Home / кинце / Режисьорът на „Вечна красота“: Лили Иванова би се вписала перфектно в моя филм

Режисьорът на „Вечна красота“: Лили Иванова би се вписала перфектно в моя филм

Деян Парушев е роден в България, в семейството на художниците Йордан Парушев и Елена Парушева. Напуска България 9-годишен и израства в Париж, сред океан от култури, без обаче да губи корените си. Той и майка му създават фондация за съвременно изкуство в памет на Йордан Парушев (1958-2011), която подкрепя млади български автори.

Във Франция Деян се занимава с фотография, операторство и съвременно изкуство. „Вечна красота“ (Timeless Beauty, 2018), представен на „София филм фест 2019“, е първият му пълнометражен филм, копродукция между Китай и Франция. Българинът е режисьор и оператор на документалната лента. Тя е снимана на три континента, за да улови едни от най-необикновените модели в света на модата в момента – Алекс Бруни, Ян де Вилньов, Филип Дюма, Колийн Хайдеман, Тес Холидей, Стефани Ланг, Ясмина Роси и Дафни Селф. Всеки от тях, на възраст между 65 и 89 години, е част от ново течение, което се бори с наложените стандарти за красота и младост.

„Вечна красота“ е доказателство, че възрастта и полът нямат значение, дори в крещящата от противоречия, скандали и догми модна индустрия.

Деян Парушев подготвя още един документален и два игрални филма, като единият от двата е посветен на България и ще бъде сниман тук.

Разговорът с него е за работата му с алтернативните модели и красотата на различното, за силата на третата възраст и нейното адекватно място в обществето, за диктата в модата, работата с китайци, връзката между завоите в модата и състоянието на икономиката, и за декомплексирането на личността.

– Откъде идва любовта към модата? Свързана ли е по някакъв начин с лично желание за ново начало?

– Любовта към модата идва от изложби и книги, свързани с фотографията. Много обичах този свят, защото, когато снимаш за мода, кадрите трябва да са силни и привлекателни, да удрят директно в сърцето. Постепенно обаче се отвратих от този свят поради това, че твърде често ме караха да ретуширам снимките си. Стилизирането беше прекалено и не по мой вкус, рядко можех да си избирам модел и т.н. Затова преминах към художествената фотография и арт проекти, а след това – към късометражно и игрално кино.

„Вечна красота“ беше нещо като реванш. Обещах си да направя филма, но да кажа някои истини, които са важни за мен. Защото може  да има мода, но тя да бъде показана по различен начин.

– Има ли конкретен герой/лице/модел, който ви привлече, или такъв, за когото лично сте настоявал да присъства във филма?

– Всяко от лицата в този филм е своеобразен бунтар. Те се борят за нещо различно и ново, по-хуманно и по-достъпно. Защото модата трябва да е за всеки, независимо от възрастта му. А пък третата възраст въобще не е за подценяване, защото чисто икономически това е най-точната мишена за рекламодателите и  за самите марки.

Нямам фаворити във филма, но най-много ме докосват тези, които са станали модели отскоро, а преди това са водили съвсем друг живот и напълно различни кариери. Изведнъж, животът им се променя, започват да пътуват по света, да снимат реклами и клипове, и се запознават  най-известните хора в света.

Въпреки възрастта си, те са като деца. Реакциите им са такива, тъй като са съвсем нови в този свят – изискващ, дискриминиращ. Но големият им плюс е, че гледат на нещата с нови очи.

Другата крайност са тези, които продължават да са модели през целия си живот. Каквато е 89-годишната Дафни – модел от 1946 досега.

– Колко трудно е да уловиш красотата на различното?

– Много е лесно за мен. Защото мисля, че ако сме достатъчно отворени и гледаме достатъчно дълго един човек в очите, може да намерим в него брата си, майката си, да се влюбим в него. Затова във филма има едни „бавни“ портрети, в които даваме време на зрителите да се вгледат в нашите герои, да ги оценят и да ги харесат. В един момент, външното изчезва, ние вече виждаме отвъд него – излъчването, характера.

Между другото, тези хора са много силни като характер, защото са постигнали нещо почти невъзможно. И това също ги прави красиви, както и липсата на какъвто и да е ретуш или филтър.

– Има ли безспорна красота?

– Не. Има канони за красота, приети още от Ренесанса. Освен това, в различните държави важат различни стереотипи за красота, които моментално стават невалидни на друга географска ширина.

– През 2018 г. направихте Out of stage с професионални танцьори в черно-бяло. Как избирате цвета?

– „Вечна красота“ беше замислен като черно-бял филм. Но така, освен че щеше да се продава по-трудно, той би загубил красивата мозайка от хора. Искахме да получим възможно най-пъстрото разнообразие, защото цветът има значение.

Въпреки това, в този цветен свят, който съм заснел, в техническите решение и оцветяването на самия филм, се опитах да създам една универсалност с помощта на симулирана емулсия от филмова лента от 90-те години. Това, по някакъв начин, ни връща назад във времето на киното, тоест образът не е съвсем цифров. Има едни леки завои в цветовете с ретро усещане.

– Говорите за цветове, черно-бяло и нюанси. Колко важна е искреността в изкуството?

– В документалното кино, ако не си искрен, значи не правиш документално кино. Ние сме длъжни да разкажем истината. За да бъдем тотално независим, отказахме партньорства с марки и медии. И понякога казваме и лоши неща за тях. За един от най-големите козметични концернип, например, който преди време избра транссексуална личност за лице на една от кампаниите си. Вдигна се толкова много шум, че в един момент компанията се уплаши и прекрати договора.

