Уникален монголски ансамбъл иска да си партнира с български музиканти, защото са номер 1

BOBSTH 10:00:01 27-07-2019 
AM1622BO.006 10:00

София, 27 юли /Даниел Димитров, БТА/
Джу Джъджун е художествен ръководител на монголския ансамбъл „Чоор“, чиито изпълнители са доказателство за възможностите на човешкия глас и силата на традициите, успели да развълнуват публиката в над 30 държави по целия свят.

Талантът на артистите докосна и публиката в изпълнения до краен предел театър „Азарян“, където бе демонстрирана на живо уникалната техниката на гърлено пеене – хоомей. Тя е характерна единствено за китайската автономна област Вътрешна Монголия, откъдето идват и музикантите от Чоор.

Самите музиканти определят себе си като хармонични и полифонични. Едно от значенията на думата чоор на монголски е хармония, а изпълнителите от ансамбъла са носители на различно разбиране за музикалния свят, както и за богатството на световната музикална култура.

„Изпълняваме традиционни неща, но ги правим по един младежки начин“, казва Джу Джъджун пред БТА. В интервю той разказва за работата в „Чоор“, за начина на работа, историята на гърленото пеене и региона, от който идва, за впечатлението му от българските музиканти и желанието да работи с тях.

Следва цялото интервю:

Въпрос: Г-н Джъджун, какво означава, че правите нещата по младежки начин?
Отговор: Работим върху ритъма, върху начина на изпълнение, така че да привличаме млада публика. Защото, ако музиката не се сприятели с младите хора, много трудно може да се разпространява.

Въпрос: Този проблем със „сприятеляването“ имате ли го и в Китай? 
Отговор: Смятам, че в целия свят съществува такъв проблем. Защото вече живеем в глобализиран свят. Защото ушите на младите хора слушат музиката на целия свят и когато това, което правиш, не е добро, няма кой да ти обърне внимание. Затова ние, музикантите, трябва да правим музика, която да се хареса и на младите хора.

Въпрос: Предвид сложността на изпълненията ви, колко време отнема техническата подготовка на един концерт?
Отговор: Тази подготовка реално е цял живот. Даже може да се каже, че човек се подготвя няколко живота за такова нещо. Но всъщност концертът в София е само едно представяне – 80-90 минути, на нещо, което подготвяме цял живот.

Въпрос: Как подбирате репертоара си за публика, с която се срещате за първи път? 
Отговор: За да съществува един музикален състав, той трябва да има физиономия, индивидуалност и собствен стил. Защото стилът е живота на музиката. Надявам се, че нашата музика ще се хареса на българската публика. Надяваме се с едно слушане да й оставим добро впечатление за цял живот, но най-вече – да я харесат със сърцата си. 

Въпрос: Откъде идва името на ансамбъла? 
Отговор: Името на нашия ансамбъл – „Чоор“, е една много древна дума от монголския език. Съдържанието й се отнася до традиция на звукоизвличане, характерно за традиционната монголска култура. Всъщност, чоор има много значения, аз мога да посоча четири от тях. А едно от тези четири значения е толерантност или всеобхватност, хармония, полифоничност. Така че, независимо дали става дума за звукоизвличане с човешки глас, с духов инструмент или с цигулка, няма значение. Основното е да се изрази тази връзка и сливането на човека с природата. За гърленото пеене трябва да се знае, че едновременно могат да се използват два или три различни гласа.

Въпрос: Доколко човек трябва да има талант, за да се научи на това пеене и доколко подлежи на обучение?
Отговор: Смятам, че това е нещо, което може да се учи, защото имаме научно отношение в разбирането ни за тази музика. Това, че се комбинират гърлото, гърдите, устната кухина и гласът, е нещо, което трябва да се разбира. А когато се разбере, може и да се усвои.

Въпрос: Географската ширина има ли значение за гласа и звученето?
Отговор: Във Вътрешна Монголия има най-различни видове традиционна музика и това гърлено звукоизвличане също може да бъде разделено на няколко вида. От Изток на Запад там съществуват множество музикални традиции и области, и във всяка от тях има специфичен стил. Например, за източната част на Вътрешна Монголия са характерни така наречените дълги песни или дълго пеене. В съседен на тях регион са характерни кратките фолклорни музикални жанрове, епическите песни, баладите, сказа. Стигаме до района Алашан, известен повече като района на пустинята Гоби. Музиката там е като мястото – просторна, бавна, протяжна.

Въпрос: Вашата музика плаче за джаз. Правили ли сте такива експерименти? 
Отговор: Не, въпреки че досега сме обиколили вече 30 държави. Много се надявам да можем да направим някакъв вид сътрудничество с джаз музиканти. И ми се иска да намерим тези музиканти в България. Защото съм чувал, че джаз сцената тук е много добра и че имате много добри музиканти. И затова би било чудесно следващия път заедно да излезем на сцената.

Въпрос: Познавате ли български музиканти?
Отговор: Преди време участвахме в един фестивал, организиран в рамките на проект за сътрудничество между Китай и държавите от Централна и Източна Европа. Тогава чух много български музиканти и останах с впечатлението, че сте номер 1. 
/АМ/