Home / музика / Роберто Фонсека знае как звучи божествената музика

Роберто Фонсека знае как звучи божествената музика

Божествената музика звучи, когато цялото ти същество – разумът, сърцето и душата, ведно реагира позитивно и извиква силни чувства у теб. Думите са на Роберто Фонсека – кубинецът, който през 2008 г. открива българския фолклор и прави необятния свят на музиката още по-необясним, красив и магичен.

През юли той идва в София за световната премиера на своя фюжън проект „Отвъд нотите“, заедно с хористите от „Нови български гласове“, водени от маестро Георги Петков.

Едва 25-годишен, Фонсека влиза в света на „Буена виста соушъл клуб“, където  „живее“ музиката от първо лице множествено число с едни от най-големите изпълнители от Острова на свободата. Свободен е може би и най-точното определение за кълбовидната мълния, която излиза изпод пръстите на този артист. И така е на всеки негов концерт. Музика, чиста като водата, истинска като земята, дълбока като небето и лека като полета, с който вдъхновението минава само през докоснатите от Бога.

Роберто Фонсека разказва за своята „българска приказка“, за възхищението му от нашия фолклор и музиканти, защо пианото е „най-цялостният инструмент“, за първата среща с „Буена виста соушъл клуб“, за най-голямото признание, което е получавал като музикант, за местата, които го зареждат в Куба.

Вашата „българска приказка“ започва през 2008 г. Кои са любимите Ви герои в нея?

– Когато съм на дадено място, аз винаги се стремя да се потопя в традиционната музика на страната, в която пребивавам. На едно от турнетата на „Буена виста соушъл клуб“ с Ибрахим Ферер свирихме в София, беше още през 2004 г.

Тогава, докато си почивах в хотела, попаднах на канал за фолклорна музика и останах силно впечатлен – от нейната деликатно красива мелодична линия, духовния заряд на песните и ритмическата им мощ. Останах силно изненадан от въздействието на тази музика върху хората и оттогава се старая да изразявам по нещо от всичко това в моите изпълнения.

Георги Петков казва за Вас, че усещате българския фолклор. Как се появи това чувство? Кой му даде тласък?

– Тая голямо уважение и възхита към Георги Петков. Неговият подход към музиката винаги ме оставя без думи и най-важното – той притежава идеалните инструменти, с които да въздейства на множество хора, да накара да душата им да пее и вибрира от емоции, да ги разчуства.

Мисля, че имам усещането, че се опитваме да направим същото с нашата музика в новия проект „Отвъд нотите“ – да сме искрени, да защитаваме това, което правим и да въздействаме емоционално на зрителите. Затова ще съм винаги благодарен и доволен, че си партнираме и работим заедно.

Жалко е, че географски сме толкова далеч, цял океан ни дели. Защото би ми се искало да можем по-често да си сътрудничим заедно. Много съм радостен, че направих първата крачка.

За новия аранжимент на пиесата Bulgarian Георги Петков казва: „Този аранжимент ме кара да се уверя в съществуването на Бог“. Как звучи божествената музика във Вашите уши и сърце?

– Когато цялото ти същество – разумът, сърцето и душата ти, ведно реагира позитивно и извиква силни чувства у теб. Тогава знаеш, че така звучи божествената музика.

Случвало ли се е да не можете да изразите с пианото това, което искате?

– Музиката е един необятен свят. И понякога, в търсенето на собствения ти глас, е трудно да изразиш какво чувстваш.

Ако ударните носят ритъма на кубинската музиката, каква е „духовната“ роля на пианото?

– Пианото е най-цялостният инструмент – има хармония, мелодия и ритъм в себе си. Каква по-добра духовна роля, за да достигнеш да духовната същина.

Успяхте ли да чуете на живо Джарет? Какви са впечатленията Ви?

– Много са пианистите, които са ми повлияли. Хърби Хенкок е един от тях, а Кийт Джарет е онзи, комуто съм се възхищавал и не спира да ме удивлява винаги. Имах възможността да го видя на живо и бе невероятно преживяване. Начинът му на свирене и изразяване на неговата музика е онова, което впечатлява най-силно.

Като ученик сте бил в група, която прави кавъри на „Бийтълс“? Сега бихте ли се върнал към тази музика?

– Никога не съм се разделял с тази музика. Семейството ми ме е възпитавало да съм цялостен музикант – не просто представител на определен стил или занаятчия. Защото има голяма разлика да се опитваш да бъдеш артист и всичко останало.

Помните ли какви мисли се въртяха в главата Ви след първата среща в студио „Егрем“ с „Буена виста соушъл клуб“?

– Никога няма да забравя след записа на гения на тромпета Мануел Гуахиро Мирабал, се почувствах благословен да съм сред толкова големи майстори на кубинската музика и да свиря най-любимия си стил от Куба – сон монтуно (Son montuno – означава планински звук, е поджанр на son cubano, разработен от Арсенио Родригес през 40-те години – бел. а.).

Това ли е най-голямото признание, което сте получавал като музикант?

– Най- голямото признание е да видя, че хората харесват стила и композициите и най-вече – че чувстват какво искам да изразя с музиката си.

Сънувате ли музиката, която правите?

– Понякога сънувам музика и си казвам насън, че като като се събудя, трябва да я запиша. Но винаги се случва едно и също – като се събудя, не си спомням мелодията…

Казвате, че Ви трябват поне шест месеца престой в Куба, за да може да се „заредите“. Кои са любимите Ви места в Куба?

– Любимите ми места са тези, които носят добър дух и атмосфера. Много важно е да са близо до морето.

Какво може да Ви накара да преливате от емоции – да танцувате, да пеете, да се смеете и да плачете?

– Музиката.

>>> Материалът е публикуван в bTVnovinite.bg <<<

About Даниел Димитров

Check Also

Бернд Глемзер: Винаги си малък, когато си пред пианото

Пред пианото винаги си малък, казва той. Но това не пречи да създаваш чудеса, докосвайки …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Content is protected !!