Дефицит на внимание е новата диагноза на нашето съвремие, смятат Давид Бем и Иржи Франта

София, 5 март /Даниел Димитров, БТА/ „Никъде нищо, някъде нещо“ е проект на чешките артисти Давид Бем и Иржи Франта. Тандемът представя в София три от най-новите си работи. Това са цикъл от дигитални рисунки „Симулиран сън“, съставен от цветни рамкирани панели, кратко видео, посветено на диагнозата синдром на дефицит на вниманието. Има и „карантинни“ рисунки, които двамата артисти си предават по време на локдауна и в началото функционират като закодирани съобщения, които обменят помежду си.

„Важното в нашата съвместна работа е, че използваме рисунката като средство за диалог помежду ни, какъвто е случаят и с тази изложба“, разказва Давид Бем пред БТА. Наричаме го рисунков пинг-понг – някой започва нещо, а другият го довършва. Така, постоянно си връщаме топката един към друг“. По думите му заглавието „Никъде нищо, някъде нещо“ по най-краткия начин описва ситуацията в момента.

Пред БТА Давид Бем и Иржи Франта разказват по-подробно за проекта си, подреден в Чешкия център, за тяхната творческа среща преди 15 години, за диагнозата дефицит на внимание, за фалшивите новини и за вакуума, в който живеем.

– Работите заедно от 15 години. Как се срещнахте?

Давид: Срещнахме се в художествената академия, в Прага, където започнахме да работим заедно. Много ни хареса и направихме изложба през 2005-2006 г. Важното в нашата съвместна работа е, че използваме рисунката като средство за диалог помежду ни, какъвто е случаят и с тази изложба. Наричаме го рисунков пинг-понг – някой започва нещо, а другият го довършва. Така, постоянно си връщаме топката един към друг.

– Винаги ли има съвпадение, в това което правите? Случват ли се „симпатични“ гафове или винаги се допълвате на 100 процента?

Давид: Винаги има някакъв диалог върху рисунката. Винаги това е нещо неочаквано, има импровизация и никога не знаем какво ще се случи накрая. Може да излезе и конфронтация, но тя ще е само върху листа. По-лошо е както сега, ако този диалог е нарисуван на стената и там нямаме еднакво мнение.

Иржи: Важна роля играе респектът един към друг. И тъй като ние много дълго време работим заедно, тоест, по някакъв начин сме се изучили един друг, почти винаги сме на едно и също мнение.

– Може ли всеки от вас да опише що за артист е другият?

Давид: Сега ще се скараме (Смее се – бел. а.). Мисля, че ние сме уникални и оригинални. Работил съм с много други творци и, ако го няма различието, ние щяхме да скучаем. Затова смятам, че всеки от нас е оригинален по някакъв начин и това е важното в тази връзка.

Що се отнася до Ирка, бих казал, че той рисува доста по-различно от мен. Прави неща, които аз не бих нарисувал и не бих могъл да нарисувам, което ми харесва и ме допълва.

Иржи: Давид е доста категоричен, доста смел. Има неща, които аз не бих направил в някои рисунки. Той започва нещо и после диаметрално преминава в друга посока – нещо, което не може да се каже за мен. Той също така много обмисля нещата.

– Бихте ли представили повода за вашето гостуване в София – изложбата „Никъде нищо, някъде нещо“?

Давид: Подобно нещо направихме миналата година в Оломоуц, Чехия, и сега, в София, се случва нещо като продължение на този проект. Изложбата се състои се от три сегмента. Първият е едно кратко видео, което по някакъв начин показва диагнозата синдром на дефицит на вниманието. Втората част е от цветни рамкирани панели, които изглеждат като мозайка. Третата част са така наречените карантинни рисунки, които обменяхме по време на локдауна.

– Доста хора страдат от диагнозата дефицит на внимание. Имаше ли конкретна причина да направите проект, свързан точно с този проблем?

Давид: Всъщност, и двамата имаме опит с тази диагноза от детството си. Но тук искахме не да подходим педагогически или научно, а чрез средствата на изкуството и чрез този колаж да покажем как се справяме с този поток от информация, която засипва всеки от нас – тази еклектика и хаотичност, която се бълва към нас чрез всякакви средства за информация, медии, компютри.

Иржи: Това е може би някаква нова диагноза на нашето съвремие. Искахме да покажем на зрителите по какъв начин може да бъде представен този синдром чрез видеоарта и чрез рисунките.

– „Никъде нищо, някъде нещо“ – що за име е това?

Давид: Заглавието „Никъде нищо, някъде нещо“ според нас по най-краткия начин описва ситуацията в момента. Всеки от нас иска да направи нещо, но то не може да се получи. И това има връзка с „карантинните“ рисунки, които са много важна част от изложбата. Защото ние си ги прехвърляхме по време на карантината и, в зависимост от етапа на карантината, рисунките са в различен цвят. Така че те показват нашето отношение и нашата ситуация по това време. Това беше диалогът между нас – единият рисуваше, а другият дорисуваше.

Иржи: Всъщност, ние живеем в един вакуум, в който постоянно някъде се случва нещо, а всъщност нищо не се случва. Постоянно се бълват фалшиви новини и ние сме постоянно в тях. Това е нещо като снежна топка, която се търкаля, без да спира. Тя се уголемява, уголемява, но вътре е празна. Затова казваме „нещо“, което всъщност е нищо.

– Голям проблем ли са фалшивите новини в Чехия?

Иржи: Да, проблемът е всеобщ и засяга отношението на зрителите и на слушателите. Подава им се новината, но те не вникват вътре в нея. Всички ние сме на гребена на вълната и изразяваме това наше отношение именно в тези рисунки.

ЗА АВТОРИТЕ

Роденият през 1982 г. Давид Бем е завършил художествената академия в Прага. Трикратен носител е на чешката награда за млади творци „Индржих Халупецки“. Книгите му са оценявани с редица отличия – „Златна панделка“ за художествено изпълнение на „Тишината на хипопотама“ (2009). Две от книгите му получават най-престижната чешка литературна награда „Магнезия Литера“ в категорията „Книги за деца и младежи“ – „Глава в главата“ (2014) и „А като Антарктида“ (2020).

Иржи Франта, роден през 1978 г., е член на групата Rafani, част от обединението Jiri Franta & David Bohm, основател на галерия ETC в Прага, инициатор на комикс фензина EX, многократен финалист на наградата „Индржих Халупецки“.

Давид Бем и Иржи Франта са творчески тандем от 2006 г. През 2014 г. представиха свой проект в рамките на десетата „Нощ на музеите и галериите – Пловдив“. Двамата правят пърформанси, снимат видеа, изграждат инсталации в обществени пространства, създават стенописи и са автори на илюстрации за книги и списания. Творбите им напомнят на рисуван дневник, графит, карикатура, комикс, концептуално изкуство, гротеска, спортно изпълнение, художествено сътрудничество, физически експеримент, импровизирана хореография или театрално представление, посочва критиката.

Видео репортаж от проекта има в студио БТА – http://www.bta.bg/bg/video/show/id/0_8stm1y1c /ГИ/

BOBSTH 09:46:01 05-03-2021
GI0944BO.007