Home / музика / Dubioza Kolektiv искали да направят голо шоу на „Евровизия“

Dubioza Kolektiv искали да направят голо шоу на „Евровизия“

Dubioza Kolektiv искали да направят голо шоу на „Евровизия“ – това не е поредната фалшива новина със задна дата, а реална история отпреди няколко години. Музикантите получили покана от местната национална телевизия да представят страната. Всичко обаче пропаднало не заради „голите“ сцени, а заради политическите послания, които бандата искала да отправи от сцената на фестивала.

Всичко, което разказват Брано Якубович и Ведран Муягич, звучи смешно и абсурдно, но само на пръв поглед. В думите им много поуки и много мъдрост, балканска страст, култ към музиката, но най-вече – добро настроение, ключът към успеха на Dubioza.

На 29 ноември 7-членната формация се връща за пореден път у нас и за втори път в софийската „Арена Армеец“. Освен Kokuz, Balkan Funk, Kažu, Free.mp3, Firma Ilegal, U.S.A. и No Escape (from Balkan) ще звучат и съвсем нови парчета от албум, който ще излезе в края на януари 2020 г. и ще се казва #fakenews. В траклистата на този проект е и Cross the Line, съвместен сингъл с Ману Чао.

Сред смесица от ска, пънк, реге и балкански ритъм, Брано Якубович (електронни) и Ведран Муягич (бас китара) разказват за подгряващите партита, за безалкохолната ракия, за политическите и социални послания в музиката, какво е да свириш пред седем човека и на какво се смеят, как записват в студио и за какво никога не биха пели, и разбира се – за приключението „Евровизия“.

– Често ли правите подгряващи концерти за феновете си?

Брано Якубович: Приемаме цялото това нещо като един голям проект. Затова преди концерти като този в „Арена Армеец“ имаме подгряващо парти, а след концерта – афтърпарти. И независимо, че идваме в друга държава, ние се чувстваме  като домакини, всичко това приемаме като стопляне на връзката между нас и публиката.

Ведран Муягич: Отскоро правим флашмобове по пазарите, като този, който се състоя на Женския пазар в София. За нас пазарите са огледало на града и затова обичаме да свирим там.

Брано: Освен това, ние сме най-добрата група за интервю, защото когато ни зададат един въпрос, можем да отговаряме в продължение на един час.

– Кое беше най-паметното погряващо парти?

Брано: Имаме проблем със спомените от подгряващите и афтър партита, поради огромното количество алкохол, което минава през нас. Затова сега представяме новия продукт на  Dubioza – безалкохолна ракия, за да може да имаме спомени след това. Също така, искаме да отправим апел към големите производители на алкохол, че идеята за такива ракия е много глупава и ние сме доказателството. (Смее се – бел.а.)

– Идвате в България за седми път. Нашата страна не ви ли вдъхнови поне веднъж за мелодия или тема на песен?

Брано: За съжаление, България много прилича на нашата собствена държава във всеки един смисъл – от културата, храната и напитките до политиката, корупцията и престъпността. Затова всяка наша песен може да се отнесе и към българската действителност.

– Има ли група от региона, която ви е близка – като разбиране за музиката?

Брано: Има цяла нова вълна в музиката на бивша Югославия, която разбира, че е много важно изкуството да е политически обвързано. И независимо дали става въпрос за музика или друго изкуство, все повече хора се ангажират политически със социалните проблеми. Може да имаме различно звучене, естетика или подход, но проблемите, които третираме, са едни и същи.

– Съмнявам се, че някога сте свирили пред празна зала, но имало ли е случай залата да е била пълна повече от очакваното?

Брано: Ние с Ведран имаме съвършено различен подход по този въпрос. Аз съм завършен песимист, а той е удивителен оптимист. Затова преди всяко шоу спорим. Аз му казвам, че ще е пълен провал, защото ще вали дъжд и никой няма дойде, а той казва, че всичко ще е разпродадено. За щастие, той винаги е прав.

Иначе, ние сме свирили пред празна зала. Това се случи преди 15 години в Белгия. В публиката имаше седем човека. Но за нас това не е срамно – всяка банда минава по този път. Свиренето пред тези седем човека беше много задушевно.Ние бяхме седем човека на сцената, всеки си избра по един фен и през цялото време имаше директна връзка между двете страни. След концерта се видяхме, запознахме се и от тогава сме приятели с тези хора. Затова за нас това шоу не беше празна зала, а лично преживяване.

Ведран: Точно обратното се случи, когато свирихме за първи път в София. Не предполагахме колко сме популярни тук и че българите се интересуват от точно тази музика, създадена в бивша Югославия. Концертът беше в „Маймунарника“, беше претъпкано, всички знаеха песните ни. Бяхме изумени и много щастливи.

