Свилен от „Остава“: Културата в момента е пропаст, а около нея сме ние – всички артисти

София, 14 октомври /Даниел Димитров, БТА/ „Остава“ е своеобразен културен феномен в българската музика. Не само защото групата е създадена преди близо 30 години и от тогава изнася концерти без прекъсване и записва нова музика. На третата година се появява първият хит – „Поля от слънчогледи“, а на петата се присъединява Свилен Ноев като вокал. Само 60 месеца по-късно излиза дебютният албум „Пинг-понг“, от който са песните „Празен кадър“, „Ще дойдеш ли с мен“, „Ние сме волни“, „Мъничко човече“.

През годините „Остава“ остава в почти непроменен състав. От основаването са Георги Георгиев – китара и вокал, и Боян Петков (бас китара). По-късно идват барабанистът Даниел Иванов и Александер Марбург (китара). Вече 25 години Свилен Ноев е гласът и лицето на „Остава“, което никой не може да обърка. Той е специален и различен. А ако за един артист се съди по негова публика, той е и „винаги страхотен, претенциозен, интелигентен“.

Свилен Ноев пред БТА – за приятелството сред музикантите и за вдъхновението, за компромисите и за „триковете“ в музиката, за незабравимите концерти, за културния живот у нас в момента и за музикалния – в частност, както и за най-скорошната среща на „Остава“ с публиката – на 17 октомври в София – поводът е 20 години от излизането на „Пинг-понг“.

– Г-н Ноев, тази година се навършват 20 години от излизането на албума „Пинг-понг“ и 25 години откакто сте вокалист на „Остава“. Интересен е погледа Ви от сцената към публиката – как се промени тя за това време и отношението й към музиката, която правите?

Свилен Ноев: Сега съм много по-сигурен на сцената. Пея много по-добре, мога да „контролирам“ концерта, без да се притеснявам толкова какво ще стане. Преди имах много повече енергия на сцената и бях млад, срамежлив и определено различен – на фона на повечето известни имена тогава.
А публиката е била винаги страхотна, претенциозна, интелигентна, искаща нови и по-хубави песни. Щастливи сме, че и днес имаме млада публика.

– Когато през 2007 г. записахте първата песен на „Остава“ на английски език (Sex in the morning), ми казахте, че най-после Ви е „дошъл акъла в главата“. През тези години за какво друго Ви дойде акъла в главата, ако говорим за музика?

С.Н.: Акълът не ми е дошъл и сега, но написах и изпях доста хубави песни. Преживях много хубави и лоши неща, което ми помага да имам теми за текстове на нови песни.

– Пак тогава, през 2007-а, коментирахте, че пазарът у нас е адски стеснен, а интернет пиратството – огромно, поради което не може да се печели от продажби на музика. Как стоят нещата за „Остава“ сега, 13 години по-късно?

С.Н.: Всички знаят, че не се печели от продажби на дискове, а и стриймингът на музика стана супер популярен в целия свят. Това, което ни остава, е да правим хубави песни и да се надяваме хората да ги чуят и да идват на нашите концерти.

– Защо през годините „Остава“ никога не се възползва от „трикове“ като това да кани гост-вокалисти или инструменталисти, да прави съвместни парчета или шумно да афишира благотворително каузи, които подкрепя?

С.Н.: За песните използваме средства, с които да се изразим най-добре като артисти. Свирим с много нови хора постоянно, а и постоянно участваме в благотворителни каузи. Още с песента „Моно“ преди 16 години започнахме да се опитваме да помагаме в социални кампании. Иначе няма по-добър трик от хубава мелодия и хубав текст.

– Кой е най-сигурният източник на вдъхновение за Вас като музикант? И въобще, имате ли такъв източник, от който може да се черпи винаги, когато има творческа пауза/криза?

С.Н.: Източникът е животът около мен, семейството ми, приятелите, проблемите около нас, социалният живот. Всичко може да ме накара да пиша думи за песните, въпросът е да имам добра самопреценка докъде да стигна с думите и гласа си. Много често човек може да прекали с емоцията и да развали хубава песен.

– Важно ли е музиката да се създава от приятели, дори това да се отразява на нейното качество?

С.Н.: Важно е да свириш с хора, с които имате нещо общо, ако не сте приятели – поне да имате подобен музикален вкус.

Както във всяка област, много често хората около нас са много несериозни и често не избираме най-талантливия, а най-сериозния.

– Като говорим за компромиси – къде е по-лесно да се правят – в работата или извън нея?

С.Н.: Навсякъде се правят компромиси – в музиката, в семейството. В групата сме петима човека и всеки чува музиката по различен начин. Вкъщи сме трима, и се слушаме.

– Това означава ли, че „Остава“ няма песен-компромис?

С.Н.: Няма песен, която да пея и да ме е срам. Дори песни от „Пинг-понг“, които са писани преди повече от двайсет години, ме карат да се чувствам доволен от свършеното от нас.

– Възможно ли е да има концерт на „Остава“, в който да се пеят само нови песни – създадени през последните 2-3 години? Това риск ли е или би било нещо нормално?

С.Н.: Възможно е, но е безсмислено за мен. Все пак ходим на концерти, за да чуем песни, които харесваме. Иначе се надявам скоро да имаме нов албум и да го свирим пред хора.

– Имате ли незабравим концерт?

С.Н.: Когато концертът свърши и хората са усмихнати, за мен е незабравим спомен. Опитвам се да съм все по-благодарен за това, което правя толкова години. Иначе, когато подгрявахме Лени Кравиц (27 юли 2008 г., стадион „Академик“ в София – бел. а.), беше велико, и всеки концерт в „Маймунарника“ също ме държи дълго време.

– Бихте ли описал с една дума културния живот у нас в момента?

С.Н.: Пропаст, и около нея – ние, всички артисти.

– А музикалния живот, в частност?

С.Н.: Дисхармония.

– А група „Остава“ днес?

С.Н.: Остава сме винаги „по тъча“, никога не сме били „модерни“ и затова имаме дълга кариера.

– Къде можем да чуем и видим „Остава“ скоро на живо?

С.Н.: На 17 октомври в „София лайв клуб“. Ще празнуваме 20 години от албума „Пинг-понг“. Ще свирим и хитовете си, разбира се. /ГИ/

BOBSTH 11:01:31 14-10-2020  GI1059BO.013