– Направи ми впечатление, че в лентата има цитати на прочути дизайнери. Единственият цитат на човек извън модата е на Оскар Уайлд. Защо?

– Защото „Вечна красота“ не е само за мода, тя е само рамката. Тук става въпрос за един социален проблем – как да интегрираме различните хора, не само в обществото, но и в медийното присъствие. България, например, има много път за извървяване в тази посока.

Цитатите във филма са на дизайнери и всеки от тях обявява темата, която следва. Накрая използвам Оскар Уайлд като писател и автор на думите, че красотата е в този, който наблюдава. Тоест, тя дори не зависи от нас. Идваме отново към тази искреност, за която стана въпрос преди малко, и добрата информираност на този, който гледа.

– Присъствието на дизайнери щеше ли да провали идеята на филма?

– Не, в никакъв случай. Аз дълго време се борих да има дизайнери във филма. Те са много важни, те са творците на модата, в крайна сметка. Жан-Пол Готие го гонихме шест месеца и беше съгласен да участва, но просто не намерихме сходство в програмите си. И това присъствие може би липсва, но личните истории са достатъчно силни, а филмът запази своя човешки дух, към който се стремях от самото начало.

– Мода и красотата вървят ръка за ръка. Кой кого диктува? Има ли трета сила?

– Има. Парите. Модата е втората най-успешна и мощна индустрия след военната.

Но ако говорим само за красотата и модата, красотата съществува преди модата. Но в един момент се получава диктат, в който модата налага промени в каноните на красотата. И това се вижда в различните епохи. През последните 20-30 години модата се рециклира като стилове. Например, появата на корсета и махането на корсета са два ключови момента в историята на модата. Появата на корсета изгражда този характерен силует, а махането на корсета е освобождаването на гърдите и на жената, еманципацията. После идва и сексуалната революция през 60-те години на миналия век. Според социолозите обществото влияе на модата, но понякога модата участва в активно в социалния напредък на обществото.

– Филмът дава много информация за модата. Какво е Вашето лично откритие за този свят?

– Открих, че има страшно много хора, които се борят в посоката, зададена от филма. Има цели брандове, чиято концепция е да използват само хора от улицата и неизвестни лица, които просто ги кефят. Има много фотографи, които отказват да работят с модели.

Тенденциите никога няма да се обърнат, но поне засега тези два свята съществуват успоредно. Може би някога ще се обединят и ще има някаква хармония в т.нар. медийно пространство.

– Този завой в модата има ли връзка с икономическата криза в световен мащаб?

– Може би. Защото в кризисни моменти интелигентните хора се връщат към по-стойностни неща – като семейството и религията. А когато икономиката е в срив, бизнесът трябва да заработи по нов начин и да се обърне към пропусканата до този момент третата възраст, която е една трета от населението.

Благодарение на социалните мрежи, всеки от нас има по-голямо поле на публична изява. И когато една марка прегреши по някакъв начин или постъпи несправедливо, това става ясно на секундата, веднага. Преди време директорът на една световна марка беше уволнен на мига, след като заяви, че не се интересува от хора с размер над 36. Атаката беше огромна, а акциите на борсата рухнаха за часове.

Вече всяка баба си има смартфон и може да публикува рецепта за лютеница. Тя обаче може да публикува и нещо, което я ядосва, и да я последват хиляди души. Оказва се, че интернет пространството е правосъдието на малкия човек, който всъщност има световна аудитория.

– Защо нещата винаги стигат до Китай? Така е и във филма.

– Продуцентите и цялото финансиране идва от Китай. Те искаха филм, който да говори за модата, но нямаха идея, че ще им предложим точно такъв – за алтернативата в модата. Отначало реакциите бяха противоречиви, но впоследствие приеха.

– Как се работи с китайци?

– Ако оставим езика настрана, може да е много лесно, може да е и кошмарно трудно. В момента, филмът има проблем с цензурата в Китай и не може да бъде излъчен на голям екран, тъй като една от героините във филма – китайска актриса, е прикривала пари от данъци. Била е в затвора за това, изплатила си е всички дългове към държавата, но въпреки това проблемът остава.

Проблем по време на снимките в Китай имаше и с работното време. Защото за мен е абсолютно нормално да работя по 16 часа на ден, те обаче въобще не можеха да издържат на този ритъм и спяха по ъглите.

– През цялото време, докато гледах филма Ви – силен, въздействащ и много истински, си мислех, че можехте да си спестите цялото ходене по света. Защото в България има една жена, която е достойна за „Вечна красота“. Говоря за Лили Иванова, която съвсем скоро стана модел на младежка линия спортни облекла.

– Лили Иванова би се вписала перфектно в този филм. Не я познавам лично, но шапка й свалям за смелостта да прави всичко това, особено в България. Много бих се радвал и други хора от това поколение да последват нейния пример, за да се разбере, че те също са част от обществото. Но усилията в тази посока трябва да дойдат не само от отделни личности, но и самите марки, както и от държавата.

– След срещите с тези забележителни модели, техните забележителни съдби и характери, Вие открихте ли повече красота у Вас самия? Смятате ли се вече за по-красив?

– Аз имам сериозен проблем със собствения си вид. (Смее се –бел.а.). Но да, след като открих тези хора, аз се повлиях от техния пример за кураж и способност да приемеш себе си такъв какъвто си, да се декомплексираш и да не ти пука от други мнения и медийното облъчване.

>>> Материалът е публикуван в bTVnovinite.bg <<<

About Даниел Димитров

Check Also

Саболч Хайду: Всеки ден получаваме малки дози щастие, но не го разпознаваме

Саболч Хайду – една от най-интересните личности на „София филм фест“ (2024), е и шеф …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Content is protected !!