Home / музика / Камелия Тодорова стана бабхен, пише мемоари и подготвя моноспектакъл

Камелия Тодорова стана бабхен, пише мемоари и подготвя моноспектакъл

„Щастлива съм, не съм уморена“. Думите са на Камелия Тодорова, веднага след рецитала, с който даде силен старт на джаз феста в Банско. За пореден път тя демонстрира завидна форма, стил и добро настроение. Освен многото положителна енергия, която раздаде на публиката, този път обичаната изпълнителка донесе със себе си и много новини – както лични, така и професионални.

Най-сладката вест бе за бебето Ида, с което я е дарила дъщеря й Мириам. Тънкото чувството за хумор и способността да бъде винаги различна, не отстъпват и сега – и Камелия Тодорова е не просто баба, а бабхен.

Редом с емоциите около новия член на фамилията, тя не спира да изненадва с нови проекти. След успешните концерти с Рут Колева и Милица Гладнишка, Камелия Тодорова ще има свой самостоятелен спектакъл изцяло с български песни, на сцената на театър „Азарян“ в НДК.  В момента записва нови и стари песни в ново звучене, а междувременно е започнала работа и по автобиография.

Камелия Тодорова – за новата радост в живота й – малката Ида, за авторитетите и историята, за Лили Иванова, за предстоящия й концерт-спектакъл с изцяло българска музика, за чалга културата, за книгите, които чете в момента, и за спомените, които е започнала да записва.

Г-жо Тодорова, честито за новия член на семейството Ви – малката Ида.

– Благодаря. Когато дъщеря ми Мириам роди на 12 юли, мои роднини предложиха да ми казват бабхен, защото баба не ми е толкова симпатично. А и за да има немски отенък.

Бебето не е кръстено на мен, защото в нашата фамилия не се кръщаваме на нас си. Още майка ми е започнала с тази традиция относно мен.

Сега отивам да видя Ида. На раждането присъства Рахел (другата дъщеря на Камелия Тодорова – бел. а.), която е и кума на Мириам.

Ще пеете ли на малката Ида?

– О, не знам дали ще й пея. Не знам какво ще ми разрешат да го правя (Смее се – бел. а.).

Всеки път, когато говорите за джаз, неизменно споменавате името на Людмил Георгиев (1930-2003). Със сигурност, той липсва на джаз феста в Банско, има ли все още личности като него, днес, през 2019 г.?

– В моята биография той съществува от ранното ми детство, затова аз не мога никога да го забравя. Второ, той съпътства моята кариера изцяло. И трето – не трябва да се забравят хората, които са положили основите на тази музика в България, защото Людмил Георгиев е един от тях.

Старото поколение музиканти бяха много по-различни, и повечето от тях вече ги няма, освен Милчо Левиев. Марио Станчев е в чужбина.

Не трябва да се забравят големите артисти на България, и не става въпрос само за музика. Смятам, че един ден след като те починат, има един ден поклонение и после все едно не са съществували. И това е масово в България – не се поддържа имиджа на големите имена и историята на изкуството.

Казвате, че в България се създава музика за публиката, а не музика, която да образова публиката. Тази тенденция необратима ли е?

– Може би с времето ще утихне, но в момента има някакъв пик, който не е само у нас. Въпреки всичко, навън хората си пазят традициите – по отношение на историята – на нацията, на музиката, на литературата. Затова те не просто хвърчат по новото, което се появява, а пазят и това, което е преди тях.

Чалгата като естетически критерий ли е най-големият проблем на българската култура?

– Първо, чалга не е българска дума и не означава това, което носи като послание. Чалга е надсвирване. За какво надсвирване говорим? Има само копиране, и то лошо, да не говорим за текстовете. Какво послание може да има в „Твоите гърди са близо една до друга“? И медиите нищо не могат да направят по въпроса, защото те започнаха рекламата. Три-четири поколения израснаха и се възпитаваха с тази музика. Появиха се „големи“ звезди, които създадоха чалга лайфстайл. Ето вижте, дори това понятие – чалга лайфстайл, е объркано и като стил, и като език.

Подготвяте концерт с изцяло българска музика? Ще има ли нови песни?

– Ще има само авторска музика с мои нови и стари песни, като всички ще бъдат с нови аранжименти. Ще бъде като моноспектакъл, с малък нестандартен оркестър.

Това събитие има ли връзка с мечтата Ви да направите моноспектакъл в театър „Азарян“?

– Да. Това е, но повече не искам да издавам. Посланието е „Любов“.

През 2014 г. казахте, че в България има само един артист, който умее да се продава, и това е Азис. Какво мислите сега, пет години по-късно?

– Другият, който умее да се продава, е Лили Иванова. Пет години по-късно остана само Лили Иванова. Аз не се старая да я догоня, защото моята публика не е толкова голяма и масова. Съжалявам, че хората, и особено младото поколение, не познават моята музика. Разпознават ме повече, когато пея на английски, отколкото на български.

Но пък е голям комплимент, че Лили Иванова няколко пъти Ви е посочвала като певица, която уважава.

– Да, с нея се познаваме много отдавна. Имали сме общи приятели и сме поддържали връзка чрез музикантите около нея. Всъщност, още от дете съм обградена от музиканти, без никога да съм смятала, че ще стана певица. Просто се интересувах от музика.

Малко хора знаят, че сте учила в техникум по дървообработване и вътрешна архитектура. Връщате ли се към тези неща по някакъв начин?

– Не, освен че имам един много хубав спомен и отношение към вътрешния дизайн, включително – сценични декори и обзавеждане. Всъщност, това е много важно, защото аз сама подбирам тоалетите си, шия ги. Не винаги мога да намеря по магазините това, което искам. Обичам да съм различна, въпреки че мога да си купя и нещо евтино, но на мен то стои различно.

Бих искал да задам въпрос, който с притеснение отправям към други изпълнители: Какво четете в момента?

– Чета няколко неща едновременно – книга за Коко Шанел и Марлон Брандо, и автобиография на Даян Кийтън.

Наскоро попаднах на книгите на поета Кирил Христов. Открих го в Германия случайно, когато ходих на сватбата на дъщеря ми. Бях удивена от неговата  книга „Затрупана София“ и се чудя, защото това не се изучава в училище.

Отново в Германия, попаднах и на „Семкарчето милионер или възкръсващият евреин“ от Христо Ярловски. Той разказва за Ангел Куюмджийски, най-богатия човек, излязъл от Самоков, смятан за прототип на Борис Морев, главния герой от романа „Тютюн“ на Димитър Димов.

Самата Вие също пишете…

– Започнах да пиша мемоари. И някой ден ще ги издам.

>>> Материалът е публикуван в bTVnovinite.bg <<<

About Даниел Димитров

Check Also

Бернд Глемзер: Винаги си малък, когато си пред пианото

Пред пианото винаги си малък, казва той. Но това не пречи да създаваш чудеса, докосвайки …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Content is protected !!