Home / музика / Емил Табаков: Нова класическа музика пристига у нас с един век закъснение

Емил Табаков: Нова класическа музика пристига у нас с един век закъснение

Той е не просто знакова личност в българската класическа музика, но и символ на висш пилотаж в професията – безкомпромисност, безрезервна отдаденост и акцент към съвършенството на детайла. Неизменна част от неговия портрет е и … усмивката, детайл, който може да бъде разчетен само чрез висш пилотаж в умението да бъдеш на нивото му и да плуваш в дълбоките води на неговата култура.

На 1 януари 2021 г. Емил Табаков ще дирижира Софийската филхармония в традиционния празничен новогодишен концерт на НДК. В тази извънредна година, и Новогодишният музикален фестивал ще има своето извънредно онлайн издание. От 26 декември почитателите му ще могат да се насладят на шест от емблематичните Новогодишни концерти през годините – от 1986 до  2020, дирижирани от Херберт Караян, Емил Чакъров, Найден Тодоров и Емил Табаков.

Кулминацията, в първия ден на Новата година, е концертът „Севера и Юга“, на живо и с публика – в зала 1. Събитието ще се открие с произведение на Гершуин – Funny Face, което ще звучи за първи път у нас, а финалът отново ще е с Гершуин – с откъс от операта „Порги и Бес“. Ще бъдат представени автори от Бразилия, Мексико, Куба и Аржентина.

Емил Табаков – за предстоящия Новогодишен концерт в зала 1 на НДК, за неговата любима музика, за това как един музикант „чете“ произведението на друг автор, за компромисите по време на криза, за времето, когато беше министър на културата, какво обича да слуша публиката и защо се бои от новото, както и за вдъхновението извън музиката.

Как се прави музикален прочит на Севера и Юга, когато говорим за Америка, а и когато този прочит е предназначен за българска публика?

– Много южноамерикански произведения са популярни у нас. Повечето са в танцов вариант и са познати на публиката по цял свят, която обаче не им знае авторите. Ние сме подбрали произведения от големи композитори, които пишат и симфонична музика, но в нея вкарват елементи от латиноамериканската танцувалност – или латино музиката, както й казват.

При всички положения, за всеки зрител това ще бъде една забавна и приятна празнична програма. Идеята е и да има баланс между отделните произведения,  да си подхождат като стил. Това е въпрос на дълга работа, търсене на ноти и   слушане на много музика.

Наблегнал съм на Гершуин, който за мен е като център в този концерт. Първото, което ще изпълним е от него и никога не е свирено в България, още му чакаме нотите (Funny Face – бел. а.). Ще звучи и едно много популярно произведение, въпреки че и то не се свири толкова често – симфоничната картина от операта „Порги и Бес“. Така че Гершуин ще бъде като център на цялата програма, около който е създадена останалата част.

Класически симфонични пиеси, оперни арии, джаз, афроамерикански фолклор – това ли е музиката, която Вие самият бихте слушал на празник?

– Аз бих могъл да слушам много различна музика на празник. Но когато правя програма, мисля за хората, които слушат – за това, че те имат различни вкусове и предпочитания. Затова не изхождам само от моя вкус.

Например, един оркестър в Токио свири новогодишен концерт с всички симфонии на Бетховен. Представяте ли си в България един оркестър да започне за свири от 1:00 ч. на обед и публиката да седи и слуша деветте симфонии на Бетховен. Това не може да се случи, даже и в Германия.

Казвате, че за Вас е важно да се пресъздаде максимално това, което изисква композиторът, но и че диригентът и оркестърът също трябва да се опитат да вложат по нещо от себе си. Не се ли получава малко противоречие? Как се постига баланс?

– Преди всичко, трябва много добре да се разучи партитурата и да се открие какво авторът е искал да каже с това произведение, какви са неговите връзки между отделните инструменти и какво точно представлява структурата на произведението. Това е на първо и най-задължително място, защото ние сме изпълнители.

Всичко това трябва да се открие, и то задълбочено. Защото има начини да стане и без да е задълбочено. Има едно бързо четене, когато страницата се чете на диагонал. Това може да се случи и в музиката, но в никакъв случай не е в интерес на музиката.

След като един диригент или солист знае какво точно представлява творбата, която ще представи на публиката, тогава той, и без да иска, нещо от неговия натюрел се вплита сред изискванията на автора… И това си личи винаги.

