Давид Гутиерес се връща към фламенкото след пет операции на коляното

Давид Гутиерес се връща към фламенкото, въпреки лекарските предвeщания, че никога повече няма да може да танцува. Чудото става. След две години и пет операции на коляното, испанецът е като нов. Основава своя компания, наречена „Барселона фламенко балет“ и започва да крои планове за спектакли и още по-ударни изяви като солист.

Днес, 27-годишният танцьор твърди, че е в предпенсионна възраст, но това не спира желанието му да остане свързан с фламенкото до края на живота си. „Фламенко: Възраждане“ е представлението, което Гутиерес представи с трупата си по време на 15-ото издание „Световен театър в София“.

Освен своеобразна метафора на собствения му живот, възкръснал след инцидента, това е поредното доказателство за новаторския дух, с който Гутиерес е известен. Страстта на фламенкото прелива в цветния свят на джаза и очарованието на съвременен танц. Основата обаче си остава колоритния танц на фламенкото, неговия уникален музикален съпровод и чувствени вокали, които сякаш са на ръба между болката и агонията.

Историята на Давид Гутиерес е забележителна – не само заради физическата победа над нещо, което е изглеждало непобедимо. А защото той живее с вярата, че прегръщайки фламенкото, се докосва да вечността, а чрез нея – и до най-„голямото“ чувство – любовта, във всичките ѝ измерения.

Давид Гутиерес – за химията с публиката, за собственото му възраждане, за смелостта да разчупиш модела, за годините, в които е хореограф на украинския отбор по синхронно плуване, а след това обучава световни шампиони по фигурно пързаляне, за зрелостта на 27 и за живота без фламенко.

Как усетихте българската публика? Получи ли се химията според Вас и останалите артисти?

– Беше наистина незабравимо преживяване и нещо много специално, защото това е първото ни гостуване тук. Освен това, усетих че българската публика е много страстна. И наистина се получи химия между нас. На няколко пъти имахме много хубаво взаимодействие.

Защо е важен диалогът с публиката?

– Наистина е важен, защото е важно и публиката да се почувства част от спектакъла. И мисля, че в София се получи точно така.

Например, в Китай публиката е доста сдържана и резервирана, не аплодира енергично изпълнителите. Аз обаче имам голям опит в концертите на живо. И в такива случаи се опитвам да променя по някакъв начин нещата и да накарам публиката да се отвори към нас.

Държавата, която винаги ще си спомням и никога няма да забравя, е САЩ и спектаклите ни там. Там има много емигранти от латиноамериканските държави и много испаноезични. Имах възможността да танцувам в някои от най-големите театри, например, в Маями. И наистина, с тази публика и на това място се получи удивителен спектакъл.

Защо „Фламенко: Възраждане“? Има ли нужда от възраждане фламенкото?

– Да, и това има няколко обяснения. Първото е, че аз получих контузия, която ме извади от сцената за близо две години. Случи се по време на спектакъл през 2015 г., и то в последните минути от програмата. Усетих някаква съвсем лека болка, а по време на аплаузите не чувствах нищо. След това, когато тръгнах към гримьорната, болката беше ужасяваща и направо ме закараха в болницата.

Следващите две години претърпях общо пет операции на коляното. Лекарят ми, каза че никога няма да мога да се върна на сцената и да танцувам. Тогава събрах всичките си сили и с голяма саможертва се възстанових. Върнах се на сцената и направих един незабравим спектакъл… Така, че в момента съм по-силен от всякога, благодарение на усилията, които положих тогава.

В този уникален спектакъл аз разказвам историята на целия си живот…

Сега по мотивиран ли сте, когато играете пред публика?

– Да. Още повече, че ние трябваше да спрем за една година заради ковид. През това време, разбира се, продължихме да работим заедно с моята трупа. Подготвяхме нов спектакъл. И сега това е първото ни пътуване извън граница след ковид. Затова сме толкова развълнувани…

За Вас казват, че разчупвате традиционния модел на представяне на фламенкото. Усетихте ли съпротива сред най-консервативните поддръжници на фламенкото?

– В Испания има много хора, които възприемат фламенкото като по-консервативно изкуство. Реших да разчупя този модел и го смесих с други жанрове – като например съвременни танци, балет и т. н. Получи се нещо ново и наистина възродено, с което се възродих и аз самият.

