Императорът-кокошкар, който спокойно очаква разрушаването на своето отечество

Не бива никога да преставаме да си представяме как би изглеждал един по-разумен свят. Думите са на Фридрих Дюренмат – най-значителното име в съвременната швейцарска литература, наред с Макс Фриш.

Дюренмат разкрива как парадоксално и тайнствено е кодиран светът – светът като лудница, светът като лабиринт. Неговата критична позиция спрямо всяка нова идеология звучи като предупреждение, изречено далеч преди да е настъпило отрезвяването. Така е и в смешно-тъжната му история „Ромул Велики“. Сценичната версия на Бина Харалампиева се играе на сцената Малък градски театър „Зад канала“.

„Пиесата е болезнено днешна, но най-тъжното е, че е писана през 1949 г., а звучи сякаш е създадена днес, коментира Харалампиева. Текстът е актуален, защото светът сега е такъв – объркан, тревожен, напрегнат, сякаш само една искра е нужна, за да се взриви. В творбата от древността са само имената на различни императори (повечето носени предимно от кокошки, отглеждани в двора на Ромул Велики). А и реалният император, при когото загива Римската империя, е бил млад, почти юноша и са му казвали Ромул Малки”.

Оказва се, че кокошкарството е обща страст на римския император и вожда на варварите.

Пиесата на Дюренмат показва гибелта на Западната римска империя. Императорът Ромул Велики очаква спокойно разрушаването на неговото отечество. Въпреки опитите на министри и придворни да убедят и принудят господаря си, да предприеме решителни мерки срещу нарастващата опасност, в лицето на прииждащите варвари, Ромул предпочита да остане в своята крепост, да похапва и да отглежда домашни птици. Той не предприема никакви действия в отговор на заплахата, която грози цялата империя…

Годеникът на дъщерята на императора е единственият положителен герой в целия сюжет. Ролята се изпълнява от Бойко Кръстанов („Стъклен дом”), който от този сезон е в трупата на театъра. В актьорския екип са още Герасим Георгиев – Геро, Василена Атанасова, Весела Бабинова, Петър Калчев, Владимир Димитров, Владимир Зомбори, Стоян Младенов, Евгени Будинов, Атанас Чопов, Вежен Велчовски и Симеон Бончев.

Сценографията, наподобяваща древна римска вила, е на Чавдар Гюзелев. „Опитах се да направя  Малкия театър голям, и се възползвах  от усещането за свобода, което дава пиесата, за да съчетая различни стилове – от древно до модерно и дори до кич”, разказва той. Не по-малко странни са и костюмите на Мариета Ценова – тогите вървят с кецове, сандали, ризниците са върху тениски, а някои от типажите носят дънки…

Десерът към този „интелектуално сготвен миш маш“ (по думите на Харалампиева) са трите песни по музика на Асен Аврамов, които създават усещането и за рок мюзикъл.

Материалът е публикуван в btvnovinite.bg <