Със сигурност, той сънува музика. И със сигурност това, което излиза от неговата цигулка на сцената е плод не само труд, талант и професионализъм, но и на сбъдването на една мечта – невероятна като съня… Самият Ара Маликян е и сън, и чудо, и дори чудовище, когато стане въпрос за музика и за вдъхновението от изкуството.
И това е само началото на една приказка, която той разказва на всеки свой концерт. Историите са памет, но и любов, и отношение, и уважение към публиката, която иска да се приближи до теб максимално близо и да усети не просто виртуоза, а човекът в артиста. А Ара винаги е готов за тази близост.
Испанският цигулар се завръща у нас с новия си спектакъл Royal Garagе Tour, по името на най-новия му албум. Част от световното му турне минава през най-големите зали и площади на Европа, САЩ и Латинска Америка, а концертите му са на 16 март в столичната зала 1 на НДК, на 17 март – във Варна, и на 19 март – в Пловдив.
Броени дни преди срещите с българската публика, Ара отговаря на въпросите на Даниел Димитров – за желанието да общува със своите почитатели по време на концерт, за историите, които не могат да бъдат разказани с думи, за приятелството с Васко Василев, за имигрантския живот, за песните и историите, които споделя със сина си, за изкушенията, за ангелите и демоните, и за мечтите.
– За много хора срещата с Вас е културен и емоционален шок с огромен положителен заряд? На Вас какво Ви действа по този начин?
Това е така, защото хората имат много конкретна визия за класическата музика. Те очакват концерт на сериозен чичко, а виждат насреща си вълнуващо, забавно и изпълнено с чувство шоу. Възможно е да смесите всичко това в един концерт за цигулка. На мен моите концерти също ми действат така, както и на публиката.
– Останах с впечатлението, че еднакво важно за Вас по време на концерт е както свиренето, така и разказването на истории. Ако е така, откъде идва тази потребност да говорите на публиката?
Важно е да има история зад музиката, да има контекст или фон. Много пъти именно историите, които съм преживял, са ме накарали да композирам определени песни.
– Има ли история, която не може да бъде разказана нито с думи, нито с цигулката?
Невинаги трябва да разказваш истории с музика. Музиката понякога е просто чиста емоция и страст.
– С Васко Василев сте били съквартиранти. Научи ли Ви той на някоя българска песен? Каква е България във Вашите представи?
Васко ми помогна да опозная България, нейната култура и музика. Васко винаги е бил много вдъхновяващ музикант.
– Какво пеете/свирите на сина си? Разказвате ли му приказки с цигулката?
Е, първо трябва да разбера какво ще му хареса. Всеки път, когато се приближавам към него с цигулката, той ми казва „Не сега, татко“!
– Има ли изкушение, на което не можете да устоите?
Бах.
– Винаги ли музиката Ви прави щастлив?
Музиката е щастие. Има я, за да ни прави щастливи.
– Воювате ли чрез музика?
Музиката е едно от най-мощните оръжия, които съществуват. С музиката си искам да предам на другите усещане за свобода. Всички ние сме граждани на света. За съжаление, има войни, граници … Винаги ще има имигранти. Бил съм имигрант. За съжаление, именно парите определят кой имигрант е добър и кой е лош. Ако сте имигрант и имате пари, сте добре дошъл във всяка страна. Обикновено, никой не мигрира в друга държава, защото има много пари. Трябва да прекратим това и да се борим за равенството на всички.
– Кои думи повтаряте всеки ден?
Всеки път, когато се събудя се питам: Къде съм?
– Ангелите или демоните Ви дават крила на сцената?
И двете. Както във всичко в този живот, понякога трябва да бъдеш добър, а понякога – лош.
– Ако приемем, че мечтите на децата са приказките, а на големите – надеждите, Вие на какво или в кого вярвате?
Трябва да вярваме в децата. Те ще бъдат тези, които трябва да променят света към по-добро. Трябва да имаме вяра в тях и да ги научим на най-доброто, на което сме способни.
– Като „класическа“ рок звезда или като дервиш предпочитате да Ви възприема публиката?
Не харесвам етикети. Не се смятам за рок звезда. Аз съм просто музикант, който обича това, което прави.
– Кой беше последният човек, който целунахте или прегърнахте?
Моят син.
>>> Материалът е публикуван в bTVnovinite.bg <<<
Great content! Super high-quality! Keep it up! 🙂