Home / музика / Маестро Денис Ръсел Дейвис: Диригентът не бива да говори, а да показва

Маестро Денис Ръсел Дейвис: Диригентът не бива да говори, а да показва

София, 28 октомври /Даниел Димитров, БТА/ Маестро Денис Ръсел Дейвис е в София за съвместен концерт със Софийската филхармония. Считан е за един от най-иновативните диригенти – визионери в света на класическата музика.

Той е артистичен, с чувство за хумор и с огромно количество положителна енергия, която неизменно заразява събеседника. Роден в Толедо, щата Охайо, но от 42 години е натурализиран европеец, влюбен в работата си, в съпругата си и в живота. Може би това e обяснението за невероятната форма, в която се намира този 77-годишен джентълмен. И до днес той не спира да спортува и да твърди, че обича състезанието.

Четвъртият концерт за пиано на Лудвиг ван Бетховен ще звучи тази вечер в зала „България“, в изпълнение на младата звезда Александър Улман (пиано) и под палката на Денис Ръсел Дейвис. Българските филхармоници ще представя и увертюрата „Крал Стефан“ от Бетховен, както и Симфония номер 3 от Рахманинов.

Пред БТА маестрото разказва още за познанството си с режисьора Робърт Уилсън, който в момента репетира „Бурята“ в Народния театър, за приятелството си с Кийт Джарет, за работата си със Софийската филхармония и 25-годишното ръководство на Американския композиторски оркестър.

– Наричат Ви един от най-вдъхновяващите диригенти. Но Вие от какво се вдъхновявате в музиката? С какво се събуждате сутрин?

Денис Ръсел Дейвис: Много неща могат да ме събудят сутрин. Основно, това е семейството и моята прекрасна и красива съпруга. А също и музиката, която правим заедно.

Вдъхновява ме и фактът, че имам професия, на която съм необходим, и оценявам този факт. Затова чувствам отговорност към оркестрите и към публиката.

Мога да кажа, че съм благословен да правя неща, които харесвам, да работя по тях, да ги развивам и да представям. Всичко това е много приятно.

– Смятате ли се за приключенец?

Денис Ръсел Дейвис: Аз съм любопитен човек, любознателен. Интересувам се от много неща. В работата си обичам да правя комбинации от много различни жанрове музика. Интересувам се от други култури, от други хора. Обичам да спортувам. Обичам да се състезавам. Наслаждавам се на живота, затова бих искал това да продължи по-дълго.

– Има ли конкретен модел, по който структурирате един свой концерт?

Денис Ръсел Дейвис: Аз искам да намирам връзка между отделните композиции. Например сега, за концерта в София има музика от двама велики пианисти – Бетховен и Рахманинов, които са и велики композитори. И това е връзката в случая. От друга страна, Рахманинов е свирил музиката на Бетховен. Така че между двамата има много общо, въпреки че са от различни епохи.

Аз също така обичам да има контраст. Имаме музика от 20-и век, имаме и музика от началото на 19-и век.

Аз също така обичам да предизвиквам оркестрите. Преди няколко дни имах концерт с музика на Глук, Менделсон и Брукнер. Тези трима композитори нямат никаква връзка, но само на пръв поглед. Общото между тях е Вагнер, който е оркестрирал и дирижирал Глук. Антон Брукнер пък е правил неговата Трета симфония в памет на Вагнер, а Вагнер е искал да получи признание и да бъде дирижиран от Менделсон. Така че тук има една ето такава допълнителна музикална идея…

И накрая, като на всяка добра вечеря, бих искал да имам предястие, основно и чаша шампанско.

– Видях, че по време на репетиции разговаряте с музикантите, а когато е необходимо, дори изпявате нещата. Обичате ли музикантите да Ви говорят? Вслушвате ли се в тях?

