Home / Uncategorized / „Антистатик“: Конкурсното начало е отживелица

„Антистатик“: Конкурсното начало е отживелица

Вили Прагер е сред основателите на „Антистатик“. Историята на международния фестивал започва през 2008 г. в София като единствен по рода си форум и част от усилията на балканската мрежа за съвременен танц „Номадска танцова академия“ за популяризиране и развиване на съвременния танц и пърформанс в страните от региона. Прагер е възпитаник на Университета за изкуства в Берлин, Пловдивския университет и експерименталните театрални класове „4ХС“. Работил е с едни от най-добрите режисьори и хореографи в цял свят. Носител е на наградата на публиката Prix Jardin d’Europe на международния фестивал Impulstanz във Виена (2013).

За най-новия си хореографски проект „„По-малкото може да е повече, но понякога си е просто нищо“ той работи със студенти от Академията за танц и пърформанс на Националния център за танц на Букурещ. Представлението,  вдъхновено от испанската диско трупа Ballet Zoom, е част от афиша на 14-ия „Антистатик“.

Фестивалът ще се състои между 28 май и 6 юни, изцяло на живо под мотото „Все по-близо“. Дори миналата година, когато се наложи да изместим програмата от пролетта за есента, ние отново бяхме на живо, разказва Вили Прагер пред Радио България. „Нашата задача още при създаването на фестивала преди 14 години беше да покажем на публиката, че съвременният танц и пърформанс не е нещо страшно, опасно и неразбираемо и въобще – че съвременното изкуство не е нещо некомуникативно, а напротив“, допълва той.

Тази година за първи път фестивалът продуцира представление, което ще бъде представено в деня на откриването. За премиерата пристига хореографката Паула Розолен (Германия). Тя ще работи с 20 български изпълнители от различни възрасти и разнообразен опит по създаването на „В почит към Мърс Кънингам“. През 2019 г. се навършват 100 години от рождението на танцовата легенда.

Програмата на фестивала предвижда общо 15 събития, сред които представления, срещи с артисти, разговори, както и премиера на брой 3 на единственото в България годишно „Списание за танц“.

„Наградите са нещо много субективно а изкуството се опитва да не бъде спорт – за да има първа, втора и трета награда“, коментира Вили Прагер. Той смята за отживелица конкурсното начало във фестивалите. „Аз самият съм бил само на един такъв фестивал в Египет. В известен смисъл, наградите се дават от критиката и журналистите, които сами решават на кого да обърнат внимание“, казва още той.

>>> Материалът е публикуван в радио „България“, БНР <<<

About Даниел Димитров

Check Also

Вероника Тодорова

За красивия път от Дебнево до 170 концерта на година

За нея Дебнево означава свобода, акордеонът е божественото, Германия свързва с работата, България –  с …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Content is protected !!