Home / театър / „Свекърва“ от ново поколение

„Свекърва“ от ново поколение

Той е и режисьор, и художник, и на сцената умее да накара актьорите да се превърнат в цвят и плод на неговото въображение на свободен артист. „Свекърва“, на сцената на Габровския театър, е поредното доказателство за възможностите на Петринел Гочев – след „За Първото българско царство: Отшелника“, „Майстори“ и „Тигърът“ – последните му лични шедьоври, представени в столицата.

„Свекърва“ е шестият спектакъл, който Гочев създава с трупата на Габровския театър. Класическият текст на Антон Страшимиров, една от най-поставяните български пиеси, е адаптиран до приятен микс от нестандартни режисьорски идеи, добре употребени актьорски таланти и краен резултат, който може да бъде определен като завиден, ако се изключи продължителността на някои от сцените.

Гочев е създал истинска „Свекърва“ от ново поколение. Не само заради чисто визуалното осъвременяване на пиесата откъм сценография и костюми. Страшимировата творба звучи актуално и съвременно, а от хумора е изваден само онзи пълнеж, достатъчен за цялостното звучене на една модерна комедия. Без мелодраматични нотки и дразнещ архаизъм.

Най-големият скок в това представление обаче си остава синтеза между театър, музика и танц. На пръв поглед, нищо ново, но отнесено към конкретния материал, е почти новаторски театрален подход към българската литература от началото на 20-и век.

В творческия екип на габровската „Свекърва“ са композиторът Ян Руменин, художник е Даниела Николчова, а хореограф – Светлана Цвяткова. Помощник-режисьор е Гинка Дичева. В актьорската трупа са Надежда Петкова – в ролята на Костанда, Стоян Руменин – Велчо-Свилен, Адриана Димова – Дафинка, Димо Димов – баба Неделя, Велислава Маринкова –Дечка, Тони Христова – г-жа Керекова, Живко Гущеров – Павли Кереков, Ангел Калев – доктора и поручик Дойчинов, и Гинка Дичева – слугинчето.

Петринел Гочев – за границите на въображението на един режисьор, за баланса между комично и трагично в „Свекърва“ и за езика на танца.

– Докато правехте този спектакъл, поставихте ли си спирачки във въображението като режисьор?

– Абсолютно не. Всяка идея и всяко хрумване на актьорите веднага беше изваждано на сцената. Имам ценен урок от миналото – много интересни находки остават нереализирани заради някаква мяра, а много по-ценно е всичко да се изважда и след това да се преценява дали публиката ще разбере театралните ни кодове.

– Какво не успяхте да извадите от текста на Страшимиров?

– Аз съм се сблъсквал с тази пиеса преди време и сега открих, че въобще не съм я разбирал. Сега, през цялото време, се опитвах да не забравям, че това е Антон Страшимиров, че е особен автор, мистик, много екзистенциален в писането си. И това се усеща и в „Свекърва“ – труден за правене спектакъл, заради натрупаните във времето пластове и стереотипи.

Истината е, че когато текстът започне да придобива някаква сценична форма, започваш да откриваш какво има там. Аз направих свои открития за героите буквално дни преди премиерата. Силният драматургичен текст не може да бъде изчерпан с едно представление.

– Какво Ви подтикна да пресъздадете цели сцени само с езика на танца? Как се стигна до това?

– В основата на всичко е една среща със Светлана Цвяткова. Когато разбрах, че този много добър хореограф е част от театъра, решиш да се възползвам. Отначало всичко беше много условно и без да съм сигурен в мащабите на това сътрудничество. Самата история обаче също позволява подобен прочит.

Някои тълкуват „Свекърва“ като селска история, а тя е градска – от времето, когато хората от селото навлизат в града. Тогава танците са били привилегия на тези, които живеят в града. Това малко по-високо ниво на градска цивилизация го има в самата пиеса.

– Как успяхте да запазите баланса между комичното и трагичното в „Свекърва“?

– Баланс винаги има, когато не се опитваш да обвиняваш героите чрез комедийност. Когато не ги обвиняваш, може да откриеш техния трагизъм и човешка драма, които всъщност не са заровени много дълбоко. Разбира се, комедията дава един по-ярък и по-силен поглед, който опровергава драмата, но тя, от своя страна, непрекъснато избива.

Всъщност, жестоките драми и разслояването в обществото идват от семейството. Когато се наруши баланса в отношенията с най-близките ни хора, резултатът е налице след само едно или две поколения. „Свекърва“ е пиеса точно за това – за разпада на тогава съществуващото семейство.

>>> Материалът е публикуван в bTVnovinite.bg <<<

About Даниел Димитров

Check Also

Ласло Гьондьор смесва конвенционалната красота с траш естетиката

Сред куклите е заспала мравка. О, вятър, не събаряй куклите. Отпуснала е сънена главица върху …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Content is protected !!