Диджей Онофри е най-доброто доказателство за това, че животът на звездите не трябва да бъде модел на подражание. Италианецът познава лично едни от най-големите имена в шоубизнеса, имал е дълга връзка с дъщерята на Адриано Челентано. За всекиго от именитите си другари може с часове да разказва истории, на които е бил пряк свидетел. Но винаги има една обща нишка в думите му – безкрайно уважение и симпатия към личността на човека.
Позитивизмът е търсен дори в албума, който Онофри представя в България. „Много искаме тази музика да носи единствено положителни емоции в хората, които я слушат“, добавя той. Към момента проектът му, наречен 100 Super Hits, има златен статус по продажби в Италия. В него има ремикси на някои от най-големите хитове от 80-те години на миналия век.
С диджей Онофри – за живота с и около звездите, за (не)възможното приятелство с тях и най-лесният начин да погубиш един талант.
– Здравейте, Роберто. Нека започнем разговора с това как открихте България.
Благодарение на продуцента Яна Янчева страната ви стана част от моята европейска обиколка. Бях тук преди няколко години, за да представя нов сингъл. Ето ме отново с цял албум.
– Как се живее с дъщерята на толкова известен човек като Адриано Челентано? Как се запознахте с нея?
Запознахме сe на световен ди джей шампионат в Америка. Харесахме се и започнахме да работим заедно за телевизията. Шест години бяхме заедно, но до ден днешен сме приятели. Розалинда не е типичната жена, не е кон с капаци. Точна е като човек. Тя обаче беше много ревнива към отношенията ми с Челентано. Това е причината и досега да поддържам по-тясна връзка с нея, отколкото с баща й.
– Адриано Челентано давал ли Ви е съвети за музиката, която правите?
Той е най-критичен към текстовете на песните. Обича да казва, че публиката има нужда от семпли неща. Според него семплото е по-интересно, а всичко семпло е гениално.
– Челентано е само един от много велики личности, които имате щастието да познавате…
Да, така е. След Челентано имах щастието да стана голям приятел с Франко Неро, с когото посетихме различни фестивали. Той хареса начина, по който работя, и започна да ме кани на ВИП партита по целия свят. „Ти си джей и трябва да познаваш всички важни хора, затова ще те водя със себе си“, казваше Франко. Благодаря на Франко Неро, който ме запозна с най-големите артисти в света.
– Как стигнахте да Уитни Хюстън?
В Америка ме записаха в нейната благотворителна фондация, която помага на деца от цял. С Уитни и Боби Браун имахме над 15 срещи. С Боби сме работили заедно и като ди джеи. За Уитни не мога да кажа нищо лошо, тя е толкова прекрасна, фина и добра… Тя беше много скромна. Най-интересното е, че видеше ли пиано, сядаше на него и започваше да пее… Антъни Куин, Грегъри Пек, Антъни Хопкинс и София Лорен също са сред моите приятели. През януари 2001 г. бях на сватбата на Лайза Минели. Моите име е Онофрий и не е много лесно за произнасяне, но Лайза много бързо му намери цаката: „Значи ти си Oно One, Oно Two, Oно Three, и започна да се шегува с мен. Тя има страхотно чувство за хумор!
– А как се запознахте с Краля на попа?
Същия този ден се оказва почти инфарктен за мен, защото предстоеше запознанството ми с още един колос в поп музиката. Звънна се на вратата и влязоха двама бодигарда, високи колкото гардероби. Между тях беше … Майкъл Джексън. Аз буквално се вцепених. Останах си на стола и не знаех нито къде се намирам, нито какво да правя… Тогава Франко Неро ми каза: „Роберто, не ме излагай. Стегни се“. Аз наистина блокирах от многото изненади. Майкъл влезе и седна, толкова обикновен и миличък, между нас. Той беше свидетел на сватбата на Лайза. След това се обърна към мен и ме попита от къде съм. Отговорих му само с една дума – Рим. Той каза: „Обичам две неща в Рим – самия град и маестро Дзефирели, един от най-големите режисьори“. Аз отново настръхнах, защото за мен това беше невероятно голяма чест. „До 20 дни ще направя едно голямо шоу, посветено на Jackson 5. Искаш ли да дойдеш?“, попита ме Джако и даде покани на мен и на Франко Неро. Сред присъстващите на това шоу бяха всички в стаята, плюс Марлон Брандо, Елизабет Тейлър и много други. Там имахме възможността да запишем мини документален филм, който вече показахме в Италия. Надявам се, че тази година ще можем да го разпространим в целия свят.
– С някоя от тези истински звезди успяхте ли да завържете истинско приятелство или останахте просто добри познати?
С Лайза Минели сме приятели. Но най-голям приятел бях с Антъни Куин. С Уитни също се виждах много пъти и между нас се роди някакво приятелство. Майкъл беше звезда с главна буква, от друга планета. Когато си до него, ти просто усещаш разстоянието между двама ви. Той беше много голям, прекалено голям за всички нас. Дори когато влизаше в къщата на своя продуцент, той блестеше като истинска звезда. След като срещнах Майкъл Джексън, разбрах какво е да си успял и какво е да си звезда. Защото има много успели хора в този живот, но малцина са звезди.
– Какво може да погуби един талант?
Алкохолът, дрогата и депресията! Никой не бива да ги допуска до себе си. Франко Неро казваше: Това, което трябва да ядеш, са бисквити и картофи (Смее се). Бъди скромен и не се лигави.
>>> Материалът е публикуван в bTVnovinite.bg <<<