Найджъл Кенеди вилня над 3 часа в зала 1 на НДК

Той е най-известният ексцентрик сред цигуларите-виртуози, а тя е сред малцината жени-диригенти, наложили неподражаемия си стил на работа. Той е фен на „Астън Вила“ и често излиза на сцената с блуза на любимия си футболен отбор.

Тя носи титлата баронеса, а в жилите й тече българска кръв по майчина линия. Казва, че избира хората не само по таланта, но и по характера.

Найджъл Кенеди и Любка Биаджони се избраха един друг и се събраха на обща сцена, за да сътворят почти 5-часов музикален купон за ликуващата публика в зала 1 на НДК. Класика, фолклор, етно и дори малко рок си подадоха ръка в програма, чието безспорен плюс бе усещането за празник, вдъхновение и единство между артисти и зрители.

Страхотното настроение никога не напуска Найджъл Кенеди и този път нямаше изключение. Целуваше дами от публиката, шегуваше се със себе си и с Брекзит, заради който по-рано тази седмица се зарече да напусне Великобритания, „настаняваше“ закъснели за концерта фенове от първия ред, а накрая остана да раздава автографи.

До Найджъл Кенеди на сцената почти през цялото време бе композиторът и гъдулар Георги Андреев. Двамата изпълниха три нови и специално написани от Андреев композиции – Violyria, Riverside и Land of Roses, като в София бе и световната им премиера.

След тях настъпи може би най-очакваната част от шоуто – Вивалди с „Новите четири годишни времена“, по повод на което Найджъл бе споделил, че се е опитал да създаде „нещо по-живо, по-триизмерно, обвеяно от различни влияния“.

„Йовано, Йованке“, „Очи чорные“ и глътка рок бе десертът, поднесен от Найджъл Кенеди в минутите след полунощ. Тогава, на финала, най-ентусиазираната публика вече бе заградила музикантите в полукръг и в готовност да атакува за автографи.

Кенеди е най-прочутият ученик на сър Йехуди Менухин. След смъртта на Менухин се разбира, че легендарният цигулар е плащал таксата на младия Кенеди през всичките години на обучение в училището. По-късно Кенеди заминава за Ню Йорк, където следва в „Джулиард скуул“ при прочутата педагожка Дороти Дилей. През 1989 г. записва „Четирите годишни времена“ от Вивалди с Английския камерен оркестър и пренаписва историята на звукозаписната индустрия, продавайки от него над 2 милиона копия. Това го поставя в Книгата на рекордите Гинес – за най-продаван класически албум на всички времена, който освен това стои в класациите в продължение на година.

За мнозина в България незабравим ще остане концертът на 27 декември 1999 г., когато Найджъл Кенеди вилня за първи път у нас – отново в НДК. Още при появата си той предизвика публиката – разкопчана бяла риза, подаваща се под сакото, небрежна усмивка и лъскави зелени обувки. Почти трийсет пъти препълнената зала 1 аплодира интерпретациите на Бах и Вивалди. След четвъртото си изпълнение ученикът на Менухин заяви, че е забравил нотните си листове в хотела и изчезна зад сцената. След броени минути се появи и обясни, че пътят до хотела е 20 минути, а това би направило концерта прекалено дълъг и продължи да свири…  Импровизациите на Кенеди с ямайския китарист и вокалист Калеб Кларк изправиха зрителите на крака, а когато двамата тръгнаха между редиците в залата, се наложи съдействието на охраната. Една от изненадите беше, когато „Гуарнери“ продължи да „свири“ без лък. На това музикантът отговори с усмивка и се скри зад кулисите.

Вчера преди Найджъл овациите бяха за създадения през 2016 г. Лондонски български хор с диригент Десислава Стефанова. Бившата солистка на ансамбъл „Филип Кутев” доведе у нас над 40 певци от различни националности, сред които англичани, ирландци, японци и българи, живеещи в Лондон. Всички те пяха на перфектен български език „Българските годишни времена“ от репертоара на голямата Олга Борисова, „Рано ми е море слънце огреяло“, коледарска песен, „Молитва святий Боже“ на Добри Христов, акапела на „Девойко, мари, хубава“, „Лале ли си, зюмбюл ли си“…

Той е най-известният ексцентрик сред цигуларите-виртуози, а тя е сред малцината жени-диригенти, наложили неподражаемия си стил на работа. Той е фен на „Астън Вила“ и често излиза на сцената с блуза на любимия си футболен отбор. Тя носи титлата баронеса, а в жилите й тече българска кръв по майчина линия. Казва, че избира хората не само по таланта, но и по характера.

