Home / музика / Бяло братство купонясва на сцената на Народния театър

Бяло братство купонясва на сцената на Народния театър

„Никой никога няма да разбере колко пот, сълзи, труд, хъс и мечтание стоят зад един сценичен продукт. Колко чувства, емоции, през колко различни състояния минават всички, през какви отношения трябва да се „провреш“ и как да калиш характера си в общото, за да го признаеш като нещо по-голямо от теб и личните ти несгоди… За да има блясък… Колко сърце трябва да има!!! Никой никога няма да разбере, освен ако не участва в целия този хаос и ако не може да живее без него“…

Това Биляна Петринска написа във Фейсбук минути преди премиерата на „Компания“ в Народния театър. Актрисата казва, че това е „най-синкопираният“ репетиционен процес, който някога е имала. А режисьорът Михаил Петров, съвсем по „френски“, обяви, че мотото на грандиозния в мащабите си спектакъл е „Ритъм или смърт“…

Така, наелектризиращо, динамично и с ослепяващия сетивата блясък на Ню Йорк минава живота на една компания, едно малко бяло братство от пет семейни двойки. В този момент техните страсти се вихрят около личната история на Робърт. Той пък все още не е решил кое за него е по-важно – веселието и забавленията сред приятели или бракът и семейството. И сякаш всички си задават едни и същи въпроси, имат едни и същи отговори, които трудно се произнасят на глас.

Главната роля е поверена на Виктор Ибришимов, възпитаник на Националната музикална академия „Панчо Владигеров“, израснал в семейството на дублиращата актриса Христина Ибришимова и аниматора Христо Ибришимов. Забележителното е, че младият артист е едва вторият българин, изучавал музикален театър в Кралската музикална академия, в Лондон. Там му преподават бродуейският режисьор Джеръми Самс, а също британският актьор и продуцент Мат Райън („Константин“) и голямата Шийла Ханкок („Еди“, „Доктор Кой“).

На сцената на най-големия ни театър излизат над 50 човека от трупата, заедно с оркестъра и балета на Пловдивската опера, чиято е идеята за това начинание. Крайният резултат е зрелищен, почти 3-часов купон (с антракт), в който актьори, танцьори и музиканти редят пъзела па днешния ден. Погледът им обаче е от „другата“ страна – където нещата се виждат в перспектива и от много повече гледни точки. Затова и всяко намигване от сцената е повод за размисъл.

Авторите на „Компания“ – Стивън Зондхайм и Джордж Фърт, за съжаление, са непопулярни у нас, но затова пък със световна слава и с недостижимия талант да създадат мюзикъл – специално за драматичен театър. Самият Зондхайм нарича творбата си „музикално-театрално шоу“ и „концептуален мюзикъл“, което най-точно предава и усещането, което зрителят би могъл да очаква.

Пътят на българската „Компания“ започва сега – след 700 пъти на Бродуей и отличия в шест категории на театралната награда „Тони“.

Михаил Петров
Михаил Петров

Режисьорът Михаил Петров – за ритъма на спектакъла, за свободата на творческата интерпретация, за белия цвят на „Компания“-та, за избора на артиста в главната роля, за вокалната подготовка на актьорите и за сладостта от режисьорската работа.

Господин Петров, не е ли парадокс, че „Компания“ се поставя за първи път у нас?

– Този гениален реформатор Зондхайм не е популярен в България. Много по-популярен е по света, в Западна Европа и Щатите. Той, между другото, е жив, на 91 години е. На негово име са кръстени театри в Уест еннд, в Лондон, и на Бродуей. Има неизброимо количество награди за музика и за театър. Очевидно е не просто признат, а е нещо екстраординерно – много различен от класическия тип композитори.

Защо избрахте „Ритъм или смърт“ за мото на „Компания“?

– Защото това отразява ритъма на съвременния живот. Тоест, трябва да има някаква аналогия… Спектакълът не отразява 70-те години на миналия век, което е имал предвид автора, когато е писал мюзикъла. Акцентът е бил върху урбанизацията и предизвиканите от това проблеми и промени. Ние визираме днешния ден.

Даже тези момичета, които в началото дезинфекцират, подават някакъв ключ кога се случват нещата. Днешният ритъм е удивително забързан, независимо от пандемията, която ни затвори и притисна. Хората са толкова изнервени и напрегнати. Всичко е толкова експресивно, нервно, има един перманентен, стремителен ритъм в начина на живот.

Говорите за ритъма на живот, а какъв е ритъмът на спектакъла…

– Трябва да бъде такъв, същият… Работихме усилено за това и мисля, че имаме постижения. Времето за репетиции беше малко, така че това, което си представям, може би, ще се случи след две-три представления. Но като форма, като рисунък, като съдържание, спектакълът е абсолютно готов.

