Home / култУРА / Забравени истории за жените в българската живопис
Лика Янко - фрагмент от Le tabac (Тютюн), 1966 г.

Забравени истории за жените в българската живопис

Българската живописна школа има своите многовековни традиции и имена, с които е прочута по целия свят. Владимир Димитров-Майстора, Златю Бояджиев, Дечко Узунов, Иван Мърквичка, Иван Милев, Константин Щъркелов са само част от творците, които заемат достойно място в съкровищницата на световното изобразително изкуство. Малко известни обаче са дамите в тази „топ листа“. Някои от тях са изцяло забравени, а за други се говори твърде рядко.

Факт, с който може да се гордее всяка нация е, че през 1999 г. Американският биографичен институт (АБИ, American Biographical Institute, Inc.) номинира българката Лика Янко (67) за жена на годината. Художничката от албански произход е била забранена в България повече от 20 години. Първата й самостоятелна изложба в София през 1967 г. е закрита на шестия ден от откриването, а на Янко е забранено да излага до 1981. Управляващите я обвиняват в „авангардизъм“, „формализъм“ и „недисциплинираност“, 14 години тя не може да участва в изложби и да пътува в чужбина. Шумният скандал допринася за нейната популярност и я прави един от най-търсените творци. Огорчена от наложената й забрана, тя престава да показва публично изкуството си. В последните години има истински възход на интереса към творчеството на Лика Янко, но нейната съдба е само един от тъжните примери от времето преди промените в България.

Много по-бляскав, макар и вече почти забравен, е бил животът на една от първите български художнички Елисавета Консулова-Вазова (1881-1965). Тя е съпруга на общественика и политик Борис Вазов, който пък е брат на Патриарха на българската литература Иван Вазов. Между двете световни войни Елисавета Консулова-Вазова има изключителен международен успех. Сред основателите е на дружеството „Родно изкуство“, развива обществена дейност като редактор и сътрудник на списания. Самата тя пише статии за българското и западноевропейското изобразително изкуство.

В този период се изявяват и модернистичните ни художнички като Вера Недкова (1908-1996) и Вера Лукова (1907-1974), както и Султана Суружон (1900-1962), която впоследствие става изключително популярна и в Израел, където идва краят на живота ѝ.  Това разказа пред Радио България Милена Балчева-Божкова. Тя и проф. Чавдар Попов са съставители на нов двуезичен албум (на български и английски език), озаглавен „Петдесет жени в българската живопис“.

„Милена Йоич е единствената българска художничка, която има творба в музея на жените художнички във Вашингтон“, припомня Божкова. Допълва, че още тогава българската критика поставя щампата „Женско изкуство“, разделяйки изкуството на женско и мъжко. Визират се именно тези вечни женски теми и сюжети, върху които дамите фокусират своето внимание – като натюрморта, дамския портрет, интимния портрет, пейзажа.

„Осезаемото присъствие на жени в българското изобразително изкуство се регистрира едва през първите две десетилетия на ХХ век, а ако говорим въобще за първите женски прояви в областта, то те стават факт на границата на ХIX и ХХ век, спорадични са по характер и са основно в областта на живописта, посочва Милена Балчева-Божкова. Впоследствие, жените започват да се изявяват все по-активно във всички области на пластичните изкуства – живопис, графика, скулптура, текстил и керамика“.

Включеният материал в издадения сега албум е своеобразна представителна извадка, която може да даде на ценителите сбита обща картина на развитието на изобразителното изкуство у нас от началото на 20-и век до наши дни. За целта са проучени много архиви, репродуцирани са произведения и фотографии от Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, галериите в Пловдив, Стара Загора, Сливен, Ямбол и Пазарджик, БНБ, БАН, Държавната агенция „Архиви“ и частни колекционери. Любопитно е, че идеята за изданието възниква преди около две години. Тогава роденият в България княз Никита Лобанов-Ростовски посещава международната фондация „Св. св.Кирил и Методий“, а по-късно дарява 3000 евро за реализацията на проекта.

>>> Материалът е публикуван в радио „България“, БНР <<<

About Даниел Димитров

Check Also

Симон Майер: Гневът може да бъдe задвижван до изкуство или градивна сила

Ритъм. Интуиция. Контакт. Природа. Огън. Комуникация. Австрийският артист  Симон Майер предава импулси и всеки от …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Content is protected !!