Шоуменът представи първия от трите спектакъла „Има такъв народ“ в зала „Арена Армеец“
Слави Трифонов изнесе запомнящ и грандиозен 2-часов урок по родолюбие в пълната с фенове „Арена Армеец“.
Спектакълът „Има такъв народ“ бе открит от антелогласните изпълнители от „Ева квартет“, разаположени на четири места сред публиката в залата и с впечатляваща мултимедия от седем огромни стени и много светлина.
Първите думи бяха изречени от актьора Йосиф Сърчаджиев: „Историята на България не е просто учебник от дати и сухи думи върху учебникарски страници, а е история на всеки един българин. Днес ще разказваме историята на отделни българи, които макар че са много лични, са повлияли на живота на всички нас“.
„Ако погледнете родословното си дърво, ще видите, че вие сте най-тънките клончета, но назад във времето са корените на дървото, по-дебелите клони, някои от които са успели да дадат листа, а някои са прекършени и свършили в нищого, продължи Слави Трифонов. Но те не са забравени от следващите поколения, които помнят и разказват, за да помнят и следващите“.
„Ние, българите, сме странни хора, продължи още Слави. Повече от 1000 години сме християни, но в душите си оставаме езичници – не защото не усещаме религията, а защото обичаме живота. Затова нашите свещеници имат жени и деца, на Коледа колим прасета, а на Великден ядем агнешко. Никой не може да ме убеди, че дълбоко в християнската душа на всеки българин не соти един див прабългарин, който седи, гали си меча и чака да отпразнува живота по своя красив, варварски начин“.
„Урокът“ на Слави продължи с притчи за Пейо Яворов и любовта му към една жена, Николай Райнов – за трите измами – блясък на мълния, блясък на меч и блясък на женски очи, Христо Проданов и неговия подвиг, илюстриран с изпълнение на „Притури се планината“…
Един от най-аткрактивните моменти в шоуто бе състезането между талантливите пианисти Хасан и Ибрахим Игнатови, и по-възрастните им колеги Евгени Димитров и Кристиан Илиев. Те свириха Моцарт, Брамс, Григ, Петко Стайнов, Гершуин, буги-вуги… „Не искам да края на живота ми да ми викат чалгарин, пошегува се Слави.Сега няма телевизия, няма ограничения, и ще видите нашата представа за състезание“.
С бурни овации бе посрещнат танц на монахини, които постепенно се събличаха и останаха по жартиери…
В концерта участваха още Смесен хор с диригент Мирослав Славов, Петър Янев – гайдарят на Валя Балканска, отборът със златните момичета на Илиана Раева, вокален ансамбъл „Фортисимо“, Недялко Недялков – кавал, Евгени Димитров, „Гъмзата брас шоу“, Крисия Тодорова, актьорите от „Шоуто на Слави“ – Краси Рядков, Иво Сиромахов, Мариан Бачев, балет „Магаданс“ и др.
„Има такъв народ“ завърши с отново силни думи от Слави: „Нашите истории се свързаха с вашите истории, и аз ще запомня емоциите по лицата ви, а вие – думите и музиката. Така или иначе, нашите истории вече са преплетени. Може би някой от вас помни старците, които мълчаливо прехвърлят в ръцете си мънистата на броеница. Когато се случи нещо важно, той добавял по едно зрънце към броеницата – светло за щастливите събития, и тъмно – за тъжните моменти. Всъщност, броеницата на България е броеница на всеки един от нас. И само от нас зависи какво ще е следващото зрънце, което ще добавим към тази броеница“.
След това всички артисти бяха изкарани на бис и изпълниха „Ад и рай“, „Фалшив герой“ – в памет на Тодор Колев, „Лале ли си, зюмбюл ли си“ – в знак на уважение към народната певица Верка Сидерова, която е трябвало до участва в спектакъла, но е била спряна от лекарите заради здравословното си състояние. Финалът бе с „Моя страна, моя България“ – в памет на Емил Димитров.
Материалът е публикуван във vevesti.bg <