още новини >
Home / театър / Животът като театър или театърът като живот… на една златна рибка

Животът като театър или театърът като живот… на една златна рибка

Тя създава прикази от улицата. Спира случайни хората и от разказите им прави театър. Понякога приказките са горчиви – защото хората говорят за болести, друг път са тъжни – когато става дума за бездомници. Могат да бъдат и смешни, въпреки злощастната ирония да се мислиш за модерен, когато си на ти с дебрите на попфолка. И за всичко това винаги има и не, и да – както в името ѝ – Неда.

Неда Соколвска може да бъде наречена пионер на документалния театър у нас. Защото не просто го прави, а е отдала 90 процента от професионалното си развитие като режисьор на този труден, но атрактивен, смислен и доста хлъзгав жанр. Защото там винаги може да си границата на халтурно изглеждащото изкуство. За щастие, в случая може да се говори само за възходяща градация и все по-фино преплитащите се нишки на мрежата, с която се ловят златни рибки.

Такъв е и най-новият спектакъл на Соколовска и нейното студио Vox Populi. „Невидими №4: Златна рибка“, както показва и заглавието, е четвъртата част от един театрален сериал, чиято подготовка започва още в края на миналата година, и, за щастие или нещастие, е завършена едва след първите дни от размразяващия се след пандемията живот. Неимоверно и неизбежно, тази форсмажорна ситуация преобръща концепцията на постановката и тя е почти преобразена, за да  може документална част да е и свръхактуална.

В „Невидими №4“ кръжат зомбирани хора, които обаче, за разлика от златната рибка, не могат да оцеляват психически след изморителното търкане на билети от лотарията, камо ли след набезите на коронавируса. Двете „явления“ са почти еднакво страшни, независимо от напъните на заразените с тях да играят комар с държавата, със съвестта си или дори с най-невинното в случая – чувството си за хумор.

Банално, толкова банално. Животът като театър или театърът като живот. Все тая! Златната рибка като кучето на Павлов. Консуматори. Спестовници. Постпандемично. Псевдоизвънредно. Ще бъде ден или ще бъде глад?… Няма нищо случайно в темата на този спектакъл, в който героите сякаш живеят в постоянно земетресение. Този документален театър показва, че може да има и нещо по лошо от Желязната завеса – и това е черната такава… Когато си тръгнал на път, но не знаеш накъде, когато си весел, но сам – в просташкото си  битуване, когато си истински, но не можеш да намериш себе си…

И така, след 12 кози, 100 агнета по-късно и 100 000 лева на финала, някой осъзнава безсмислието си, а друг продължава напред с поуките и промяната към нещо по-добро. И, разбира се, че това може да се случи на пазара „Росица“ в квартал „Красна поляна“, на хората от „народа“, които обедняват, озверяват и се аполитизират, но в никакъв случай не стават по-невидими зад прозорците на панелния блок.

Аплодисментите за „Невидими №4: Златна рибка“ са и към актьорите Живко Гущеров, Зоя Шопова, Мила Банчева и Петко Каменов – за безупречната автентичност да бъдат Нумероложката, Белия бос, Козаря, Продавачката… И не на последно място – за завидната им физическа форма и готовността буквално да се „мятат“ на сцената.

За Неда Соколовска

Завършила е актьорско майсторство в НАТФИЗ през 2002 г. От 2004 до 2009 г. учи режисура в Хелзинки, където контактува с най-големите финландски педагози по театрална режисура и прави магистратура под ръководството на проф. Маарит Руикка. През 2012 г. създава студиото за документален театър Vox Populi (от латински: Глас народен). Има близо 20 постановки, част от които са реализирани на сцените на театрите „Зад канала“ и „София“, „Червената къща“ и др.

>>> Материалът е публикуван в bTVnovinite.bg <<<

About Даниел Димитров

Check Also

Да останем само приятели – хазарт, клише или реална възможност?

СОФИЯ,  02.11.2023 13:58  (БТА)   Доста е хазартно да предложиш на някой най-добър приятел да минете …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

error: Content is protected !!