Home / музика / Мецосопраното Гергана Николаева: Винаги пея с отворено сърце!

Мецосопраното Гергана Николаева: Винаги пея с отворено сърце!

Тя е човек, съумял да запази положителното си отношение към нещата от живота, въпреки самия живот… Затова усмивката е първото нещо, което впечатлява от прекия контакт с нея. Завидният глас и неуморно търсещата й личност са върхът на един красив айсберг от талант, сила на духа и свръхмотивирано отношение към професията.

Гергана Николаева е може би първата българска оперна певица, която напълно последователно и с огромна отдаденост се опитва да събере, помири или дообогати срещата между различни жанрове. Самата тя е многожанрова личност, чиито интереси и труд минават отвъд музиката – за да стигне до поезията, шоуто, телевизията, социалната ангажираност… И това изглежда е само началото на началото.

На 17 септември мецосопраното, заедно с пианиста Георги Черкин, ще представи в зала „България“ музикалната програма „София, празнувай с класика!“. Участва и оркестърът на „Класик ФМ“ с диригента Максим Ешкенази. Тримата изпълнители са родени и израснали в София, и са влюбени в своя град. Творби от Бах, Хендел, Албинони, Моцарт, Чайковски, Бизе, Албенис, Пиацола, Владигеров и Георги Костов са част от програмата на събитието.

 

Мецосопраното – за непреодолимостта на оперното изкуство и за слабостта ѝ към попа, за синтеза между жанровете. Какво я свързва с двамата Орлиновци – Павлов и Горанов. Защо всеки има нужда да пее. Кое за нея е по-силно – любовта или музиката. Кой я насърчи да пише стихове?

Има ли класическа музика, която никога не бихте изпълнявала?

– Класическата музика е необятна. Има толкова много световно богатство, написано във вековете, че по скоро мисълта ми е насочена към това, което ми се пее.

Казвате, че оперното изкуство е „доста тежка работа“. Кога разбрахте това и имало ли е момент, в който това изкуство Ви се е струвало непреодолимо?

– Всъщност, всяка една професия е трудна, но когато човек иска да се развива в дадена област и полага много труд, има голям шанс да достигне поставените цели.

Защото, да не забравяме, че във всяко едно нещо осен труд, трябва да имаш и късмет. А в изкуството пък е задължително да притежаваш и талант. Талантът прави хората на изкуството по-различни, по-специални. Аз винаги си поставям цели и с много труд ги постигам. Мисля, че няма невъзможни неща.

Как бихте обяснила професията си на едно 4-годишно дете?

– Професия „певец“ е най-привлекателната за едно малко дете, защото то още не е обременено с проблеми и детето в него е на свобода. Децата мечтаят да са певци. И те са. А както аз твърдя, че не само всеки може да пее, а и всеки трябва да пее. Нека не губим никога детето в себе си и мечатата да бъде певец…

А може ли да се каже, че имате слабост към поп музиката?

– Разбира се! Аз харесвам всяка красива музика, независимо от стила. И най-важното – когато е изпълнена от душа.

Имате цял албум Pop meets Classic (2016) с участието на Орлин Горанов, Силвия Кацарова, Тони, Лео, Камен Воденичаров, Дичо. Защо е важно да има синтез между различните жанрове. Има ли губещи в тази „връзка“?

– Когато музиката е красива, а изпълнителите – добри, от комбинацията има само печеливши. Срещата на поп музиката и класиката е факт от много години в световен мащаб.

Албумът, който направихме съвместно с продуцента и композитор на песните Георги Красимиров-Герасим, запълни една ниша в България – точно на онова съвременно звучене и деликатно смесване на традиция и ново време.

Записахте съвсем нова песен с Орлин Горанов, посветена на София. Разкажете за нея – как се появи идеята за песента, защо правите тази песен, какво е посланието…

– Новата ни дуетна песен е вече факт. Пуснахме я в навечерието на празника на София. Музиката и аранжиментът са на Георги Красимиров-Герасим, а текстът е на Борислав Мирчев.

С Орлин я записахме преди няколко години, но всяко нещо идва в правилното време. Герасим ни покани преди месец да направим клип и да се обърнем към столичани с музика.

В заглавието е казано всичко… „Колко си хубава, София“. Това е! Красива е нашата столица и трябва не само в деня на София да се сещаме за това, а да умеем да я пазим и да я обичаме целогодишно. В последните 10 години нашият град се е превърнал в една модерна европейска столица.

