Home / кинце / Български „Екшън“, с който няма да загубиш 100 минути от живота си

Български „Екшън“, с който няма да загубиш 100 минути от живота си

Режисьорът Радослав Илиев е най-добрата реклама за своя дебют в голямото кино. В този 50-годишен младеж с визията на хлапе има огромно количество енергия и страст, с които не просто зарежда хората около себе си, но е успял да предаде това усещане и на големия екран.

Екран, на който е изписано „Екшън“, а след това съвсем „скромно“ е отбелязано, че лентата е носител на наградата на публиката „Снежно чукче“ от „Чукотка филм фест“ и на „Златен кос“ от кинофестивала „Дим за Ямайка“. Филмът също така е забранен и не се препоръчва от Африканската диамантена асоциация. И това не са детските игри на режисьор с развинтена фантазия, а заявка за пародия.

Пародията в може би най-съвършения и  кинаджийски вид е най-голямото достойнство на филма с неособено остроумно заглавие. Но  то не би могло да бъде друго в „история за каубои, индианци, извънземни, гангстери, още гангстери, още повече гангстери, евреи, африканци, мексиканци, руснаци, японци, българи, красавици, нинджи, каратисти, едно ченге и едно куче“. От трейлъра се разбира още, че във филма има „бой, престрелки, каскади, убийства, експлозия, бонус експлозия, любов, секс, пари, коли, диаманти, малко мръсни думи и още нещо“.

Най-важното обаче е, че „филмът не съдържа творчески търсения“, а името на режисьора … не се чете. Дотук с посланията от трейлъра, който може и да предизвика усмивка, но далеч не е гаранция за инвестиция в билетче за кино.

„Екшън“ прилича на екшън без претенции, но всъщност е сред малкото сериозни нови български продукции – с интересен сценарий, с множество препратки към образци в седмото изкуство, с камера, която улавя екшъна в абсолютен синхрон със сюжета и с брилянтен кастинг, представящ актьори от три континента.

Това е първият самостоятелен филм на сценариста Тео Чепилов („Под прикритие“, „Стъклен дом“, „Домашен арест“).  По визията е работил операторът Борислав Пенчев, който от години живее във Ванкувър и е бил в екипите на сериали като „Бягство от затвора“, „Светкавицата“, „Стрелата“, „Легенди на утрешния ден“.

Благодарение на неговите контакти, от Канада е „внесен“ и един от главните актьори – Юта Такенака. Чаровният канадец с японски корени е в ролята на режисьорче,  което снима у нас с парите на майка си и е в перманентен сблъсък с българския бит и душевност. Чуждестранното присъствие се допълва от Джонас Толкингтън и Реймънд Стийрс от САЩ, Тери Рандъл (Великобритания) и Азуса Йонеока (Япония).

Главните герои – Крис, Тони и Дани, са поверени на младите актьори Петър Петров-Перо, Пламен Димов и Милко Йовчев. И за тримата това е първа главна роля в киното. Пламен Димов, вече звезда в Народния театър и все още неизвестен за широката публика, показва, че може да бъде еднакво добър и на сцената, и пред камерата.

Персонажите на Чоко и Боко са изиграни от Теодор Папазов и Цветомир Ангелов-Цуки. Участват още Александър Койнов, Дий Юн, Юлиан Малинов. Яна Маринова и София Бобчева са единствените по-популярни имена, които имат кратки, но достатъчно запомнящи се появявания.

Хубавото на „Екшън“ е, че в определен момент спираш да мислиш кой, къде, кога и как е снимал този екшън, вдъхновен от кинематографичната ловкост на Тарантино, интелектуалната непосредственост на Гай Ричи, крещящата гениалност на Дейвид  Финчър и неповторимата атмосфера на уестър културата.

И не на последно място, повече от добър знак е, че в рамките на броени дни, след „18 процента сиво“ се появява второ чудо на родното кино.

Историята

Трите хлапета Крис, Тони и Дани имат обща мечта – да създадат най-великия филм от любимата им екшън поредица. Съдбата се намесва в живота им, когато при пътен инцидент унищожават кола, пълна с наркотици. Трябва спешно да намерят много пари, за да се издължат на мафиотите, чиято е стоката.

Тримата извършват немислимо престъпление – отвличат лентата на холивудски филм, който се снима у нас, за да поискат откуп от продуцентите.

В последвалата серия от ситуации момчетата успяват да се забъркат в толкова големи неприятности, че българската, руската, еврейската и японската мафия са по петите им.