А защо облякохте в бели костюми героите си, които казват, че мечтаят за черни рокли?

– (Смее се – бел. а.) Всички са в бяло, защото реално са женени. А дали женените трябва да са в бяло, това вече е въпрос на анализи (Смее се – бел. а.). Виждате какви взаимоотношения имат – доста близки до тези на нашите съвременници.

Между другото, страшно са се увеличили молбите за разводи – факт, не само в България. Във Франция било страховито. Но това е естествено, хората не са на себе си. Ясно е защо – защото животът е тотално променен, тотално различен, тотално друг. Никой не знае как ще финишира и кога цялата тази история…

Аз вече не искам да гледам новини и да се интересувам от трите хиляди заболели през денонощието. Това ме сугестира, сугестира всички нас. Още малко и ще се побъркаме…

Артистите са минали през специален курс за вокално майсторство при Евгени Господинов…

– Да. Курс е, може би, малко претенциозно казано, но с Евгени работим още от предишния спектакъл – театралния карнавал по Бомарше – „Един безумен ден“. Между другото, с този спектакъл направихме 15 хиляди зрители, което е много сериозно постижение за театъра. Само това заглавие генерира над един милион лева.То не беше точно мюзикъл. Беше по-скоро театрално представление с доста музикални и танцувални номера.

Докато „Компания“ вече е мюзикъл, макар и не класически. Стивън Зондхайм го определя като театрално-музикално шоу или концептуален мюзикъл, каквото и да значи това. А то означава, че можеш да го превеждаш на своя си език – съвременен или отнесен назад във времето, или напред във времето. Всичко е въпрос на гледна точка и на усещането на твореца.

Това означава ли, че не работите по „библия“, а имате пълна свобода?

– Имаме свобода. Зондхайм дава възможност на тези, които ще работят след него, да вложат нещо от своите идеи, от своите мисли и своите усещания за света. Той е демократичен като всеки голям творец. Дава ти основата. Например, музиката не може да бъде по-различна днес или утре.

По съвсем друг начин стоят нещата при взаимоотношенията между героите. Вижте колко театрални сцени има вътре, истински театър!

Главната роля се изпълнява от Виктор Ибришимов, който е гост-изпълнител…

– Да, той е едно младо момче. Госпожа Нина Найденова, директор на Пловдивската опера, ме помоли той да играе тази роля. Той е завършил мюзикъл, има аспирантура в Лондон, така че професионално е доста сериозно насочен в тази област.

Няма достатъчно опит, но аз го гледах в „Евита“, където играе Че Гевара и е доста добър.

В трупата на Народния театър има една истинска певица – Биляна Петринска. Как се справя тя с Вашите изисквания?

– Да. Страхотна е. Вижте как пее – божествено. А и колко е смешна, играе много характерно. Много се радвам за нея, защото Биляна може много повече от това, което и се предлага. Но такава е актьорската съдба – тука има, тука няма, или днеска има, утре няма (Смее се – бел. а.).

От предишния спектакъл сега отново работите с Параскева Джукелова, Стелиан Радев, Христо Чешмеджиев. Те ли са „отличниците“ в „Един безумен ден“?

– Ами те са доста напред вече в материала – като пеене и танци. По-лесно преодоляват тези препятствия…

По-сладко ли е да сте режисьор от това да сте на сцената?

– О, даааа. Вече ми е по-сладко, защото се изморих да играя. Даже ми омръзна да играя. Много по-хубаво ми е да ги уча как да играят, отколкото да играя. (Смее се – бел. а.).

(Става сериозен – бел. а.) Не, аз си играя. Имам си много хубави представления, които се играят по 10-15 години. На мен това ми е 48-и сезон. Млад и свеж съм! (Смее се – бел. а.).

За „Компания“

Автори – Стивън Зондхайм и Джордж Фърт
Постановка – Михаил Петров
Диригент – Константин Добройков
Сценография и костюми –  Елена Иванова
Хореография –   Мариана Крънчева
Музикален педагог –  Евгени Господинов
Превод –  Любов Костова, Цветомира Цонева
Асистент на режисьора – Георги Динев

Участват Виктор Ибришимов, Параскева Джукелова, Николай Дограмаджиев, Гергана Змийчарова, Павел Иванов, Биляна Петринска, Борислав Веженов, Ева Данаилова, Лилия Илиева, Стелиан Радев, Вяра Табакова, Христо Чешмеджиев, Марияна Панова, Вера Гиргинова, Илиана Коджабашева

>>> Материалът е публикуван в bTVnovinite.bg <<<

About Даниел Димитров

Check Also

„Крадецът на праскови“ – опера за войната, съдбата и любовта

СОФИЯ,  23.03.2024 14:00  (БТА)  БТА е единствената медия, допусната до репетициите на операта „Крадецът на праскови„. Световната …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Content is protected !!