Тя е една от най-колоритните личности на България – с уникален собствен стил и заразяваща с позитивизма и въдхновението си философия. Професията й на лекар я срещнала със стотици хора, много от които имат чудати съдби. В продължение на 10 години д-р Неделя Щонова събира и търси истории на териториите на четири континента.
„Когато реших да правя книга, исках да изследвам пътя към вярата през 70 човешки съдби, които преминават през житейските изпитания, на пръв поглед, парадоксално“, разказва Неделя. Нито една от тези истории няма нещастен край. По думите й средностатическият човек днес е доста болен, доста наднормен и доста обезверен. „Мисля, че когато покажем на хората на какво са способни, те ще имат много по-висока нагласа и увереност в себе си“, категорична е Неделя Щонова. „Това е подсъзнателен механизъм, всеки от нас притежава огледални неврони, продължава тя. Ако аз виждам, че Вие се усмихвате, може би и аз ще се усмихна, ако виждам, че сте агресивен и недоволен, това подсъзнателно ще активизира моята емоционална мимикрия“.
Станах лекар-невролог, защото винаги съм искала да разкодирам от какво са направени емоциите и кое е това нещо, което движи нашето поведение, разказва д-р пред Радио България. Признава, че винаги е изповядвала философията, че хората, които имат правилната нагласа за нещо в света, минават през житейските кризи по-устойчиво. И решава да докаже идеята си по два фундаментално различни подхода – чрез научна дисертация и по художествен път.
Темата на нейната дисертация към Медицинския университет в София е а за ролята на психосоциалните рискови фактори за възникване и ускоряване на централна и периферна атеросклероза. Атеросклерозата е процес, който води до отлагане на мастни образувания във вътрешния слой на кръвоносните съдове и всъщност е убиец номер едно, защото когато целостта на един кръвоносен съд бъде компроментирана, се получават различни болести, обяснява д-р Щонова.
Затова най-ценният подарък, който един човек може да подари на друг човек, е вдъхновението, смята авторката на „Хвърчило към рая“. Истории, които разказва, са вдъхновяващи, защото при тях вярата е по-силна от логиката: „Вярвам, че нашите клетки могат да подслушват нашите мисли и после тези мисли се психосоматизират – могат да ни разболяват, но могат да правят и точно обратното“.
Вярата е нещо, което прави мозъкът центриран, а един безцелен мозък е голям проблем. Мозък, който няма здрави, яки носещи колони е толкова лесно да бъде хакнат от терористични атаки като недоволство, омраза и агресия, казва Неделя Щонова.
Казва също, че от героите на книгата си е научила колко трябва да сме благодарни и да имаме осъзнатост за това колко много страшни неща са ни спестени. „Понякога тази осъзнатост ни бяга и ние се държим капризно и разглезено, и недоволстваме за толкова дребни и дребнави неща. Понякога животът идва и с един замах, разрушава всичко – просто, за да ни пресътвори отново с вяра, която е по-силна от логиката“, допълва тя.
>>> Материалът е публикуван в радио „България“, БНР <<<