Аз винаги съм смятал, че при всеки успешен човек има хора, които го харесват и обожават, и други, които го критикуват. Така, че щом сега аз съм тук и имам своите постижения, значи хората, които ме харесват, са повече.

Гостуването Ви у нас е част от платформата „Световен театър в София“, както и във Варна – където има театрален фестивал. Колко силен е театралният момент в един фламенко спектакъл?

– Много е важно. Това всъщност е есенцията на представлението, като се започне още от събирането на публиката пред театъра, влизането в залата и заемането на местата. Всичко това е част от спектакъла. Разбира се, театърът има своето важно място чисто технологично, но и като начин на общуване с публиката.

Извън това, трябва да спомена, че съм много благодарен – както на хората от Сатирата, така и на института „Сервантес“. Без тяхната помощ нямаше да можем да представим нашата работа.

Първите Ви стъпки във фламенкото са на 4-годишна възраст. Какво си спомняте оттогава за влизането в света на фламенкото?

– Всичко започна като извънкласна дейност в училище. Предполагам, че и тук е същото – родителите записват децата си на различни занимания. Мен ме записаха на фламенко. Сестра ми също танцуваше. Връзката между мен и фламенкото се получи изведнъж. А аз исках да подражавам и на сестра си, която е по-голяма от мен и също танцува. Така започна всичко…

А как през през 2017 г. станахте хореограф на украинския отбор по синхронно плуване, а след това започвате да обучавате и световни шампиони по фигурно пързаляне?

– Това беше едно много специално преживяване. Всъщност, отборът на Украйна беше на подготовка в Барселона и им трябваше хореограф. Аз не мога да ги науча да плуват, но те търсеха човек, който да им помогне със сценичното представяне и с движенията. Искаха да пресъздадат същността на фламенкото и моята помощ беше в тази посока.

Помагал съм и на състезатели по фигурно пързаляне. Една от тях е световният шампион Хулиа Марко.

А как поддържахте Вашата собствена форма през последната година?

– Беше много трудно, тъй като всички бяхме затворени и не можахме да излизаме.Затова реших да се преместя в друго жилище, което имам извън Барселона, в планината. Там излизах да тичам, правех самостоятелни тренировки. Истината е, че през това време работихме много усилено.

Както знаете, човек се чувства по различен начин в различните етапи от живота си. Сега аз се чувствам доста по-различно в сравнение с отпреди три години, например. Все пак и възрастта има значение. Преди моята сила беше в младостта. Бях по-млад. Но сега съм по-зрял, имам повече натрупан опит, но пък това ми дава повече увереност на сцената…

Вие сте на 27 години и говорите за зрялост….

– Тази възраст във фламенкото е зрялост. Всички в моя екип са между 18 и 21 години. Момичетата, може би, изглеждат по-големи, защото са гримирани, а и заради тоалетите. Преди аз бях най-малкият, но сега се чувствам като татко на всички…

Наричат Ви един от новаторите в света на фламенкото, но кои са за Вас новаторите в това изкуство?

– За мен специална фигура във фламенкото е Хоакин Кортес (испански танцьор на фламенко от цигански произход, роден през 1969 г. – бел. а.) – един от първите, който си позволи да направи нововъведения. Когато се каже новатор в фламенкото, за мен това е човек, който рискува да въведе някаква новост. Той може да бъде възхваляван и да бъде приет добре – както се случи с мен. Аз имах този късмет. Разбира се, може да отнесе и много критики.

Какъв сте извън света на фламенкото? Как изглежда деня без фламенко?

– Ставам много рано сутрин, закусвам. Много обичам да играя падел (появява се се през 60-те години в Мексико, счита се за комбинация между тенис и скуош, обичайно се играе от четирима души – в два отбора по двама играчи – бел. а.), след това тичам в планината. След обяда, както всеки типичен испанец, следва сиестата. Следобедната дрямка преди всеки спектакъл е задължителна. Следобед върша и доста административна работа в офиса на „Барселона фламенко къмпани“. Всъщност, работя. През цялото време работя…

>>> Материалът е публикуван в bTVnovinite.bg <<<