Елен Колева – между „Фермата“ и Фройд

Елен Колева напусна „Фермата“ и отново е в свои води – театралните. Актрисата с фатално излъчване играе Анна – дъщерята на Зигмунд Фройд, в първата софийска премиера през този сезон. Пиесата се казва „Посетителят“ и е на откритата сцена на театър „Сълза и смях“. Това е и първата българска постановка, посветена на великия психолог.

Ролите в театъра и в живота, любовта, „Фермата“ и „Биг брадър“, идиотите, уроците, Калин Терзийски… са част от темите, за които си говорим с Елен Колева. От думите й разбираш, че срещу теб стои не просто една красива жена, а пораснал и променен човек, който знае от къде идва и накъде е тръгнал. И най-важното – този човек си е взел поука и от хубавото, и от лошото, намирайки в себе си вярата и любовта, които наистина вършат чудеса, когато са споделени с хората.

–          Елен, какво ново научи за Фройд от тази постановка?

Видях едни много дълбоки и опасни отношения между баща и дъщеря. В тези взаимоотношения съществува комплексът на Електра. Това е, когато отношенията отиват на едно по-друго ниво и може да се каже, че има един дори сексуален момент. Чували сте за Едиповия комплекс. То е същото.

Анна Фройд е била не просто интелектуално чудовище, а изключително привързана и възхитена от своя баща, затова през целия си живот не създава семейство. Било е невъзможно да намери мъж за себе си, заради бащата – една толкова доминираща фигура.

–          Намираш ли допирни точки между Анна Фройд и теб?

Анна  е емоционална, но вътрешно. Тя е доминираща. Тя е човек, който  може да смаже друг човек интелктуално. В същото време в нея има някаква налудност. Ако трябва да защити баща си, е готова да стигне до крайност. Тя е жена в мъжки панталон.

Между нея и мен като човек няма нищо общо. Аз съм преди всичко жена и в мен има много мекота, много доброта. Аз съм създадена да давам любов.

–          В този спектакъл Анна Фройд е на 42 години. Трябваше ли да достигнеш някаква зрялост, за да изиграеш този образ?

Смятам, че тази зрялост е по-скоро духовна и житейска, и аз я нося, поради много неща, които са ми се случили в живота, които са надминали моите 32 години. Така че като житейски натрупвания не ми беше чак толкова трудно. Въпреки че това е толкова отговорна роля. Защото е реално съществуваща личност, и то каква! Това е титанична жена! Може би ролята ще се развие, но като цяло задачите, които ми бяха поставени от режисьора, успях да ги разбера, да ги преработя през себе си и да ги пресъздам.

–          А какво научи за теб самата от тази роля?

Че в смелостта си и лудостта си не сме чак толкова различни.

–          Месец и половина са продължили репетициите по спектакъла. Как успя да се подготвиш покрай участието ти във „Фермата“?

Ние репетираме от юли. „Фермата“ дойде по-късно.

–          А от „Фермата“ какво научи?

Научих се няколко неща и основното е как се бачка, ама здраво! Научих се как се дои, как се забиват пирони, как се реже с трион, как се цепят дърва. Научих се на страхотно търпение, да бъда толерантна, да премълчавам в името на разбирателството. Там не можеш да бъдеш егоист. Там егоистът отпада. Трябва да се научиш, че каквото е за другите, това е и за теб.

–          Кой е твоят фаворит?

Финци (Серафим Василев – бел.ред.). Защото е изключителен човек. Той е душа-камбана.

–          Не е ли Калин Терзийски?

Не! Човекът, който ще спечели, трябва да е наистина подготвен – и като способности, и като сърце. А Финци е прекрасен човек!

–          Би ли участвала в „Биг брадър“?

Не.  Имала съм три покани досега, но това не е моят формат.

–          Елен, за теб любовта в какви измерения съществува? Къде я търсиш? Какво е тя за теб?

Любовта е двигателят на всичко, дори самият Господ Бог го казва в „Посетителят“: „Аз ви създадох от любов. Вие искате един Бог, който е лош. Страхувате се от Бог, който ви е създал от любов и който ви обича. Искате Бог, който ви наказва…“

–          По колко идиота ти се налага да стреляш всеки ден?

Аз не стрелям. Действам по друг начин – прекалено много вярвам, че в хората има добро и винаги го търся. Такава съм по природа. Като по-млада бях по-гневна и повече иссах да се боря за справедливостта, исках да променям нещата и света. После разбрах, че не мога да променя света. Мога да променям единствено себе си, да давам любов и това действа!

–          Какво още ти предстои през този театрален сезон?

Предстои втора премиера в „Сълза и смях“ – „Едно налице, две наопаки“ под режисурата на актьора Михаил Петров. Там играя  италианка, партнирам си с  Влади Въргала. След това идва още една комедия – „Застреляй идиотите“ на Емил Йотовски, където съм служителка в бюро по труда.

–          Какво би казала на хората, които ще те видят само във „Фермата“ и никота няма да отидат на театър?

Мисля, че заради „Фермата“ много хора от интерес ще дойдат да ме видят и в театъра.

За „Посетителят“

Действието се развива в реално време, вечерта на 22 април 1938, между нахлуването на хитлеристите в Австрия (11 март) и заминаването на Фройд за Париж (4 юни). Отвеждането на Анна от Гестапо предизвиква у баща й състояние на спонтанно несъзнателен диалог. Предстои дълга и налудничава нощ, наситена с видения и явления, съмнения и какво ли още не. Кабинетът се превръща в сюрреалистична лаборатория към небето, вселената, космоса и безкрайността. Пред д-р Фройд се появява образ – луд, магьосник, плод на неговото въображение или самият Бог?!

В ролята на Бог/Посетителят е Вельо Горанов, Петър Райжеков е Фройд, а Николай Тодоров е Нациста. Снежина Русинова Здравкова е преводач на текста на Ерик Емануел Шмит. Сценографията и костюмите са на французина Жан Боер. Режисьор е Александър Чобанов – автор на сценичната, видео и музикална концепция. Чобанов от 30 години работи във Франция, където е реализирал над 60 постановки. Твърди, че има „европейска визия“ за нещата. „Обичам символите и метафорите, и те са на всеки ъгъл в тази постановка“, споделя режисьорът. По думите му в „Посетителят“ отношенията между Анна Фройд и прочутия й баща са само загатнати.

Материалът е публикуван в Dmes.bg.