Home / музика / „Банско джаз фест 2020“ – 20 концерта, 200 музиканти, 20 часа музика, 20 000 зрители…

„Банско джаз фест 2020“ – 20 концерта, 200 музиканти, 20 часа музика, 20 000 зрители…

„Банско джаз фест 2020“ – 20 концерта, близо 200 музиканти, над 20 часа музика, 20 000 зрители. Или дъжд, извънредно положение, промени в последната минута. Сбитият преразказ за 23-ото издание на фестивала може да звучи по няколко начина. И това са само фактите, подкрепени с цифри. По-важното е, че и тази година събитието успя да запази своята атмосфера и да разреди прекалено чистия въздух с музика, която съвсем условно може да бъде наричана джаз.

А джазът го има – макар и като тънка червена линия – и това е напълно достатъчно, за да се опази добрия вкус, да се възпитава публиката и по никакъв начин да не пада цената на изкуство, което се предлага под открито небе.

От 8 да 14 август в Банско се изявяваха предимно български музиканти. И за разлика от други издания, когато на нашите артисти се отреждаше подгряващото първо участие за деня, сега имаше няколко изцяло български вечери. И площадът отново бе изпълнен до краен предел, хората отново ставаха на крака и танцуваха. Най-раздвижващи се оказаха сетовете по повод 25-ия рожден ден на Dirty Purchase – в първия ден, и на „Акага“ – в последния.

Акцентите

Хилда Казасян откри фестивала, заедно с отбор от топ музиканти – Христо Йоцов (ударни), Живко Петров (пиано), Михаил Йосифов (тромпет) и Митко Карамфилов (контрабас). Симпатичното и много зареждащо шоу на Хилда ще се запомни и с думите ѝ: „Заваля ли? Извинявайте много. Нищо, сега ще ви дадем любов“. След което запя Love for Sale от репертоара на Ела Фицджералд.

Ищван Дярфаш – джаз китарист номер 1 на Унгария  от 2013  година насам, преподавател и композитор, работил с някои от най-големите – като Джордж Дюк, Питър Ърскин, Бени Грийн, Скот Хамилтън и мн. др. В Банско триото на Ищван показа високата си класа със суинг и всякакъв вид вариации, придружени от виртуозни солови партии. Редувааха парчета на легендарни оркестри и евъргрийни със собствени композиции.

Достойният отговор на унгарското трио бе нашето PlaYIS. Имената на Ясен Велчев – пиано, Ивайло Звездомиров – бас, и Стоян Янкулов – барабани, са свързани с много групи. „В един момент се събрахме с нашата си музика, конкретен повод беше Стунджи, който каза: „Хайде бе, Ясене, дай да ти направим парчетата, защото има много мои инструментални композиции, които преседяват някъде“, разказва Велчев.

Самият Стунджи допълва: „Има много хумор в свиренето, закачки, което е присъщо в джаза, импровизации. То тръгва първо от хората, самите те са с чувство за хумор и това се отразява на музиката“. И това се видя и усети от всички на площада в Банско.

Когато става въпрос за трио, не бива да се пропуска и участието на Moba от Сърбия. Формацията, основана преди точно 40 години, е била и квартет, и квинтет. У нас Марко Миливоевич – контрабас, Десимир Стоимирович – барабани, и Миша Павлович – клавишни, представиха Бил Евънс трибют – един от най-известните американски джаз пианисти на всички времена, оставил и много собствени композиции, на които са направени модерни аранжименти.

Жоана Амендоейра бе десертът сред звездите тази година. Освен прекрасна порция фадо, очарователната португалка поднесе и българска народна песен – „Ах, къде е мойто либе“, която обеща да запази в репертоара си.

Късметлиите 

Отпадането на почти половината от предварително обявените чуждите групи освободи място за някои от родните формации. Сред късметлиите бе и българският Alexandroff Ragtime Band, който трябваше да участва догодина.

Диксиленд бендът има дълга и интересна история още от 1986 г., когато се събира като трио от кларинет, туба и банджо. Сега са осем човека, имат две солистки – Мери Начева и Деси Тилева, и дори уошборд (перкусионен инструмент от групата на металните идиофони, прилича на голямо ренде). През бенда са минали много музиканти, включително Милчо Левиев и Игор Бутман, който също не успя да дойде в Банско. За сметка на това пък хората на сладкодумния Румен Алекснадров създадоха настроение с музика, белязана да бъде като каймак на уличния чар.

