Теодосий Спасов: Преди можехме да мачкаме времето, сега то мачка нас

София, 15 декември /Даниел Димитров, БТА/ Теодосий Спасов е от музикантите, които сякаш са белязани от съвършенството. Музиката, думите, поведението, отношението, работата – във всяка една частица от неговия човешки портрет винаги на преден план излиза доброто, светлината и онова нечовешки силно въздействие върху околните – не само като музикант, но и като личност.

И, ако магия е най-точната дума за силата на изкуството, значи той е магьосник. Такова е усещането и за най-новия му проект „Теодосий Спасов пее“. Деветте песни в него са представяни и записвани през годините в различни формати по целия свят. „Ден денувам“, „Хубава си, моя горо“, „Пуста младост“, „Гана“, „Чичовото дете“ са само някои от приказките, разказани с глас и кавал, с подкрепата на много приятели.

Теодосий Спасов пред БТА – за музиката, човещината, за природата и усамотението, за неизсвирените мечти, за пътя и за ритъма на живота му днес. Думи, споделени с малко тъга, но и с много оптимизъм, с надежда за силата на деня и вяра в неговото утрешно продължение.

– Идеята за албума „Теодосий Спасов пее“ е на Иван Минчев, но помните ли кой е първият човек, който Ви окуражи да пеете?

Теодосий Спасов: Да, спомням си. Пропях в музикалното училище, в Котел. По принуда. Като ходихме да свирим на разви празници – канеха ни на Осми март, на Бабинден, на Трифон Зарезан, в селата около Котел. Имахме певици с нас и понякога певицата не беше наред с гласа и се налагаше да изпеем по някоя песен. Това бяха моите първи опити за по-сериозно пеене.

А иначе сме пели в училище…

– Кое беше първо – кавалът или пеенето, или това е все едно да Ви питам за яйцето и кокошката?

Т. Спасов: Първото беше акордеонът. Започнах да свиря първо на този инструмент. След това дойде кавалът, и след това пропях.

– Албумът съвсем непретенциозно е наречен „Теодосий Спасов пее“. Имахте ли колебания за името, имахте ли други работни заглавия?

Т. Спасов: Не. Обикновено, има и в световната практика инструменталисти, които пеят, и беше лесно да го поставим това име.

– За кого ще бъде изненада този албум?

Т. Спасов: Изненада… (Замисля се – бел. а.). За всички мои почитатели, които са свикнали да чуват по една песен в различните ми албуми. Сега албумът ми ще бъде изцяло вокален, като аз, разбира се, свиря в изпълнението на тези песни. Подборът на песните също е на Иван Минчев. Всяка песен е с различни музиканти – има от Щатите, от Амстердам, от София.

– Мастерингът на албума е на Иван Шопов, с когото не работите за първи път. Аз лично много харесвам вашия общ проект „Вливане“. Как стана първоначалното вливането между Вас – и двамата сте майстори на две на пръв поглед коренно различни вселени – като кавала и електронната музика?

Т. Спасов: Ние се запознахме доста отдавна във Варна. Той участваше в тамошния джаз фестивал. По-късно, заедно с Иво Христов, участвахме в албума „Кукер“, после в „Оренда“ и след това дойде „Вливане“ с гости от различни посоки на света.

– Като говорим за албум и за глас, хрумвало ли Ви е да включите уникалния глас на Бойка Велкова във Вашата музика? Той би звучал интересно не само на фона на кавал, но и на Вашия глас…

Т. Спасов: Имам голямо желание, но тя отказа. И досега все я ухажвам на тази тема, но не ми се получава (Смее се – бел. а.). Дори бях написал една песен по текст на Дора Габе.

– Казвате, че колкото повече човещина отглеждаме в себе си, толкова повече божественост пристига като отражение. Как е при Вас – повече давате или повече получавате човещина?

Т. Спасов: Като че ли е взаимно. Въпросът е дали човек може да забележи как към него пристига човещината. Но нашата професия е такава, че ние се раздаваме и това е типично за нас. Но най-хубаво се получава, когато имаме отзвук. И от моите съвременници пристига ехо – като човещина и обич. И човек се чувства щастлив.

– Кога за последен път усетихте знаците на човечност около себе си?