Всички големи изпълнители следват изцяло автора, но въпреки това си личи кой го изпълнява. Това са много малки, тънки нюанси, които всеки музикант усеща вътрешно и предава, без да иска. Има и много изпълнители, които изцяло гледат да нарушат автора, като казват „Това е моята симфония“…

Кой губи от този неправилен прочит?

– На първо място, губи авторът. Аз мисля, че най-голямото уважение трябва да бъде към автора. Променя се авторовата идея и оттам нататък не се знае кой губи… А публиката невинаги знае какво точно е написал авторът.

Има големи артисти, които могат да си позволят някои завои и някои леки промени, но въпреки това те не накърняват идеята на автора. А за това трябва да си изключително талантлив и да знаеш докъде е възможно да се стигне. Трябва да имаш изключителен вкус и да знаеш границите.

Имаше един много известен цигулар – Найджъл Кенеди, който е идвал и в България. Той ги прави тези неща, но той е изключително талантлив. Знае точно какво да пипне…

Може ли един истински артист просто да съществува?

– Има много артисти, които в трудното време променят професията си. Има и други, които продължават, независимо от трудните ситуации. За мен това са истинските артисти.

Истинският артист е предопределен за работата си и само нея може да върши максимално най-добре. Той не се интересува дали в момента печели и дали може да се изхранва. Той продължава в насоката, която си е начертал.

Има и трета категория хора, които продължават да работят като музиканти или артисти, но вършат и друга работа – бояджийска или някаква подобна…

Вие самият в това време опитвате ли се да бъдете на ти с компромисите в работата?

– Не. Гледам да не правя компромиси. Не го допускам и не бих искал.

С какви чувства се връщате към онези четири месеца от февруари до май 1997 г., в които бяхте министър на културата?

– Това беше нещо съвсем неочаквано за мен. По-неочаквано нещо не е можело да има в моя живот… Така се случи… Назначиха ме, без още да съм казал дали съм съгласен. Казаха ми, че няма време за губене и трябва да се назначават специалисти и професионалисти по всички области, затова много бързо трябва да се вземе решение. Вечерта, когато говориха с мен, аз казах, че това не е за мен, защото имам своите ангажименти.

Тогава бях диригент не само на Софийската филхармония, но бях главен диригент и на Белградската филхармония. Освен това, имах и други ангажименти, свързани с пътувания във Франция, Германия, Бразилия и къде ли не.

Казаха ми да си помисля и на другия ден сутринта да съобщя решението си. Когато на другия ден сутринта отидох да кажа своето решение, вече бях назначен… Уверяваха ме, че нищо няма да се промени, че ще си продължа с моите концерти… Всичко това беше много странно за мен и категорично не беше за мен.

Но добрите ми спомени оттогава са, че цялото служебно правителство идваше организирано на всички концерти, които имах тогава.

Имате предвид, че тези посещения продължиха само четири месеца, докато бяхте министър ?

– Е да! (Смее се с глас – бел. а.)

Какво бихте направил за културата сега, ако бяхте министър? Има ли нужда от животоспасяващи мерки?

– Има много неща, които трябва да се направят, но които явно няма да може да се направят… Аз никога няма да стана министър вече, затова не искам да говоря по тези теми…

Знам, че не спирате са пишете музика в момента? Това означава ли, че вдъхновението не се влияе от кризи?

– Не би трябвало и за мен е така. Ето, например, по време на тази криза паданаха всички концерти по цял свят. Аз през цялото време пишех… Успях да създам едно крупно произведение – симфония, което е едно от най-тежките неща за писане. Използвах времето, защото не мога да седя без работа.

Но кризата много влияе. Тя влияе на начина на мислене, на състоянието на човека, така че не може да не се отразява и на писането…

Над какво работите в момента?

– Подготвям програми за концерти в София и в Пловдив. Обикновено не композирам по време на концертния сезон, защото концертите изискват своята сериозна подготовка – още преди да отида и да се представя на оркестъра.

Затова композирам лятно време. Сега, в тази ситуация, писах и през зимата.

Слава Богу, пак се задават концерти, не се отлагат. Но като цяло, не се знае кое кога ще падне. И това е една несигурност, която влияе…

Как се промени вкусът на публиката към класическата музика през годините?

– Вкусът на публиката се променя според това какво се предлага на тази публика. Затова е изключително важно как се поднася една музика, с каква стратегия и по какъв начин.

