Home / театър / Детски игри по старобългарски

Детски игри по старобългарски

Едно 12-годишно хлапе разказва истории от живота на Иван Рилски – на сцената на Народния театър. Името на тази малка звезда е Валентин Петров. Той е в ролята на племенника на светеца и притежава феноменални за възрастта си качества.

„За Първото българско царство: Отшелника“ е поредният силен спектакъл, който гостува в столицата. А заслужените аплодисменти на премиерата в София бяха за екипа на габровския драматичен театър „Рачо Стоянов“ и режисьора Петринел Гочев.

Погледът върху първите години от създаването на българската държава минава през очите на обикновените хора и техните страсти и неволи, 1000 години назад, които в същността си се оказват непроменени в сравнение с това, което преживяваме днес. Тъжните изводи са, че и сега, и преди, бита ни се определя от крепостно съзнание и просто „споделяне на територия“. Все така, любовта, вярата, щедростта и доброто са на ръба или липсват, а ние все си живеем с усещането за края.

Автентичността в представлението се подсилва и от старобългарския диалект, на който всички от сцената говорят, и то през цялото време. По-интересното е, че това не утежнява възприемането на репликите, а точно обратното – потапя още повече в атмосферата на самуиловите войници, разбойниците, първичните жени и мъже, и ни приближава към отшелника-светец Иван Рилски…

В „За Първото българско царство: Отшелника“ деца играят на царе, а игрите на големите са между светлини и сенки, обладани от собствения им страх, поверия, суеверия и слепота. За да се окаже, че слепите виждат повече от зрящите, виждат цветовете и благославят живота, въпреки че разпознават хората само по „крачките и по мириса“. И за да може в един глас да възкликнем „Боженце, къде ли се скри?“, без да се чудим на кого казваме „Анатема!“ и на кого „Вечна памет!“.

Сценографията на представлението се побира в един багажник. Въжета, оплетени по всевъзможни начини, в игра със светлината и талантливите актьори. И това е напълно достатъчно, за да накара публиката да съпреживее корените си десетина века назад.

Екипът

Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово

Автори – Анна Петрова и Петринел Гочев
Режисьор – Петринел Гочев
Сценография –Киряна Аврониева
Хореография – Светлана Цвяткова
Музика – Ян Руменин
Фотограф – Росина Пенчева

С участието на Адриана Димова, Валентин Петров, Даниел Тотов, Димо Димов, Живко Гущеров, Любомир Кръстев, Магдалена Славчева, Надежда Петкова, Светослав Славчев, Стоян Руменин, Тони Христова.

Следващите представления в Народния театър са на 22 април и на 20 май.

>>> Материалът е публикуван в bTVnovinite.bg <<<

About Даниел Димитров

Check Also

„Шаферки завинаги“ – триумф на приятелството и за изневерите, които ни правят щастливи

СОФИЯ,  08.03.2024 11:56  (БТА)  Тази пиеса е триумф на едно приятелство, и то многогодишно. Знаем, …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Content is protected !!