Т. Спасов: Дори и сега. На репетиция в Народния театър съм. Премиерата предстои скоро. Пиесата е „Едни момичета“ с режисьор Стефан Спасов. Получава се веднага екип – всеки се старае и иска да даде максимум от себе си за общата идея.

– Човечност и артист – не се ли бият понякога тези две думи?

Т. Спасов: О, не. Въпрос до човека е – дали има отношението към човещината. Понякога има човеци, които обичат зверствата. И те клонят към зверовете, не към човеците.

– След Антарктида имате ли други планове за атака чрез магичния звук на кавала?

Т. Спасов: Не. Засега тук наоколо, в планините на България.

– Когато става дума за планините на България, знам, че сте един от хората, които държат на тази връзка между човека и природата. Самият Вие как успявате да я запазите?

 Т. Спасов: По естествен начин. Понякога душата ми иска да се слее с природата и търся усамотение. Обичам много Средна гора, около Панагюрище, Копривщица. Обичам Родопите, да се извися в мощните прегръдки на Родопите. Обичам Стара планина, Рила – това са толкова различни състояния. Харесвам Добруджа с хълмовете, Дунава, Черноморието… Ние имаме шанса да изпитваме толкова различни удоволствия, докосвайки се до природата.

– Имате ли неизсвирена мечта?

Т. Спасов: Не, като че ли с възрастта някак си, мечтите започнаха сами да идват и да се реализират. И по-късно разпознавам, че това би могло да бъде и една от мечтите ми. Човек не предполага. Понякога, ако мечтаеш, може да се окаже, че твоята мечта е доста ограничена. И е сведена до нещо предвидимо. А когато някаква ситуация се появи и се реализира духовно – като продукт, тогава разбираш, че ето това, което се е случило, би могло да бъде поредната мечта.

Или пък, ако по-късно осъзнаеш, че би могъл да мечтаеш по този начин, но не си бил достатъчно съзрял, за да можеш да мечтаеш така…

– Човек сам ли трябва да извърви пътя, който описвате?

Т. Спасов: Взаимно е. Ние сме на този свят, за да общуваме, да споделяме живота си с нашите съвременници, да се учим от нашите предци, и по някакъв начин да даваме пример на нашите следващи поколения.

– За мен Вие сте сред еталоните за поведение на артист – особено сега, в тези трудни време. Но Вие самият така ли виждахте себе си преди 20 години?

Т. Спасов: Може би, отстрани се вижда по-добре. Аз вървя по моя житейски път на духовно усъвършенстване, запазвайки, преди всичко, детския си порив и душа. Това е основното занимание – да не убивам оня малък Теодосий – онова дете, което има жаждата да върви по пътя на своето развитие. И да съхранява този маниер на поведение във времето.

Разбира се, тялото е тленно, то си знае своето. И то върви в сливане с нашата земя, с нашата природа. Както много велики наши пътешественици са го казвали – ние в един момент, в края на нашия път, се сливаме с природата. Душата, може би, тя отива някъде, но това си е нейна посока…

– Какъв е ритъмът на живота Ви днес?

Т. Спасов: Ритъмът се определя от битието. Каквото ни се случва наоколо – ние, щем не щем, се съобразяваме с новите технологии. Сега сме много повече информирани, много по-забързани.

Като че ли преди можехме да „мачкаме“ времето, а то да ни служи. Сега май времето „мачка“ нас. И е въпрос на наша персонална организация колко време да използваме, колко да се отдаваме на други, колко за нас – това е вече лично отношение към баланса на всеки.

– – –

Както писа БТА, представянето на албума „Теодосий Спасов пее“ е на 16 декември в „София лайв клуб“. На сцената, заедно с Теодосий Спасов, ще бъде неговият световноизвестен фолк квинтет в състав Пейо Пеев – гъдулка, Иван Георгиев – гайда, Християн Цвятков – китара, и Генадий Рашков – ударни.

Достъпът до залата ще бъде със зелен сертификат. Най-близкият пункт за бързи антигенни тестове на цена от 10 лв. е в билетния център на НДК. /ДД

/ДД/

EZ 14:12:31 15-12-2021
DD1410EZ.001