Васко Василев: Егати залата!

Васко Василев е преди всичко цигулар, концертмайстор, но и диригент, режисьор, актьор, артист с главна буква, той е всичко в едно, но най-вече – едно голямо пулсиращо сърце. И не е нужно да си напушен или луд, за да изпаднеш в транс от музиката, която излиза от ръцете и душата на този голям българин.

Концертът в разпродадената без никаква рекламна кампания зала „Арена Армеец“ е доказателство, че изкуството няма цена, а публиката е тази, която може да издигне или повали един творец. И това може да стане, без някой да й обяснява кое е хубаво и кое – не, опитвайки се да налага стандарти и кумири.

„И в най-големите си мечти не съм си представял, че ще свиря Паганини пред 12 000 човека“, каза Васко Василев след грандиозното начало на 2-часовия спектакъл, поставено с концертна версия на „Турандот“ с Памела Никълсън в главната роля, заедно с хор и оркестър.

Преди това от устата му се изтръгна едно спонтанно „Егати залата!“, което беше достатъчно, за да открие приятелски и почти любовен диалог между него и арената от верни почитатели, които го аплодират вече години наред и всеки път пълнят залите, в които той свири. „Арена Армеец“ е естествено продължение на този успех.

„Искам да призная, че вдъхновението за този концерт и смелостта да го направя дойде от Лили Иванова, която и сега е в залата. Но всъщност всичко дължа на вас – на публиката“, каза Васко Василев.

Няколко специални гости направиха шоуто още по-пъстро и запомнящо се – най-добрият балетмайстор на Кралския оперен балет на Великобритания и степ танцьор – Стивън Макрей (Stevenmcrae.co.uk), невероятно красивата балерина Яна Селенко от Берлинската държавна опера, Такуто Танака – диригент от Япония, и Кейто Сайто, с когото Васко имаше съвместен концерт миналата година.

Най-бурни овации сред гостите отнесоха тримата музиканти от „Чамбао“ – групата, с която Васко Василев записва пореден нов албум. В София сега бяха Тони Ромеро, заедно с китариста Тони Кантеро и перкусиониста Хуан Ередия.

Концертът на Васко Василев ще се запомни и с още нещо – разнообразния репертоар, поднесен с перфектен звук в залата, но и с факта, че един български класически музикант може да събере аудитория по-голяма от тази на зала „България“ и зала 1 на НДК, когато има харизма, вярва в това, което прави, а усмивката към хората наистина започва своя път от сърцето му.

Автор: Даниел Димитров