селектиран за участие на фестивала на жени режисьори в Париж и на Международния филмов фестивал в Мадрид.

В първите години на промените у нас създава собствена продуцентска къща „Адела медия“ и над 40 документални филма в сътрудничество с партньори от Германия, Холандия, Швейцария, Финландия, Дания, Белгия и Турция и тв канали като ZDF/ARTE, RBB/ARTE, RTBF, WDR.

Адела Пеева е единственият български режисьор, получавал два пъти номинация за наградата на Европейската филмова академия. Това е така нареченият европейски „Оскар“ – за филмите „Чия е тази песен?“ и „Развод по албански“. През 2018 година „Да живее България“ става първият документален филм, който участва в гласуването за българско предложение за номинациите за „Оскар“. През 2011 г. Адела Пеева е специален гост на фестивала в Кан, като един от 20-те изтъкнати европейски режисьори, поканени за честването „20 години на програма МЕДИА“.

Автор е на и до днес единствения специализиран интернет сайт „Жени режисьори в българското игрално кино“, създаден през 2015 г. ( www.jeni-bg-kino.com).

За заслугите си е отличена с ордените „Стара планина“ (първа степен), „Св. св. Кирил и Методий“ (първа степен) и „Златен век“. /ДД  /ЕХ/

EZ 10:32:01 15-01-2022
EH1027EZ.002

About Даниел Димитров

Check Also

Нищо не се променя по отношение на различните

София, 21 януари /Даниел Димитров, БТА/ Дълбоко съм убедена, че по отношение на различните, нищо не …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

error: Content is protected !!