Home / музика / Марио Хосен: Българите са изключително талантливи индивидуалисти

Марио Хосен: Българите са изключително талантливи индивидуалисти

Марио Хосен прилича на музикант, за когото точния момент и миговете на блаженство са изключително важни, за да извади от себе си всичко, но което е способен. Това обаче е само на пръв поглед, защото той буквално живее в музиката и в света на Паганини. И тази „зависимост“ е най-хубавото нещо, което може да се случи на артист, способен да се измъква от любимия си свят, за да разпусне сред дебрите на историята, мистиката, езотериката, или още по-далеч във времето и пространството – сред извънземните или футбола!

На 25 ноември зала 1 на НДК посреща неговите „Между два свята“, но в търсене на връзка между екстремността на Паганини и интимния воал на Шопен. Дуелът е между Марио Хосен и швейцарския пианист Адриан Йотикер. Двамата свирят неизпълнявани до момента произведения, част от които са със световна премиера в София.

Марио Хосен – за примесите в кръвта, за умението да бъдем заедно на сцената и в живота, за българските корени и общности, за професионализма и артистизма, за огъня извън музиката и за партньорите на сцената и извън нея.

– Защо един българин, роден в прекрасния град Пловдив, се казва Хосeн?

Пловдив е град, в който са живели и живеят потомци на много народи и култури. Горд съм, че името Хосен е продължител на тази вековна традиция. Да, безспорно симбиозата по майчина линия на българска, гръцка и еврейска, и по бащина – на арабска, коптска и африканска жилка, създават моята личност. И това ме прави да се чувствам от малък гражданин на света.


– Човек с много примеси в кръвта сте. Този етнококтейл разреди ли се или се концентрира още повече след заминаването Ви във Виена?

Виена е била столетия столица на империя, а остава и до днес конгломерат на много националности. Като космополит се чувствам именно тук у дома си. Голямата култура на този град, съчетана с дисциплина и ред във всекидневието и в отношението между хората, доказва, че е възможно съвместното съжителството в хармония на хора от различни етноси и религии.


– Интересувате ли се от българските общности по света? Защо, при толкова много талантливи артисти и учени, все още нямаме свое лоби, както всички други нации със забележителна история?

Не се интересувам от общности! Българската не прави изключение. Имам много българи приятели по света от Испания до Канада. Факт е това, което твърдите за лобито, и обяснението е лесно. Българите са изключително талантливи индивидуалисти. Това е причината трудно да създаваме традиции в отборните спортове или да имаме симфонични оркестри на световно ниво. Наследство и от епохата на социализма е втълпената утопия за абсолютното равенство между хората.

Не е възможно да събереш под един национален знаменател работливите и талантливите с мързеливите и завистливите… Съжалявам, но според мен това е голямата причина за липсата на лоби… Тъжно и трагикомично е, че към това в нашия материалистичен свят се прибавя и фактът, че част от необразованите се взимат за вид „обществен елит“ – резултат от стратегията на жълтите медии и съвременната псевдо култура.

– Ако говорим за българската част на Вашия репертоар, често свирите Панчо Владигеров. Това ли е единственият български композитор, който заслужава Вашето внимание?

Владигеров е европейски композитор, той отваря вратите на българския фолклор в класическата музика. Той е безспорно голямата фигура, която ме впечатлява и вдъхновява, но има и много други големи композитори, сред които ще отбележа Марин Големинов, Петър Христосков, Любомир Пипков, съвременните Георги Арнаудов, Стефан Драгостинов, които ме впечатляват и които изпълнявам с удоволствие. Обичам българската класическа музика, тя носи уникално послание!


– Някъде по света срещнахте ли странно приложение на цигулката?

За приложение не знам… В Америка и Азия се виждат все по-често уникални инструменти, но като музейни експонати или в ръцете на колекционери любители, които виждат в тях не духа, а само огромната си инвестиция.

Куриоз е също абсурдното отношение към музикантите и техните инструменти в Балканите, където изрази като „музикант къща не храни“ или поговорки за щурчето което свири, но не работи и остава гладно, са част от фолклорната традиция… Подобни алегории има само в нации, където просвещението и значимата роля на изкуството в живота на хората не са изминали своя естествен път на развитие.

– Лесно ли се намират партньори за сцената, когато това зависи от Вас самия и трябва да се представите в камерен състав?

Когато зависи от мен, не е трудно! Имам честта големи музиканти от цял свят да са ми приятели – и на сцената срещата с тях е винаги уникално преживяване.

– Какъв е образа на идеалния партньор на сцената?

Щастлив съм, когато до себе си на сцената имам ексцентрични, талантливи и харизматични артисти, родени за професията си. Хора, които разбират смисъла на работата си и смирено работят върху себе си в храма на изкуството. За жалост, срещаме повече от така наречените „професионалисти“, отколкото истински „артисти“ – на сцената и в живота. Да, така е било, така и ще бъде в нашата субективна и илюзорна действителност.

– И в живота ли е така?

Да! Само хора, които са артисти и в живота, си са ми истинските, близки приятели!

– Какво може да разпали въображението Ви извън музиката?

Тайнствата на духа, историята, древните цивилизации, мистиката и езотериката, извънземните и футбола!

– Струва ли Ви се странно, че не Ви зададох нито един въпрос, свързан с Паганини?

Да, и това ми хареса! Благодаря.




Марио Хосен е роден в Пловдив. На 8 години дебютира с местната филхармония. Продължава образованието си във Виена. Дипломира се с награда на австрийското министерство на културата за високи творчески постижения. Специализира в Париж при Жерар Пуле. Особена популярност му носят изпълненията на шестте концерта и 24-те капричии на Паганини и цигулковите сонати на Бетовен. Световнопризнат изпълнител и изследовател е на творчеството на Паганини. Наричат го „прероденият Паганини“. През 2018 г. прави звукозапис на няколко произведения, които светът не е чувал в оригинал от времето на самия Паганини. Паралелно с това, виенското музикално издателство Doblinger обяви началото на голям проект, свързан с публикуване на цялото творчество на Паганини за цигулка и оркестър, под редакцията на Марио Хосен.

>> Материалът е публикуван в bTVnovinite.bg <<

About Даниел Димитров

Check Also

Бернд Глемзер: Винаги си малък, когато си пред пианото

Пред пианото винаги си малък, казва той. Но това не пречи да създаваш чудеса, докосвайки …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Content is protected !!