Home / култУРА / Глаголицата като обеца на ухото

Глаголицата като обеца на ухото

София, 21 май /Даниел Димитров, БТА/
Глаголицата трябва да виси като обеца на ухото – за всеки българин – и буквално, и преносно. Защото тя е едно от малкото преки доказателство не само за величието на една страна в хода на световната история, но и за това, че нацията има памет и се отнася с уважение към всяко голямо достижение – в случая, в областта на езика и литературата. В месеца на българската култура една млада художничка се вдъхнови и създаде цяла ювелирна колекция, в която претворява буквите от глаголицата – като обеци. И така те наистина се превръщат в своеобразен знак за това, че помним, че уважаваме и се гордеем, че сме българи.

Сребърните бижута на Веси Гекова са не просто модни аксесоари, а материално проявление на едно от най-големите нематериални богатства, които притежаваме като народ с принос към световната история. Първата азбука на светите братя Кирил и Методий, обявени от папа Йоан Павел Втори за покровители на Европа, е използвана активно до Средновековието, а в Хърватия – дори и през 19-и век. „Глаголицата не е просто начин да записваме изречения, тя представлява сакрален и жизненоважен код, обяснява с нескрита гордост Гекова. Малцина знаят, че всяка буква от нашето четмо е дума. „Азбука“ идва от първите две букви в глаголицата – аз и буки. Българската азбука е всъщност разказ за грамотността: Аз буки веди глаголи добро есть жичье…  (Аз зная буквите и животът със знанието е добър). Това ни казва нашето а, б, в. Всяка следваща буква е взета от началото на конкретна дума и четени последователно, те образуват смислен текст, скрито послание на светите братя“.

Пред БТА тя разказва за работата си по проекта, за вдъхновението и учителите, за посланието, за мечтите в професията и произведението-мечта.

СЛЕДВА ЦЯЛОТО ИНТЕРВЮ

ВЪПРОС: Впечатляващо е, че не за първи се обръщате към корените и традициите? Защо това е важно за Вас?

ОТГОВОР: В моето творчество аз намирам неизчерпаем източник на вдъхновение от българските корени и история. Усещам, че това е закодирано в моите гени и е наследството от моите прадеди. Когато представям България пред света, винаги се опирам на корена си. Това е моят източник на творческа енергия, която ме различава от всички останали дизайнери в моята сфера и ме прави уникална и различна. Във време на масово уеднаквяване и глобализация е чудесно, когато можем да се изразяваме извън общоприетите норми и стереотипи. Моята цел е да представям богатото културно наследство на България по съвременен начин, така, че то да бъде опазено и предадено чрез моето изкуство.

ВЪПРОС: От къде дойде вдъхновението за ювелирната колекция „Глаголица“?

ОТГОВОР: Вдъхновението за колекцията дойде от няколко източника. Аз съм свръхчувствителна на тема литература. Имам афинитет към художественото писане и винаги съм обожавала звученето на езика ни и неговите безкрайни възможности. Съвсем естествено за мен беше да се обърна към българската азбука, към свещената първославянска писменост, на чийто фундамент е положена нашата съвременна културна идентичност.

Това, което ме впечатлява в глаголицата, е именно нейната функция да обединява християнската вяра и писмото в едно. От друга страна, графичното изобразяване на всяка буква ме впечатли изключително. Свещени са буквите, оставени ни от светите братя.

ВЪПРОС: Какво е Вашето лично послание?

ОТГОВОР: Моето лично послание е да се развиваме буйно и устремно в нашия модерен свят, но да не забравяме корените си.

Буквите на азбуката се основават на три елемента със символично значение – кръст (символ на религията), кръг (символ на Вселената) и триъгълник (символ на Светата троица). Глаголицата не е просто начин да записваме изречения. Тя представлява сакрален и жизненоважен код. Конкретната причина за създаването на колекцията беше един документален клип на фондация „Нашият дом е България“, посветен на глаголицата. Именно благодарение на него се вдъхнових да пресъздам азбуката в ювелирни предмети от благороден метал.

ВЪПРОС: Имате ли намерение да пресъздадете в бужата цялата азбука? Как избирате материалите, с които да бъде изработено всяко бижу?

ОТГОВОР: Цялата азбука е пресъздадена в изящни бижута. За мен красотата на ювелирното изкуство се крие именно в непреходността на материалите, с които се създават бижутата. Има нещо невероятно привлекателно в студения блясък на метала и скъпоценните камъни. Това се дължи на факта, че са лишени от живот и са на практика вечни. Това е начин да оставя нещо след себе си, частица от искрата, която ме движи. Животът е кратък, изкуството – вечно…

ВЪПРОС: Глаголицата би ли могла да се превърне и в колекция, предназначена за мъже? 