Орлин Павлов казва, че Вие сте първият човек, който го е насърчил да пее, още когато сте били малки. Казва, че у Вас има приятелска любов и загриженост към таланта на другите, не само към себе си. Какво видяхте в него тогава?

– С Орлин Павлов живеехме на една улица и сме заедно от малки. Това е хубаво, силно приятелсто и аз винаги съм вярвала в таланта на Орльо. Родителите му са едни от най-красивите български оперни гласове и аз не можех да си представя той да не тръгне по техните стъпки.

Каква е съдбаата на песента, която проф. Георги Костов написа по Ваш текст?

– Тази песен е един от най- скъпите подаръци за мен. Проф. Костов ми я подари преди няколко години и тя стана част от албума ми Pop meets Classic.

Но нейния живот е доста колоритен, защото миналата година Георги Черкин много я хареса и направи аранжимент за пиано, чело и глас, и я представихме на промоцията на моята книга „Събудих се и беше утре“. На 17 септември  в зала „България“ ще изпълним песента в нов аранжимент, отново на Черкин, с оркестъра на „Класик ФМ“.

Ваша е идеята за формата „Всеки може да пее“, чиито „герои“ са изкушени от музикалното изкуство, без да са професионални изпълнители. Казвате, че всеки може да пее, но кой не бива да пее?

– Не само, че всеки може да пее, а и всеки има нужда да пее. Не трябва да си слагаме ограничения. Музиката обединява и кара всеки един от нас да се връща в спокойното безгрижно детство, където няма задръжки.

Първият формат „Всеки може да пее“ накара участниците да се почувстват звезди за една вечер. След тази вечер те вече не бяха същите хора. Те се превърнаха категорично в супер герои, които вярват, че всеки един от нас може да постигне всичко, стига да иска от сърце.

Преди месец имах честта да стана лектор на TEDх, където „Всеки може да пее…с Гергана Николаева“ успя да зарадва 400 души накуп. Разпях всички в залата за 15 минути , говорихме за звукоизвличане и дишане. Завършихме с част от красива българска песен. Беше много вълнуващо. Всеки има нужда от емоцията музика.

През септември 2020 г. издадохте първата си стихосбирка „Събудих се и беше утре“. Откога пишете стихове? Как се стигна до издаването на творбите, кой Ви насърчи?

– Пиша от време на време. Не съм истински поет, но когато имам вдъхновение,  подреждам думичките, извадени дълбоко от душата. Моята книжка е отново доста нестандартна, защото не е само със стихотворения. Тя среща любов и храна. С Лео Бианки сменихме шестстепенно меню, любовните ми думи и рисунки на дечица с онкохематологични заболявания. Емоциите в тази книга са много.

„Събудих се и беше утре“ има и социална кауза. Какъв беше подтикът за това? Разкажете за каузата.

– Каузата са децата с онкохематологични заболявания. Те са вълшебните художници на книгата. Целта беше да има радост в техния живот, както и да говорим повече за проблемите на най-скъпите членове на обществото ни. Участваха деца от цяла България и те много се вълнуваха да видят картинките си в книгата.

Любовта или музиката – кое е по-силно?

– За мен те се преплитат. Те са моят живот.

Вие сте родена и израснала в София. Имате ли свое любимо в София – сега и преди?

– Обичам да се разхождам из центъра и да усещам софийската атмосфера. Често обикалям около царствената ни катедрала „Александър Невски“, Докторската градина, където съм израстнала. Красива е София.

Какво бихте искала да промените в София?

– В един голям град винаги има неща, които може да се променят и развиват за по-качествен живот.

Мисля, че регулиране на трафика и паркирането са част от проблемните зони, но това е слабост на всеки един голям град. Може би има и доста други, но положителните със сигурност са много повече и това много ме радва.

А какво не бива да се променя?

– Труден въпрос. Промяната не е нещо лошо. Аз я възприемам като един вид развитие. Важното е да пазим положителната и градивна посока както в града ни, така и в душите.

Казвате, че пеенето е вълшебство. Кога най-силно усетихте силата на това вълшебство?

– Усещам го всеки път, когато застана пред публиката си. Аз винаги пея с отворено сърце и изваждам цялата си емоция. Размяната на енергия между мен и публиката за мен е винаги вълнуващо. То е вълшебството на музиката.

>>> Материалът е публикуван в bTVnovinite.bg <<<

 

About Даниел Димитров

Check Also

Дони: Мисля с поне осем хода напред

София, 4 октомври /Даниел Димитров, БТА/  За неговия път на артист думи като успешен, различен …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

error: Content is protected !!