Новите имена

Три български формации ще оставят хубави спомени от дебюта си на джаз феста в Банско. В началото SoulBmoll е от трима, на се разраства и стиго до деветима. Във вокалното ядро са Божана, Славина и Миглена. Всички помежду си твърдят, че се приемат за голямо семейство, с обща цел, обичат се, познават се много добре, има разбирателство, творят, работят заедно, успяват да създадат цвят в музиката си, убедени са, че това ги прави по-различни. И ако това наистина е така, то все повече ще се усеща и от сцената.

Соул, фънк и хих-хоп врят и кипят в кухнята на Trombobby X C-Mo. Във формацията са Симеон Желязков – един от финалистите в „Гласът на България“, и Божидар Василев – тромбон, синтезатори и програминг, заедно с Евден Димитров – бас, Петър Йотов – китара, и Радо Казасов – ударни. Това са момчетата, на които преди няколко месеца Лили Иванова предостави голяма част от дискографията си, за да бъде използвана в албума „Всичко е наред“.

Koka Mass Jazz е група, която без преувеличение може да се каже, че е на световно ниво. Миналата година бе част от софийския A to Jazz фестивал. „Сам си вдигам летвата и то толкова нависоко, че да мога поне малко да съм под нея“, казва двигателят Константин Кацарски. Вторият албум Elephunky Trip излиза от германски лейбъл, а догодина – от британски, ще има и още 4 нови имена. Предвиждат се записи и със световноизвестния американски тромбонист Конрад Хъруиг. В края на август, на малка плоча – 45 оборота, излизат две нови парчета, а през октомври – още две, пак на плоча.

Винаги на линия 

Две от най-обичаните имена на родната джаз сцена са неотменни участници на джаз феста в Банско. За 23 години Васил Петров и Камелия Тодорова имат максимум по едно-две, и то извинени, отсъствия. Факт е обаче, че и двамата винаги успяват да изненадат публиката – с репертоар, с глас или дори с артистичното си поведение.

Българският Франк Синатра този път бе в компанията на триото на Ангел Заберски,  а джаз примата – с триото на Станислав Арабаджиев. „Няма никакво значение колко пъти ще изсвирим една програма – винаги звучи различно“, сподели Васил Петров преди да излезе на сцената. Камелия обясни, че тази година се е спряла на суинг – традиционен, класически, а ла Гершуин, защото „за мен са нови неща, които не съм пяла“.

Рекордьорът

Аксел Цвингенбергер – най-добрият буги вуги пианист, е сред най-големите ценители, почитатели и приятели на джаз феста в  Банско. Гостува още от четвъртото му издание. Тогава войници пренасят роял от читалището в Разлог. „Буги вугито не се учи в училище и в университета. За него трябва да имаш дарование. Затова много големи пианисти не могат да го свирят“,  казва симпатичният германец, който всеки път успява да вдигне публиката на крака. Кулминация в концерта му тази година бе 20-минутна пиеса, в която се показа в пълния си блясък на виртуоз.

Цвингенбергер има 32 албума, които се продават по целия свят.  От 1988 г. организира буги вуги фестивал в Хамбург, заедно с приятел пианист (Винс Вебер), който наскоро е починал.

Мечтите 

И този година мечтаната Алея на джазмените в Банско не беше открита. На показ обаче беше изваден идейният проект за бюст-паметник на Вили Казасян (1934-2008), пречупен през погледа на скулптура Александър Хайтов (автор на паметника на цар Самуил в София).

Васил Пармаков (1961-2016), Леа Иванова (1923-1986), Милчо Левиев (1937-2019), Румен Тосков (1968-2010) и Симеон Щерев (1943-2020) са само част от артистите, които според организатора на джаз феста Емил Илиев също заслужават да бъдат овековечени. По думите му засега обаче не може да бъде намерено място за Алеята. Затова нещата се отлагат за неопределен период.

>>> Материалът е публикуван в bTVnovinite.bg <<<

About Даниел Димитров

Check Also

Стадионът като остров и концертът като спасение – Стефан Вълдборев

Затваряш очи и си представяш, че си Стефан Вълдобрев, пееш си „Времето лети“, а около …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.