Home / книжици / Златното поколение български артисти получава образованието си зад граница

Златното поколение български артисти получава образованието си зад граница

Голямата българска актриса Стоянка Мутафова (1922-2019), не слязла от сцената почти до края на земния си път, е завършила държавна театрална школа към Народния театър „Иван Вазов“ в София (1946-1947), но професионалното си образование получава в театралния отдел на Академията за изкуства в Прага през 1947-1949 г. След дипломирането си, Мутафова работи няколко години в пражки театър, преди да се завърне в родината си и да стане част от трупата на Народния театър, а след това и един от основателите на Държавния сатиричен театър.

„Чешкият“ период на талантливата актриса е може би една от най-слабоизвестните страни в нейната биография, независимо че точно по това време тя прави първите си, най-ентусиазирани стъпки на сцената. Много по-малко известно е обаче, че още десетки от най-големите имена в българския театър получават професионалната си умения зад граница.

„Преди идването на комунистическата власт през 1944 г., голяма част от тях завършват или са изпращани на специализации във Виена (Австрия), Прага (Чехия), а също във Великобритания, Франция, Германия. Това разказа пред Радио България Илко Ганев от Съюза на артистите в България (САБ). Той е един от авторите на издадения на български и английски език албум „Сто лица на театъра“. Книгата отдава почит към творци, които вече не са сред живите.

„В България по онова време образованието за театър не е било висше. Тогава се е раждала и прохождала театралната школа, първо –  към Народния театър, а години по-късно се обособява като държавно висше училище за театър. Затова подготвените в чужбина артисти са се връщали и са пренасяли опита си тук. Т.е. има свидетелства, че 20-те и 30-те години на ХХ век актьорите са пренасяли европейския театър в България изключително точно.“

Паметта за най-великите български актьори трябва по някакъв начин да надскочи регионалния формат и да се популяризира и навън, смята преводачът на изданието на английски език Сава Драгунчев.

Не е случайно и че снимките на актьорите от онова време се доближават до качеството на световните образци – твърди още Илко Ганев, чиято идея е проектът да прерасне от книжен фото албум в дигитална уеб базирана платформа.

„Като стилистика и излъчване кадрите, които представяме в книгата, много приличат на старите, винтидж изображения на холивудските актьори от 20-те години на миналия век“ – казва Илко Ганев. „Това се е постигало чрез грима, прическите, позите и излъчването на артистите. Тогава изображенията са били поетични, магични и близки до приказния елемент.“

„Най-голямо предизвикателство се оказа изследователската работа. Тези сто артисти са изиграли безброй роли в множество представления, и трябваше да се синхронизират всевъзможни автори, както и заглавията на техните пиеси на английски език. Това се оказа колосален труд. Защото голяма част от тези артисти са играли пиеси, които навремето са били превеждани през руски и през други езици. В резултат се е получила абсолютна анархия по отношение на това кое как звучи на английски език. Т.е. големият смисъл на настоящия превод е в стандартизирането на имената на актьорите и заглавията на пиесите на английски език.“

„Сто лица на театъра“ е първото по рода си издание в България. Има над 500 фотографии, някои от които се показват за първи път. Те са архивите на САБ, най-големите театри в София и страната, както и от лични колекции.

>>> Материалът е публикуван в радио „България“, БНР <<<

About Даниел Димитров

Check Also

Деклан Донелан: Само технологиите се развиват, но не и човешката природа

София,  23.10.2024 10:40  (БТА) Не можем да се заблуждаваме повече. Няма заместител на това да …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Content is protected !!