Рисуващият актьор Иван Юруков

Кавал се прави от явор, а театър – от добри актьори. Тази „новина”, овкусена с много драматизъм, несподелена любов и семейни вражди, идва от премиерния спектакъл „Майстори” на сцената на Народния  театър.

Мистично, интригуващо и носталгично започва прочитът на режисьора Петринел Гочев на творбата, писана от Рачо Стоянов в началото на миналия век, и определяна като най-трагическият любовен триъгълник в родната драматургия.

Актьорският състав е не по-малко впечатляващ – Гергана Змийчарова, Зафир Раджаб, Стоян Пепеланов, Виктория Колева, Марин Янев, Васил Драганов, Емил И. Марков, Иван Юруков.

Всички познаваме пеещи актьори и играещи певци, рядкост обаче са рисуващите актьори. В „Майстори” Иван Юруков, освен с думи и с тяло, рисува и с ръцете си, като истински художник, сътворявайки с въглен една почти монолитна творба от женски образи. Целият този процес се случва пред очите на публиката, в минутите преди същинското начало на спектакъла.

За съжаление, юруковата творба бива унищожена, и то още в първите минути на „Майстори”,  превръщайки кръглата сцена в арена на клада от чувства – любов, завист, женса вярност, мъжка чест, разпра за майсторство и дори истински бой…

Петринел Гочев за „Майстори”

„Това е моята история! Всеки един от нейните герои живя в мен с цялата си болка, страдание, низост и подлост, както и с непоносимото величие на любовта си. Аз съм Майстор!”

„Водих собствената си битка мислите, посланията, споровете ми да се въплътят в този спектакъл. Тази история за демоничната война на двама мъже и убийството, което извършват, е моята история! Познавах живота на мъжете – майстори отблизо, от момчешките си години. Животът ми даде дни на буйство и дни на покой, животът ме хвърли и в огъня на ревността, и в спазмите на завистта, но и ми подари съкровените величествени моменти да видя как под ръката ми излиза образ, като изписан с Божия дъх! „Бог се е отрекъл от мен!“ – дори изрекох някога си“.

Майстори – репликите

Все умно живеем, а накрая глупово излиза…

Не може майстор на майстора купуването да отнема…

От хорски думи и гроб отърване няма…

Бог не прощава и на най-добрия майстор, ако погуби една бедна християнска душа…

„Майстори” – най-играната българска пиеса

Написана през 1921 г., остава незабелязана в конкурса на Министерството на просвещението за поощряване на родната литература и изкуство. Пет години по-късно е открита почти случайно и след преработка е поставена в Народния театър от главния режисьор Николай О. Масалитинов.

На 14 септември 1927 г. с „Майстори“ се открива сезонът и успехът е невероятен, че Рачо Стоянов се превръща за една нощ в литературна звезда, а пиесата – в литературна сензация. Преведена е на френски, сръбски и чешки и поставена в Загреб, Белград и Прага. Спектакълът в София се играе два сезона. По-късно е възстановен и е сред заглавията, с които Народният театър през 1937 г. гостува в Канада и САЩ.

В края на Втората световна война драмата отново е в репертоара – постановката е дебют на бъдещия знаков режисьор Кръстьо Мирски. Художник е именитият Преслав Кършовски, а в главните роли са Любен Желязков, Любен Саев и Маргарита Дупаринова. Премиерата е на 22 април 1944 г. в читалището в Пирдоп, където е евакуиран Народният театър след разрушенията от бомбардировките.

„Майстори” през 2017

Сценична версия – Петринел Гочев
Сценография и костюми – Юлиана Войкова-Неймен
Музика – Стоян Руменин
Действащи лица и изпълнители: Милкана – Гергана Змийчарова, Найден – Иван Юруков, Живко – Зафир Раджаб, Тихол  – Стоян Пепеланов, Гена – Виктория Колева, майстор Добри  – Марин Янев, майстор Янко – Васил Драганов, Шилото – Емил И. Марков, чираци – Александър Василев, Ралица Ананиева и Ивайло Светлинов
Асистент-режисьори: Боряна Митева и Меглена Димитрова
Драматург – Мирела Иванова
Художник на плаката – Гергана Змийчарова