РЕЖИСЬОРЪТ РАДОСЛАВ ИЛИЕВ ЗА ФИЛМА:

– Притеснявате ли се, че филмът може да си навлече гнева на някого в кино средите?

Ни най-малко. Дори в залата, по време на премиерата, имаше хора от „Ню Бояна филм“, а те са хора с чувство за хумор и самоирония.

–  Събрали сте екип от три континента. Как се прави такава организация за кино продукция в България?

С много нерви и загуба на съня.

– Каква реакция очаквате  от страна на публиката?

Аз вече наистина се загубих и не знам какво да очаквам от този филм. Не знам какви хора ще го гледат, кой ще го хареса, дали ще се разбере. По време на премиера атмосферата е по-приповдигната. Надявам се, след края на филма хората да са сигурни, че не са загубили 100 минути от живота си.

– За кого от актьорите имаше най-голяма борба да дойде и да участва във филма?

Странното е, че повече проблеми имаше с намирането на български актьори, отколкото на чуждестранните. Най-голяма борба беше за тримата млади главни актьори (Петър Петров-Перо, Пламен Димов и Милко Йовчев – бел. а.) . Те трябваше да се непопулярни лица, трябваше да има химия между тях и, разбира се, да се добри актьори.

– Създали сте добро трио, въпреки трудностите…

Пламен Димов дойде впоследствие. Всъщност, той беше най-проблематичният. Защото на всички, които идваха да играят ролята, им се даваше един откъс с монолог на Ал Пачино. И всички адски сериозно го правеха, точно като Ал Пачино. Изведнъж идва Пламен и започва пълна импровизация, на която аз се смях от сърце. Казах си „Това е нашият човек!“. След него не съм търсил друг актьор за тази роля.

– Вярно ли е, че вече кроите планове за следващ филм?

Да, със същия екип – оператор и сценарист, си мислим за една шпионска антиутопия. Нещо като „Екшън“ ще е, но малко по-странно. Но това тепърва го мислим.

ЯПОНСКИЯТ АКТЬОР ЮТА ТАКЕНАКА ЗА УЧАСТИЕТО МУ В „ЕКШЪН“

– Как попаднахте в български филм?

Преди време снимах филм с един режисьор, който е приятел с Боби Пенчев (Борислав Пенчев – операторът на „Екшън“ – бел. а.). Боби е поискал да му препоръча добър японски актьор и онзи, в типичния си стил, му казал, че не познава добри, но познава един японски актьор. Това очевидно съм бил аз. И така се озовах тук.

– Ясно е как сте влезли във филма, а как влязохте в ролята? Лесно ли излизате от образ?

(Смее се – бел. а.) Да, ролята е много различна от това, което съм аз като човек. Трудно беше с акцента, за целта трябваше да попивам от английския на баща ми. Падна голям смях.

– Какво трябва да знаем за Вас като актьор?

Аз съм от Ванкувър, където също се снимат много холивудски филми. От Боби знам, че и в София е така. Ванкувър няма свое лице, в този град може да откриете и Сиатъл, и Сан Франциско, и който и да е друг град, но не и самия Ванкувър. Хубавото на  „Екшън“ е, че България е в центъра на нещата, снима се от български екип, с български актьори, историята е българска. Много съм щастлив, че мога да бъда част от нещо такова.

– Имаше ли изненади от колегите Ви на снимачния терен?

Българските актьори са много талантливи. Аз чак по-късно разбрах, че повечето от тях са с опит в театъра. Което е изумително, защото се справят отлично на снимачната площадка, където се работи по съвсем друг начин. Беше ми много интересно да ги наблюдавам. Например, Яна Маринова, която е със съвсем малка роля. Не е познавах преди това. Когато я видях, първо бях впечатлен от красотата й а след това и от таланта й.

– Интересно е, че твоята майка във филма е от Япония и не е актриса.

Да, тя се казва Азуса Йонеока, живее в България и за първи път застава зад камера. Между другото, във филма има още натурчици, например, Александър Койнов, който играе руския гангстер. Докато го гледах, се чудех как е възможно да не е актьор и да е толкова добър. И Азуса, и Алекс са прекрасни и имат прекрасно присъствие.

>>> Материалът е публикуван в bTVnovinite.bg <<<

About Даниел Димитров

Check Also

Актьорът Димитър Маринов: Животът е представление без репетиции

София, 5 ноември /Даниел Димитров, БТА/ Разбира се, че американската мечта съществува – благодарение на …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.