Брано: Това беше и първото шоу за нашия саксофонист (Марио Шеварач – бел. а.). Беше в групата от седмица и ние буквално го хвърлихме на голяма сцена, пред много хора.

Ведран: Той беше доста стъписан и през цялото време питаше „Кога трябва да започна?“ и „Сега ли е моят ред?“ (Смее се – бел. а.)

– Над какво друго се смеете?

Ведран: Босненският хумор е много черен и основното е, че той е насочен към нас самите. Затова ние винаги се надсмиване над самите себе си.

Брано: В босненските вицове, колкото повече се унижаваш и излагаш – толкова по-добре. В анекдотите има двама основни герои – Муйо и Сульо, две типични босненски имена и характери, на които стъпва целият този фолклор.

– В момента правите нов албум. Има ли разправии по време на записи или всичко върви гладко?

Ведран: Всичко при нас се решава организирано – с ММА бой. И който победи, той решава за албума. (Смее се – бел. а.)

Брано: И този подход е по препоръка на Европейската комисия. В нейните директиви има един параграф за културата, според който всеки проблем трябва да се хвърля на бойното поле. Дискусиите и дебатите са адски скучни и отнемат много време и енергия, а ние предпочитаме да разрешаваме проблема бързо и директно. В Босна вярваме, че времето е пари.

– За какво не бихте пели? Има ли забранени теми?

Ведран: Няма такива теми, но има теми, за които не ни достига талант. Такива са любовните песни.

– Сценичното ви облекло е черно и жълто. Сред вас има ли производители на мед?

(Смеят се – бел. а.) Ведран: Това е много добра идея. Но да знаеш, че когато забогатеем от мед, няма да получиш процент от печалбата. (Смее се – бел. а.)

Брано: Хората ни свързват с футболни клубове, с банки, с политически партии. Производството на мед е всъщност първата добра идея.

– Наградите важни ли са вас? Имате признание от MTV. Това ли е таванът за една група от Източна Европа?

Брано: Наградите са хубаво нещо, защото по този начин повече хора разбират, че създаваш нещо качествено. Аз лично обаче не харесвам състезателния елемент в изкуството. Защото хората, които получават много награди, най-често се озовават на места, които ние не харесваме – като разни телевизионни шоута за таланти или на „Евровизия“. Но не бихме имали нищо против, ако някой реши да ни даде „Грами“.

– Не харесвате „Евровизия“, но участвате на много други фестивали.

Ведран: Да, но на тези фестивали няма надпревара. За мен „Евровизия“ е преди всичко политическо поле, което няма нищо общо с музиката. От друга страна, не ти позволяват да говориш за политика. От трета страна, ти трябва да направиш 3-минутна песен и да се състезаваш с нея, което няма връзка с изкуството. Защото не може едновременно да се състезаваш и да правиш изкуство.

Брано: Пред две години бяхме поканени от Босненската национална телевизия да представим страната на „Евровизия“. Отидох на разговори с тях, за да обсъдим нещата.

Според правилата, на сцената може да излязат до шест човека. Затова моята идея беше да вземем шестима красиви млади мъже, които да са голи и с ерекция. Всеки от тях трябваше да държи плакат на световна звезда с дупка в средата. Щеше да има специална хореография, като в края на песента всеки танцьор трябваше да наниже плаката върху мъжкото си достойнство. Това трябваше да бъде нашето послание към политиката на Европейския съюз, който ни разпознава като европейци само в тези три минути, в това състезание.

Аз не съм против ЕС, но връзката на Босна и Херцеговина с ЕС е като във вица, в който мъжът прави само 50 процента секс, защото той иска, но тя не иска. Това се случва между нас и ЕС – ние искаме, но той не ни иска.

– С други думи, идеята за „Евровизия“ пропадна защото, сте седем, а не шестима?

(Смеят се – бел. а.) Брано: Не, идеята пропадна, защото генералният директор на телевизията каза: „Идеята е добра, но е забранено да правим политически послания от сцената по време на изпълнението“. Тогава аз му припомних Тото Котуньо, който през 1990 г. пееше за обединена Европа (Запява Insieme, unite, unite Europe – бел. а.). И това, ако не е политическо послание, здраве му кажи…

>>> Материалът е публикуван в bTVnovinite.bg <<<

About Даниел Димитров

Check Also

Режисьорът Александър Мутафчийски: „Славеят“ дойде в момент, когато се бяхме изгубили, за да ни покаже пътя

СОФИЯ,  19.03.2024 12:24  (БТА)  „Славеят“ дойде в момент, когато се бяхме изгубили – за да ни …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Content is protected !!