Денис Ръсел Дейвис: Разбира се, разбира се! И то много. Те задават въпроси. Също така, ако имат мнение, бих искал да го чуя. Аз работя най-много с концертмайстора. С него обсъждаме всичко и начина, по който биха могли да се развият нещата. Накрая аз взимам под внимание неговите препоръки.

Всъщност, не обичам да говоря много по време на репетиции. Мисля, че диригентът не бива да говори, а да показва. Но понякога някои неща трябва да се казват…

– Как усетихте Софийската филхармония?

Денис Ръсел Дейвис: Това е един много добър оркестър. Заради Ковид свирим с по-малко струнни инструменти. Така че при Рахманинов, където бих се радвал да има по-голяма група, те се справят доста добре. И на концерта всичко ще звучи добре.

За първи път съм с тези музиканти, но бих се върнал отново да работя с тях.

– В продължение на 25 години ръководите Американския композиторски оркестър. Бихте ли представил тази непозната у нас формация?

Денис Ръсел Дейвис: Причината за съществуването на този оркестър е времето, в което той е създаден. Тогава американската музика не се изпълняваше много в самата Америка. Оркестрите свиреха предимно класика, което означава европейска музика, при това много добра европейска музика.

Но имаше и много добра американска музика, която не беше популярна. Затова направихме този оркестър, който да изпълнява само американска музика – но не само съвременна, а и традиционна. Ефектът беше много добър. Защото това даде възможност на композиторите да бъдат чути, особено в „Карнеги хол“, „Линкълн център“ и други подобни места. Това беше целта на този оркестър и той изпълни своята цел.

Изпълнявали сме стотици нови парчета, както и по-стари американски симфонии, които иначе щяха да бъдат забравени…

– Какво е за Вас театъра? Имате над 140 продукции с едни от най-големите театрални режисьори в света. В момента в България работи Робърт Уилсън…

Денис Ръсел Дейвис: Боб е тук? Много бих искал да го видя. Не знаех, че е тук. Мисля, че и той не знае, че аз съм тук. Какво прави в София?

– Поставя „Бурята“ в Народния театър…

Денис Ръсел Дейвис: Много бих искал да го видя. Работили сме заедно по операта White Raven на Филип Глас, както и по една опера на американския композитор Върджил Томсън, наречена Four Saints in Three Acts.

Аз също така го бях поканил в моя театър в Линц, където той направи чудесна продукция на „Травиата“. Познаваме се от много много години. Наистина ще се радвам да се видим с Боб. Благодаря, че ми казахте за него…

Аз съм в Европа от 1980 г. и до 2017 г. съм бил музикален директор на три големи оперни театри – в Щутгарт, Бон и Линц. Театърът е част от моя всекидневен живот и работа. Обичам театъра!

– Америка или Европа?

Денис Ръсел Дейвис: Е, аз все пак живея в Европа. Тук съм без прекъсване от 1980 г. Аз съм си вкъщи, особено в Централна Европа. Имам роднини в Америка, които посещавам, имам стари приятели там. От време на време правя и музика, но основно съм тук.

– Да дирижираш Кийт Джарет или да изпълняваш Кийт Джарет – кое е по-голямо като удоволствие?

Денис Ръсел Дейвис: Точно в момента съпругата ми разработва едно парче, което Кийт Джарет написа за мен. Казва се Ritual. На нея и предстои един много важен концерт в Париж, където ще изпълни това парче.

С Кийт сме стари приятели. Дирижирал съм негова музика. Освен това, сме свирили заедно Втори концерт на Барток. Заедно сме записали и шест концерта на Моцарт. Той е невероятен класически пианист, както и голям джаз музикант. Затова му се възхищавам от цялото си сърце.  /АКМ/

EZ 10:09:01 28-10-2021
AK1005EZ.006

About Даниел Димитров

Check Also

Теодосий Спасов: Преди можехме да мачкаме времето, сега то мачка нас

София, 15 декември /Даниел Димитров, БТА/ Теодосий Спасов е от музикантите, които сякаш са белязани …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

error: Content is protected !!