Много се тревожа, че напоследък, както всичко друго, и музиката започна да се поднася малко отгоре-отгоре, набързо, неподготвено, недостатъчно добре изработено… Това е лошо – не само за изкуството, но и за публиката, защото тя се възпитава по един неподобаващ начин. При всички положения, това е лошо за всички…

Има много хора, които се опитват да вървят напред и да слушат по-съвременна музика. Има и консервативни хора, които предпочитат да слушат известните неща. Опасявам се, че в България сме предимно втората категория…

Как си го обяснявате това предпочитание към утвърденото и познатото?

– Нашата публика иска да бъде сигурна. За нея познатото произведение е хубаво. Тя отива да го слуша, защото знае какво представлява. И малко се бои от съвременната музика. И това никак не е добре. За да се поправи тази тенденция, трябват много години.

Изчислил съм, че представянето на новата музика у нас става със 100-110 години по-късно след написването и представянето ѝ в чужбина. Това оказва своето влияние. Тоест, ние не можем да наваксаме толкова бързо, но явно и желанието на публиката не е много голямо.

Да не говорим за медии, които пускат само леко смилаеми произведения, които се слушат между другото. Присъствал съм на концерти с изцяло съвременна музика, в които публиката слуша с интерес. Тук, като че ли, ни е страх от новостите…

При смелост от страна на организаторите, има примери, които показват, че публиката реагира добре и на новото. Ето, например, тази есен Албена Врачанска представи своя съвсем нова опера в София и беше доста добре приета. А това е музика, която далеч не е толкова лесно смилаема…

– Забелязал съм нещо по отношение на хората, които въобще не слушат музика. Имам предвид предимно млади хора, за които Чайковски и Бетховен не представляват интерес. На тях обаче им харесват някои съвсем авангардни композитори, защото музиката им извиква някакви асоциации, и то не само музикални.

От целия ни разговор се уверявам, че вдъхновението за Вас е в музиката. Но къде другаде намирате вдъхновение извън музиката? Какво може да Ви направи щастлив извън музиката?

– Ооо, не знам. Красив изглед, природа… Може би, както младите, за които говорихме, и аз мога да се впечатля от нещо, което не съм виждал – нещо екзотично или нещо северно…

Концертите от Новогодишния музикален фестивал ще бъдат излъчени на официалната Фейсбук страница на НДК. Онлайн изданието ще бъде открито с концерт под диригентството на Емил Чакъров, солисти Милчо Левиев и Николай Гяуров от 1 януари 1990 г.

На 27 декември следва „Имена от бъдещето“ с диригент Найден Тодоров и Софийската филхармония (от 1 януари 2006 г.). На 28 декември е концертът „Духът на Русия“ с диригент Емил Табаков (от 1 януари 2009 г.), на 29 декември – „Духът на Италия“ с диригент Емил Табаков (от 1 януари 2010 г.). „Пътешествие по Дунава“ с диригент Емил Табаков (от 1 януари 2013 г.) е на 30 декември.

Последен от серията онлайн излъчвания е „Духът на Европа“ с диригент Емил Табаков (от 1 януари 2018 г.), с който преди две години НДК отбеляза домакинството на страната ни като председател на Съвета на Европейския съюз.

Евгения Ралчева ще бъде главен солист в концерта на 1 януари. Тя е позната от ролите си на Мими в „Бохеми“, Татяна в „Евгений Онегин“, Лиу от „Турандот“, Чо-Чо Сан в „Бътерфлай“, Леонора в „Трубадур“, Донна Анна в „Дон Жуан“, Графинята от „Сватбата на Фигаро“, Елвира от „Ернани“,  Елизабет в „Дон Карлос“. На сцената ще излязат също саксофонистите Борис Петров, Горан Ташев, Атанас Хаджиев и Михаил Шишков (банджо). Ще звучи и музика от Ленард Бърнстейн и Оскар Питърсън до горещите ритми на аржентинското танго и мелодиите на Рио де Женейро.

>>> Материалът е публикуван в bTVnovinite.bg <<<

About Даниел Димитров

Check Also

Композиторът Стефан Драгостинов създаде песен за коронавирус в стила на шопската фолклорна традиция

София, 22 декември /Даниел Димитров, БТА/  Композиторът Стефан Драгостинов създаде песен за коронавирус в стила …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.