ОТГОВОР: Определено колекцията ще претърпи развитие. Интересен факт е, че напоследък създавам предимно мъжки аксесоари с български шевици от благородни метали. Българският мъж има вкус и заслужава особено внимание при избора на аксесоари. За мен е изключително приятно, когато един мъж избере за себе си уникален аксесоар с българска тематика от моя бранд пред такъв от световноизвестна марка. Това ми дава невероятен стимул.

ВЪПРОС: Вие сте възпитаник на няколко престижни учебни заведения – Лондонския университет „Лондон Метрополитън“ и Чешката академия на изкуствата в Прага и Злин. Кое е най-ценното, което научихте там? И съизмеримо ли е то с обучението, което имате у нас – в НБУ?

ОТГОВОР: Всяко учебно заведение е изиграло своята важна роля във формирането ми като творец. Определено, мога да кажа, че в Лондон взех експанзивното мислене и размах на тамошната култура. И разбрах, че съществуват много хора с подобни влечения и интереси като моите, и българският корен е това, което ме различава и ме прави уникална.

От Чехия взех традициите в областта на стъклото и рисуването. Академичната подготовка там е на изключително ниво и предава в дълбочина знанията и уменията в областта на изкуството.

НБУ ми предостави невероятна база, прекрасни преподаватели, на които съм много благодарна за тяхната отдаденост и на които дължа, до голяма степен, своето успешно развитие. Сега вече като докторант в НБУ имам стремежа да предам всичко това на бъдещите творци в областта на пластичните изкуства.

ВЪПРОС: По-универсално или по-локално е творчеството, белязано от конкретиката на традициите?

ОТГОВОР: Творчеството се създава локално и винаги е с универсално предназначение. Това, което е белязано от конкретиката на традициите се цени много повече извън пределите им. Тоест, всичко с българска тематика се цени повече на световната сцена.

ВЪПРОС: Кои са Вашите вдъхновители в изкуството?

ОТГОВОР: Безспорно, най-големият вдъхновител за мен е Бог, който ме е дарил с този талант и моята мисия е да го развивам. Един от вдъхновителите в света на изкуството за мен е Рене Лалик – френски ювелир и скулптор.

ВЪПРОС: Как си представяте произведението мечта, създадено от Вас?

ОТГОВОР: Произведението мечта за мен е смесица между архитектура, скулптура и ювелирно изкуство. Изящна пластика с утилитарна функция, в която непременно да присъстват метал и кристал. Дори в момента работя по това.

ЗА ВЕСИ ГЕКОВА

През 2010 г. Веси Гекова изучава изящни изкуства в Лондонския университет „Лондон Метрополитън“, след което завършва двойна бакалавърска степен по пластични изкуства „Стъкло, керамика и порцелан“ и „Живопис и стенопис“ в Нов български университет. През 2014 г. изкарва 6-месечен стаж по дизайн на стъкло в Чешката академия на изкуствата в Прага и Злин, където усвоява създаването на бохемски кристални обекти, използвайки издутото стъкло и други техники за печене на стъкло и в университета „Томас Бата“ (Чехия).

През 2016 г. е отличена за своя инсталация от стъкло на Международен арт фестивал „Булгарика“. Същата година участва в поставянето на авторски витраж в храм-паметника „Св. Александър Невски“. През 2018 г. участва като представител на българското изкуство в изложба на стъклени обекти в Съвета на Европа за Дните на отворените врати на Европейския съюз в Страсбург, Франция.

През август миналата година тя показа стъкло, произведено по древна италианска техника от 15-и век. Творбата бе наречена „Триединство“ и в нея е използвана и по-модерна техника за топлинна обработка – фюзинг. Произведението бе част от изложба, чиито средство авторката дари, и то за втори път, за процедури ин витро на фондация „Искам бебе“. „Целта ми е да изразя естетическото възприятие и чрез творбите си да подпомагам обществени каузи, защото вярвам, че изкуството е по-могъщо от политиката“, казва тя.

BOBSTH 09:11:01 21-05-2020
DI0910BO.001

About Даниел Димитров

Check Also

Художникът Лъчезар Ошавков: Човекът изчезва…

СОФИЯ,  27.09.2022 17:58  (ДАНИЕЛ ДИМИТРОВ, БТА) Аз съм човек, който не обича празниците, за мен …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Content is protected !!