Home / театър / „Серотонин“ – театър за щастието без хормони

„Серотонин“ – театър за щастието без хормони

„Серотонин“ е може би най-„драматургичният“ сред „кинематографичните“ романи в библиографията на Мишел Уелбек. Иска се голяма смелост да поставиш на сцена един от гениалните разказвачи на съвремието. Уелбек е сред малцината, които чрез думите води безпроблемен диалог с читателя за 5-6-7 или 100 теми наведнъж. Секс, еротика, порно, сарказъм, жестокост и перверзия са ведно с любов, състрадание и романтика.

„Серотонин“ ни повежда към селскостопанска Франция и живота на една несъстоятелна мижитурка на 46. Той е европеец на средна възраст, разочарован от професионалния си живот – без основания както да живее, така и да умре. Но това е само една стотна от цялата картина.

Това е и първият опит да се постави Уелбек в зала, ако изключим асоциативните включвания в „Neoдачници“ (Народен театър, 2018) на режисьора Иван Панталеев. Колегата му Крис Шарков е поел Мишел Уелбек като хормон на щастието, за да го раздаде на публиката чрез творческата си реализация на сцената на театър „Азарян“.

Шарковият Флоран (главното действащо лице в „Серотонин“) има нелеката задача да „изчете“ 328 страници в рамките на два часа – и почти успява, без да излиза от нивата на „правилната“ доза серотонин.

Известно е, че въпросното вещество играе важна роля при регулирането на агресивността, настроението, съня, повръщането, сексуалността, апетита, има отношение към остаряването, ученето и паметта. Ниските му нива са причина за агресивно поведение, депресия и нервни разстройства. Всичко това го има и в романа, и на сцената – едно към едно, в естествената суровост, която „лансира“ самият Уелбек.

За своя прочит Крис Шарков е създал мултимедия, която засилва усещането за кино и още по-голяма динамика на действието .Театърът е като кино, но и като серотонин – ефектът е пагубен, ако излезеш от границите.

В спектакъла е направено невъзможното – да се запази духа на Мишел Уелбек. Хората са керамични статуетки. Жените са функция. Човекът сам изработва механизма на нещастието си. Бърнаутът идва, без да си работил. И да, напълно възможно е да се умре от мъка…

На сцената излизат седем млади актьори – Васил Читанов (Флоран), Ивайло Драгиев, Биляна Георгиева, Веселина Конакчийска, Боряна Маноилова и Николай Николаев.

В „Серотонин“ Ирмена Чичикова прави първата си роля в театъра от дълго време насам – след редица превъплъщения в киното. И това завръщане става плавно – заради аромата, който тя носи от киното и заради лекотата, с която изящната актриса попива Уелбек.

Сценографията и мултимедията са на Илияна Кънчева, костюмите – на Елис Вели, а музиката – на Емилиян Гацов-Елби.

Най-големият плюс на представлението, е че те кара да се чувстваш щастлив за това, че познаваш Уелбек и на сцената срещаш посланията му като стар приятел. А ако не го познаваш, със сигурност ще бъдеш провокиран да потърсиш книгите му.

>>> Материалът е публикуван в bTVnovinite.bg <<<

About Даниел Димитров

Check Also

„Шаферки завинаги“ – триумф на приятелството и за изневерите, които ни правят щастливи

СОФИЯ,  08.03.2024 11:56  (БТА)  Тази пиеса е триумф на едно приятелство, и то многогодишно. Знаем, …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Content is protected !!