Превърнахме спомена във факт, съмненията – в доказателства, а легендите – в опорни точки

София, 4 февруари /Даниел Димитров, БТА/

Ако не цялата биография на Васил Левски, то повечето неща, свързани с революционната му дейност, почиват върху спомена. Мнението е на Иван Лалев, автор на „Васил Левски – отвъд митовете, легендите и заблудите“. Тази книга, по думите му, се обляга единствено на фактите и търси историческата истина.

„Като директор на най-големия исторически музей, посветен на Левски, имах възможността в продължение на десетилетия детайлно да проуча документите, каза пред БТА Лалев. Оказва се, че някои от тях, които съдържат предимно цифри, се превръщат в исторически източници, хвърлящи светлина върху едни от най-загадъчните и неизяснени събития в БРЦК“.

Иван Лалев е историк, музеен специалист и директор на Регионалния исторически музей в Ловеч от 1991 до 2013 г. Изследва проблемите на Българското възраждане, както и делото на Васил Левски. Той пръв постави в историческата ни наука някои важни въпроси, свързани с влиянието на масонството и причините за залавянето на Апостола.

ЛЕВСКИ Е НАЦИОНАЛЕН ГЕРОЙ, НО И РЕАЛНА ЛИЧНОСТ

„Моята цел не е да посегна върху изградения образ на национален герой, а да бъде сменена методиката на научното дирене, да се опрем на фактите и документите, а споменът да допълва и да дообогатява основната информация, казва историкът. Няма нищо укорително, ако в някои моменти усетим или видим някои грешки в поведението и действията на Левски, или че е взаимствал, а в някои случаи и наготово налагал елементи от революционната теория и практика на италианските революционери Мацини и Гарибалди“.

Свикнахме да обграждаме Левски с ореола на светец, изсушен и безкръвен за живот, да размиваме контурите му на реална историческа личност с важно място в българската история, смята Иван Лалев. Авторитетни по думите му историци са си позволили да превърнат спомена във факт, съмненията – в доказателства, легендите – в опорни точки.

„Левски е от ония европейски водачи, които допускат и грешки, но успоредно с това поемат и огромни отговорности, категоричен е Лалев. Няма личност в световната история, при която махалото на човешката същност да се намира единствено и само в зоната на библейската нравственост и безукорната безпогрешност“.

ВЪПРОСИТЕ

Историкът се опитва да даде отговори на редица въпроси. Резултат ли е Априлското въстание от дейността на Левски или подготовката и провеждането му противоречат на разбиранията на Апостола? Влияе ли масонството върху националноосвободителното ни движение? Какви са отношенията между Левски и другите дейци в организацията? Как тя се срива след няколко убийства и разкрития на турските власти? Как неусетно Левски стана индулгенция, икона за пречистване на гузни съвести? Кой е предателят на Левски? Защо е белязан като такъв поп Кръстю? Защо се премълчава убийството на чирака в дома на Денчо Халача в Ловеч? Какви са последствията от срещата на Левски и Николчо Цвятков с турските заптиета в местността Пази мост? Защо те не се стиковат с версията за предателството на поп Кръстю?

Лалев поставя и въпроси, свързани с опитите да бъде канонизиран Апостола, с размонашването му, полемиката за гроба му и международния отзвук на съдебния процес от края на 1872 и началото на 1873 г.

АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ

Апостола полага огромни усилия в търсенето на начини и средства как да бъде акумулирана, възпитана и правилно насочена скованата от вековното робство, парализирана и недоразвита социална енергия. За съжаление, и тук без съществени успехи. Тръгнал по пътя на практическата реализация на „предначертанието“ си, той се сблъсква и преживява не едно разочарование, коментира историкът.

Първото крушение на илюзиите му е свързано с неспособността или може би нежеланието на Панайот Хитов да възприеме идеите му. После идва второто – колективният отпор на емиграцията в целостта си да го последва и работи в Българско, за да дойде третото – от собствения му народ, показал се неспособен и недостоен „за правата свобода“. Много скоро вярата му в непоклатимите сили на народа, според които „не може да противостои и най-силната стихия“ се сменя с фаталната обреченост, че „по-непоклатима от всяка империя е робската душа“.

Според автора на книгата Априлското въстание не само не е резултат от дейността на Левски, а обратно – подготовката и провеждането му противоречат на разбиранията на Апостола. За него предварителната подготовка, обезпечаването на едно въстание с пари, оръжие и хора, стоят в основата на апостолската му мисия в Българско. За съжаление, въпреки огромните усилия да събуди задрямалата народна свяст, да изведе народа от зоната на робската инертност, резултатът се оказва доста скромен. Нито Априлското въстание, нито Освобождението на България (1877-1878), нито следосвобожденското устройство на страната, станаха според вижданията и разбиранията на Апостола.

