Home / театър / „Венера в кожа“ – театър в театъра в театъра…

„Венера в кожа“ – театър в театъра в театъра…

Театралният спектакъл „Венера в кожа“, по едноименната пиеса на американския драматург Дейвид Айвс, е по идея на двамата млади актьори Румен Михайлов и Анета Иванова. Те са и продуценти, и сами финансират целия проект, а театър „Възраждане“ е партньор. Режисьор е Антон Угринов.

Поставена за първи път през 2011 г., пиесата получава номинация за наградата „Тони“. Текстът е вдъхновен, както от романа „Венера в кожа“ на Леополд фон Захер-Мазох, така и от митологичния образ на жената-богиня и неочакваната среща с нея, която преобръща закостенелите възгледи на съвременния човек.

„Вярвам, че в този текст и в това представление не става въпрос само за актьори, само за театър, става въпрос за живота, разказва актьорът Румен Михайлов. В живота ни се иска да вярваме, че лъчът светлина е реалност, но в нашата ситуация това остава без отговор. Ние по-скоро задаваме въпрос дали това, което виждаме, и това, което ни носи надеждата, е реално“.

„За мен това представление е интересно, защото по този начин изследвам моята работа – как се минава текст, как се преобличам – все неща, които не мисля, докато ги правя зад кулисите, но сега те са на сцената и е доста по-особено“, разказва актрисата Анета Иванова. Така, по думите й, се получава „театър в театъра в театъра в театъра“…

„Интересното на моята героиня е, че тя е ужасно убедена в себе си, което, когато работиш в театъра, не е вярно, допълва Иванова. Защото, когато работиш в театъра, си изпълнен основно със съмнения, върху които работиш и на които стъпваш“.

„Аз самият много харесвам филма, направен по тази пиеса на Роман Полански“, разказва Антон Угринов. Пиесата е създадена върху романа на Леополд фон Захер-Мазох, от чието име всъщност произтича мазохизъм.

„Това, което непрекъснато ме изкушава, и ме зареждаше по време на работния процес, е темата за несъзнаваното – за това колко мощно е то, как контролира и управлява животите ни и колко много надценяваме рационалното и интелектуалното, и си мислим, че знаем какво искаме, допълва Угринов. Мислим си, че знаем как да го постигнем, но всъщност има едни подводни течения, които през цялото време ни движат като хора“.

„Едно от най-важните неща в спектакъла е, че през цялото време има камера, която снима на живо, разказва художникът на проекта Ванина Цандева. Има и екран, на който се прожектира това, което по някакъв начин завързва действието при играта на персонажите. Има момент с ретро препращане към театралното. Това, което ще усети зрителят, е трансформацията на персонажите и това как те преминават от истинно до реалност от мечтано до несбъдното и до някаква представа“.

Репортер – Даниел Димитров
Оператор – Красимир Михайлов
Монтаж – Емил Граничаров

About Даниел Димитров

Check Also

Богиня, Шер или вещица, или просто една българка

Богиня, Шер или вещица, или просто една българка, наречена баба Илийца. Различна, епична, светеща с …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

error: Content is protected !!