Найджъл Кенеди и Любка Биаджони се избраха един друг и се събраха на обща сцена, за да сътворят почти 5-часов музикален купон за ликуващата публика в зала 1 на НДК. Класика, фолклор, етно и дори малко рок си подадоха ръка в програма, чийто безспорен плюс бе усещането за празник, вдъхновение и единство между артисти и зрители.

Страхотното настроение никога не напуска Найджъл Кенеди и този път нямаше изключение. Целуваше дами от публиката, шегуваше се със себе си и с Брекзит, заради който по-рано тази седмица се зарече да напусне Великобритания, „настаняваше“ закъснели за концерта фенове от първия ред, а накрая остана да раздава автографи.

До Найджъл Кенеди на сцената почти през цялото време бе композиторът и гъдулар Георги Андреев. Двамата изпълниха три нови и специално написани от Андреев композиции – Violyria, Riverside и Land of Roses, като в София бе и световната им премиера. След тях настъпи може би най-очакваната част от шоуто – Вивалди с „Новите четири годишни времена“, по повод на което Найджъл бе споделил, че се е опитал да създаде „нещо по-живо, по-триизмерно, обвеяно от различни влияния“.

„Йовано, Йованке“, „Очи чорные“ и глътка Дими Хендрикс бе избухващият десерт, поднесен от Найджъл Кенеди в минутите след полунощ. Тогава, на финала, най-ентусиазираната публика вече бе заградила музикантите в полукръг и в готовност да атакува за автографи.

Кенеди е най-прочутият ученик на сър Йехуди Менухин. След смъртта на Менухин се разбира, че легендарният цигулар е плащал таксата на младия Кенеди през всичките години на обучение в училището. По-късно Кенеди заминава за Ню Йорк, където следва в „Джулиард скуул“ при прочутата педагожка Дороти Дилей. През 1989 г. записва „Четирите годишни времена“ от Вивалди с Английския камерен оркестър и пренаписва историята на звукозаписната индустрия, продавайки от него над 2 милиона копия. Това го поставя в Книгата на рекордите Гинес – за най-продаван класически албум на всички времена, който освен това стои в класациите в продължение на година.

За мнозина в България незабравим ще остане концертът на 27 декември 1999 г., когато Найджъл Кенеди вилня за първи път у нас – отново в НДК. Още при появата си той предизвика публиката – разкопчана бяла риза, подаваща се под сакото, небрежна усмивка и лъскави зелени обувки. Почти трийсет пъти препълнената зала 1 аплодира интерпретациите на Бах и Вивалди. След четвъртото си изпълнение ученикът на Менухин заяви, че е забравил нотните си листове в хотела и изчезна зад сцената. След броени минути се появи и обясни, че пътят до хотела е 20 минути, а това би направило концерта прекалено дълъг и продължи да свири…  Импровизациите на Кенеди с ямайския китарист и вокалист Калеб Кларк изправиха зрителите на крака, а когато двамата тръгнаха между редиците в залата, се наложи съдействието на охраната. Една от изненадите беше, когато „Гуарнери“ продължи да „свири“ без лък. На това музикантът отговори с усмивка и се скри зад кулисите.

Вчера преди Найджъл овациите бяха за създадения през 2016 г. Лондонски български хор с диригент Десислава Стефанова.

Бившата солистка на ансамбъл „Филип Кутев” доведе у нас над 40 певци от различни националности, сред които англичани, ирландци, японци и българи, живеещи в Лондон. Всички те пяха на перфектен български език „Българските годишни времена“ от репертоара на голямата Олга Борисова, „Рано ми е море слънце огреяло“, коледарска песен, „Молитва святий Боже“ на Добри Христов, акапела на „Девойко, мари, хубава“, „Лале ли си, зюмбюл ли си“…

(Материалът е публикуван във Vevesti.bg)