БРЦК

Иван Лалев проучва и възлови според него моменти, някои от които за пръв път. Такъв е въпросът за касиерството на БРЦК. Касиерът е Иван Драсов, а парите се оказва, че липсват. Къде са и колко са били? Авторът на книгата разказва за открито закопано съкровище от 1364 златни монети, които са били открити през 1973 г. в архитектурно-историческия резерват Вароша при изкопни работи пред музея на Васил Левски в Ловеч.

След проучване историкът стига до извода, че тези монети са на Вътрешната революционна организация. Димитър Общи е обърнал 16 000 гроша в злато, защото такава е била практиката тогава за купуване на оръжие – това е ставало само в злато. А злоупотребата с парите е била приписана на поп Кръстьо.

Специално проучване авторът е направил на фалшивите турски печати, които Левски е използвал за подпечатване на тескеретата, с които се е придвижвал. Лалев твърди, че лично е проучил неизвестни досега на историческата наука документи като 48 кочанни квитанции, издавани при набирането на средства за революционната организация. Едната част е била предоставяна на човека, който е давал пари, а другата е оставала в кочана. Сред запазените кочани едни са били на Димитър Общи, други – на Дидьо Пеев (който умира в Диарбекир през 1874 г. на 30 години), а пет са били на Левски. Разчитането на цифрите носи информация, защото зад всяка цифра стои конкретното лице, дало пари, революционният комитет, датата и кой е получил сумата.

СЪЗДАВАНЕТО НА РЕВОЛЮЦИОННИТЕ КОМИТЕТИ

В последно време се появи една тенденция да търсим нашето революционно движение на фона на европейските му измерения, да се проучва българският принос в революционната практика, смята Лалев. На този фон според него до днес остават почти неизвестни фактите около създаването на революционните комитети.

Досега всички учени смятаха, че първият е плевенският – от началото на май 1869 г. Но нямаме доказателства за това. Документи има само за създаването на частни революционни комитети през втората четвърт на 1871 г. Това се разбира от съдебния протокол, с който е осъден Левски. По време на разпитите на Димитър Пъшков и Марин Поплуканов, които заявяват, че в техния град (Ловеч) нямало такъв комитет, разпитващият твърди: „Как да няма, като първият е създаден във вашия град!“. Това са част от факти, установени от Лалев на базата на турски документи.

ЛЕВСКИ И МАСОНСТВОТО

Само от позицията на масонството може да се разбере размонашването на Левски и това е логическото обяснение, смята Лалев. Това според него дава отговор на въпроса защо Левски в периода 1867-69 г. не взима никакво отношение по актуалния тогава въпрос за независима българска църква. Той, който участва в борбата за политическа независимост, стои настрани от църковния въпрос.

Факт е, и че след смъртта му неговата революционна организация се разпада, защото е структурирана на масонски принципи и практика, коментира историкът.

МЕЖДУНАРОДЕН ОТЗВУК ОТ СЪДЕБНИЯ ПРОЦЕС СРЕЩУ ЛЕВСКИ

„Оказва се, че от него не се интересуват в Европа. Даже и политическата обстановка след Освобождението не е създавала убеждение, че Левски ще бъде поставен на върха на пирамидата на безсмъртието“, казва Лалев.

Едва през 1898 г., при честване на годишнина от обесването на Апостола, един учител от Варна повдига въпроса за подвига на Левски и се обръща към министъра на просвещението. Сравнително късен е и интересът към установяване на реалните факти в биографията на Левски. Едва през 1891 г. се проучва коя е рождената дата на Апостола и се установява след сложни сметки и разговори със съвременници, като се разчита на спомените им.

ВИНАТА НА ПОП КРЪСТЬО

Любопитна е историята с оправдателното писмо на поп Кръстьо, изпратено до вестник „Марица“, посочва Лалев. Той е разчитал на това някой да потърси истината. Дори е изпратил и касовата книга на Ловешкия революционен комитет, която тогава изчезва. Причината е, че Марин Поплуканов е наредил да бъде унищожавано всичко, което пристига в пощата за и от поп Кръстьо.

В писмо от 1872 г. Марин Поплуканов пише, че е използвал комитетските пари за ден-два. А се е смятало, че това е писмо на поп Кръстьо. Димитър Пъшков и Марин Поплуканов по-късно не си признават и хвърлят вината върху поп Кръстьо, който е бил владишки наместник, тоест представител на християнското население пред турските власти. Затова е ходел в конака, а не да доносничи, като, напротив, следял е за настроенията сред турците. Обстановката в България е била такава, че е имало реални условия за залавянето на Левски. Дунавският валия е задействал план за това, макар че самото залавяне е било плод на случайност. /АМ/

BOBSTH 09:42:31 04-02-2020 AM0939BO.001

VINF 09:42:31 04-02-2020 AM0939VI.001