Home / музика / „Мистерията на българските гласове“ печели света и онлайн

„Мистерията на българските гласове“ печели света и онлайн

Светът като че ли няма да е достатъчен за нашите песни. Думите са на народната певица Евелина Христова след онлайн среща с американци, канадци и индийци, които искат да усвоят неравноделното пеене. В майсторския клас участва и Виолета Маринова – друга от именитите солисти на хор „Мистерията на българските гласове“.

„През 2017 г., по време на турнeто си в САЩ, хорът изнесе уъркшоп в Чикаго, който, разбира се, бе присъствен. След началото на пандемията аз започнах да търся контакт с подобни институции, с цел организиране на онлайн уъркшопи“, разказва Бояна Бункова. Така, тя се свързва основаното през 1957 г. в Чикаго училище Old Town School of Folk Music.

„Те много се зарадваха, започнахме да обсъждаме програмата и, малко по малко, решихме какво да е съдържанието на уъркшопите. Първият, който организирахме, беше през април. Протече много успешно и решихме отново да направим. Смятаме да продължим и есента“, споделя още Бункова. Признава, че пандемията е помогнала да се открият новите средства за този тип събития, давайки възможност да се състоят, без да се пътува.

Разговорът с Виолета Мариова и Евелина Христова е веднага след онлайн класа – за „обучението“ през монитор, за единствения концерт на „Мистерията“ тази година и дали има надежда за културния живот, за това как поддържат брилянтната форма на гласовете си, за откриването на нови автентични песни и дали и за тях има мистерия в българския фолклор, или тя е само за хората, които го слушат.

Допадна ли ви това своеобразно онлайн обучение?

(И двете в един глас – бел. а.) – В тази ситуация – да!

Евелина: Но не е същото като на живо. Тези преживявания не можем да си ги дадем с монитори и микрофони, на които пеем…

Виолета: Аз съм била десет пъти отвъд океана. Съвсем различно е онлайн. Няма емоция, няма тръпка…

Евелина: Не усещаме енергията отсреща, а това всъщност е връзката между артиста и публиката. Затова на мен не ми допада този контакт, но може би наистина трябва да го приемем към този момент. И, ако има възможност, да го правим, защото това е нашата работа.

Виолета: Няма как да опишеш чувството, когато стоиш пред многохилядна публика…

А имате ли опит в преподаването?

Евелина: Аз от няколко години преподавам в едно софийско училище. Имам и хор с дечица от първи до четвърти клас. Така, че мога да кажа, че правя някакви стъпки в тази посока.

Сега се наложи да се обучаваме и онлайн. Много е трудно. Когато става въпрос за пеене, това си е почти губене на време…

Виолета: Когато детето носи талант, е доста по-лесно, но не всички са така…

Евелина: Нито свиренето на инструмент, нито пеенето могат да се преподават онлайн. Да не говорим за танците. Всички преподаватели бяхме шокирани и зашеметени от това, което ни се случи…  Ако трябва да обобщим, хората на изкуството не са за тази работа. Те са за сцената.

Тази година „Мистерията на българските гласове“ имаше един концерт. Какво беше усещането след дългата пауза, в която нямахте контакт на живо с публиката?

Евелина: Много беше хубаво, една колежка се разплака на края на концерта… Подготвяхме се, вълнувахме се след това…

Имате ли надежда за културния живот в България?

Евелина: Да, той се събужда. Театрите не са спирали, вече има и концерти. Хубавото време също ще доведе хората до парковете, до големите сцени на открито.

Виолета: Най-хубаво ще бъде, ако всичко това изчезне и се върне предишния начин на живот – с пътуванията, със срещате с хора. Но едва ли до края на годината ще имаме турнетата, които правихме преди 2020 г.

Как поддържахте гласовата си форма през това време?

Евелина: Тъй като преподавам, аз може би съм преуморена…

Виолета: Аз също си попявам. Дори когато се кача в колата, си пея. Няма друг начин…

Евелина: Аз също пея в колата.

Виолета: Загубваш всякаква форма, ако не си пял месец-два-три…

Евелина: Губи се еластичността, пластичността, пъргавината на гласа.

Лесно ли се откриват автентични народни песни?

Виолета: Все още може да се намери някоя баба, от която да научиш нова песен.

Евелина: Аз имам много сборници вкъщи, във всеки удобен момент търся и записвам песни.

Чувствате ли се несигурни, когато изпълнявате песен за първи път пред публика?

Виолета: Не е страх, а по-скоро вълнение дали ще го изпълниш точно…

Евелина: … и как аудиторията ще приеме тази нова песен.

Виолета: Спомням си, че имах големи притеснения, когато за първи път трябваше да изпея след Янка Рупкина една от най-красивите песни „Калиманко Денко“, обработена от Красимир Кюркчийски. Треперех от вълнение. Това е много красива, много тежка песен.

Отговорността е голяма как ще се представиш, още повече, че винаги хората ще те сравняват с предишния изпълнител.

За вас има ли мистерия в българския фолклор или тя е само за хората, които ви слушат?

Евелина: И за нас има мистерия. Да не говорим, колко много материал има още… Светът като че ли няма да е достатъчен за тези песни… Ето това е мистерията. Как са направени, защо са толкова много, кой ще ги изпее, кой ще ги чуе… Едва ли някой друг народ може да се похвали с такова богатство по отношение на традиционната народната музика…

Виолета: Нашите песни са уникални – не само като музика, но и като текст. Ако човек вникне в песента, ще разбере че всичко е преживяно…

>>> Материалът е публикуван в bTVnovinite.bg <<<

About Даниел Димитров

Check Also

Кольо Гилъна: За епохата на „Контрол“ в книгата „Извън контрол“

СОФИЯ,  11.06.2024 12:53  (БТА)  Нищо не съм спестявал в книгата. Това е и моят живот, …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Content is protected !!