26-годишният Пламен Димов с главна роля в спектакъл по романа „Последното изкушение” от Никос Казандзакис
Един млад актьор обра заслужени овации в премиерния спектакъл „Последното изкушение” по романа на Никос Казандзакис. За 26-годишния Пламен Димов това е първа голям роля, и то на голяма сцена в най-големия и престижен български театър – Народния.
Димов се хвърля в дълбокото с нелеката задача да изиграе Исус в постановка, създадена по труден и многопластов текст, сред много персонажи и неедозначни послания. Пресъздавайки един от най-трагичните и символични образи в историята на човечеството, Казандзакис тълкува саможертвата по начин, различен от общоприетите представи.
„Приех тази роля като предизвикателство с ясното съзнание, че може би никога няма да съм готов и никога няма да бъде напълно завършено и в пълната си форма, защото става въпрос за тематика, която всеки приема относително”, каза пред btvnovinite.bg Пламен Димов. Не крие, че е бил изненадан от поканата да изиграе Спасителя: „Но за мен това е чест. Няма място за страх, това е моята работа. Колкото по-големи предизвикателства, толкова по-добре за мен, повече имам какво да науча”.
За работата си с режисьорката Веселка Кунчева споделя: „Като всеки репетиционен процес, и при нас имаше периоди на затихване и периоди на вдъхновение. Но беше дълъг и любопитен процес. Много се надявам образът ми да се развива с времето, защото иначе би било доста жалко”.
Спектакълът залага много на чисто визуалната част, пипната до най-малкия детайл. Със светлина, звук, мобилен декор и много сценичен пушек са изрисувани цели библейски картини. Ефектът е подсилен с добра хореография, семли костюми и … сиртаки.
В „Последното изкушение” не липсват и няколко акцента, изпълняващи ролята на чиста проба атракция. Такова е древното многокрако чудовище, последвано от две сцени със свещеници, превърнати в клоуни. Работата на трите попчета се изчерпва в поглъщане и преработване на огромни количества храна. Логично, най-важните си решения тези Божии служители взимат в тоалетната.
В спектакъла Христо Петков е Юда, а в ролите на останалите библейски герои са Жорета Николова – Богородица, Александра Василева – Мария Магдалена, Дарин Ангелов – Пилат, Цветан Алексиев – Йоан Кръстител. Участват още Параскева Джукелова, Ева Тепавичарова, Ева Данаилова, Илиана Коджабашева, Валери Йорданов, Деян Ангелов, Сава Драгунчев, Зафир Раджаб, Драгомир Драганов, Мак Маринов, Анатолий Ставрев, Христо Стефанов, Крис Атанасов, Марио Топалов, Александър Кънев, Ненчо Костов.
Режисьорът Веселка Кунчева за „Последното изкушение”
„Този текст е изпитание за душите и умовете ни повече от 10 години. Много дълго време не посмяхме да го докоснем, защото както знаете, той е забранен от Църквата и в него има много подводни камъни. Истината е, че страхът бе това, което ми попречи 10 години да направя този спектакъл. Но човек се променя и ето – направихме го. Мисля, че успяхме да направим един съвременен прочит, защото хората и сега са такива, каквито са били и тогава. Ние вярваме, вярваме, но когато се стигне до хляба и житото, сме готови да се обърнем. Той няма общо със Скорсезе, чиито филм съм гледала, но докато той залага на самия сюжет, ние залагаме на конфликта между безверието и нуждата от вяра, на това, че въпреки всичко, каквито и да сме ние, хората, ние не сме ангели, и в края на краищата всички имаме нужда да вярваме“.
„Не знам дали театърът може да променя, но може да сваля маските, всички тези защити, с които сме се обградили, да ни накара да се замислим как живеем, да се замислим как ни е завладяло това консуматорско искане, драпане за себе си, а в същото време да казваме, че сме вярващи и да търсим духовното. Иска ми се да вярваме, че сме повече от пръст, от земя, от това „Яж, работи, ожени се!”, от тази дяволска теорема, в която влизаме“.
За „Последното изкушение”
Обвинен в богохулство, писателят е отлъчен от гръцката православна църква, а книгите му са анатемосани. Прокуден от родината си, той я напуска през 1947 г. и не се завръща в нея до смъртта си. Забранявани в Гърция, неговите книги излизат най-напред в чужди страни, но въпреки това Казандзакис остава любимец на гръцкия народ.
Образът на Христос е централен в романа „Последното изкушение“. Но това не е евангелският Христос, а обикновен, дълбоко страдащ и неуверен в силите си човек. Исус е стъпил здраво на земята, разпнат между страсти, съмнения и противоречия. Назарянинът Исус е занаятчия, който денем прави римски дървени кръстове за наказание на провинилите се, а нощем го мъчат божествени видения и мрачни демони. Юда го приканва да се пребори сам с душевните си мъки или да тръгне да търси Бог. Блажено и сладко е изкушението, надвиснало над мъченика Исус в последния миг на живота му: той се вижда като обикновен човек, обкръжен с уюта на семейството и близките, спокоен и заслонен от бурите на живота, от драматичните и гибелни борби. Ала това изкушение не надвива героя на Казандзакис и той с облекчение отърсва душата си от него: не, не е отстъпил, не е изменил на своята мисия, не е слязъл от Кръста.
Романът е екранизиран от Мартин Скорсезе през 1988 г. със заглавие „Последното изкушение на Христос“. В ролята на Христос е Уилям Дефо, а на Юда – Харви Кайтел. Лентата, въпреки че е определена за скандална, получава редица номинации за „Оскар”, „Златен глобус” и „Грами”.
Материалът е публикуван в bTVnovinite.bg <