Нейният талант е неоспорим, влиянието й върху музиката – още повече, но духът е това, което ще остави личности като нея в сърцата на милиони хора, имали шанса да я чуят на живо. Не само пеейки, Монсерат Кабайе е учебник по музика, философия, психология, родолюбие и етика взети заедно.
Жалко за онези, които не успяха да напълнят зала 1 на НДК, но още по-жалко за онези, които не се върнаха след антракта. Жалко е, че за пореден път в България някой брои годините, грешките и пропуснатото от предварително обявения репертоар, без да дори да се опита да усети силата на Монсерат. Сила, която великата певица от години предава на талантливата си дъщеря, кръстена на нейното име.
Майка и дъщеря показаха каква е да даваш и да приемаш с достойнство насладата от изкуството, и едновременно да рисуваш с гласните си струни. Концертът всъщност беше едно гостуване в уютния дом на две сърцати и усмихнати жени.
Третото посещение на Монсерат Кабайе в София ще бъде запомнено и с откровенията, които тя направи преди и по време на концерта си. Абсолютната примадона, както я наричат, каза, че е възхитена от професионализма на Симфоничния оркестър на БНР и от топлото отношение на музикантите към нея: „Най-важна е волята. Късметът също влияе, но без волята той няма значение. Трябва да приемаш с обич всичко, което ти се случва, и най-вече – да даваш обич на тези, които те обичат, а и на останалите. Затова човек е тук – не да живее за себе си, а да помага на другите“.
Певицата не подмина и темата за бежанците: „Не се прави достатъчно за тях на някои места в Европейския съюз. Когато има хиляди нуждаещи се, никоя помощ не е достатъчна, но все пак има разлика от това да се прави малко и нищо да не се прави“.
„Тя е истински ангел, надарена е с изключителна чувствителност, с интуиция, която човек или има по рождение, или не“, каза диригентът Рикардо Естрада.
Огромният репертоар на Монсерат Кабайе включва творби от барока до веризма, белкантото, Вагнер – общо сто опери. Тя е сред най-издаваните певици в наше време. 12 години Монсерат Кабайе изучава оперно изкуство в „Barcelona Liceo“, където през 1954 година е наградена със златен медал. През 1956 г. дебютира в ролята на Мими в операта „Бохеми“ в „Штадтеатър“ в Басиле. Звездният й миг е на 20 април 1965, когато взривява международната оперна сцена с ролята на Лукреция Борджия от едноименната опера на Доницети в Карнеги Хол, Ню Йорк. Аплодисментите продължават двайсет минути.
Участието й във „Фауст“ на Гуно през 1965 я коронова като „Кралицата на Метрополитен опера“. През същата година тя покорява „Карнеги хол“, „Ла скала“, „Балшой театър“. След като я чува, Мария Калас й изпраща собствените си обеци, с които тя самата е излязла на сцената за първи път – през 1955. В последното си интервю Калас посочва Кабайе като единствена своя наследница.