Dahnyelle.com d i f f e r e n t c u l t u r e
Двама млади. Злощастна любов. Враждуващи семейства. Война. И мир… Познато ли ви е? Може би. Но не съвсем, защото сладкодумната Астрид Линдгрен рисува един своеобразен скандинавски вариант на Ромео и Жулиета – в него нещата от живота сякаш са по-истински и груби, хората са по-естествени – и груби, но и по-забавни, по-близки до нас, по-живи.
„Роня, дъщерята на разбойника“, на сцената на театър „София“,
ще върне големите в детството
а по-мaлките ще накара да се стремят, мечтаят, заобичат и ценят още повече света на родителите си.
С други думи, „Роня“ е синоним на любовта във всичките й измерения и истински пир за сетивата. Не само защото от известно време има театрална суша, а защото това е един наистина фантастичен, приказен, пълен с прекрасни истории спектакъл, в който има обич, красота, щастие, доверие, спокойствие, приятелство и всичко онова, което все повече ни липсва във всекидневието.
Да прогоним зимата от телата си с пролетно къпане и чистене на въшки!
Този полезен съвет дава един от героите на А. Линдгрен и в този реалистично-бодряшки дух неусетно преминават два часа, в които човек може да се смее и да плаче едновременно. Защото покрай хаоса от случки и преплитане на всевъзможни чувства и героите, а покрай тях и зрителите, за пореден път осъзнават стари истини – че животът е прекалено кратък, за да бъде вгорчаван, че любовта е над всичко, а на лъжата краката са къси.
От устата на героите ще чуем, че разбойник по призвание е този който „уж взима само от богатите и дава на бедните“, че „има хора, които не са разбойници и все пак си живеят“ и че „с деца на глава не се излиза, когато не искат да стават разбойници“.
Овации за режисьора Катя Петрова
Не само защото „Роня, дъщерята на разбойника“ е в памет на нейната дъщеря Дафи, а защото Катя Петрова е постигнала истинско чудо на сцената, за което с възхищение говори целият екип.
„Във време, когато материалното изцяло е превзело света и нравствените ценности като добро, справедливост, щедрост са изтласкани на заден план, децата в спектакъла показват как можем да живеем заедно и да се обичаме, да не сме разединени – огромния ни проблем днес“, споделя Петрова.
По думите и представлението е поучително и за възрастните, които трябва да си дадат сметка, че е добре да се съобразяват с децата си, с тяхната гледна точка, защото наистина има какво да научат от тях.
В този открит урок по доброта и театър й помагат Петя Караджова и Борис Делчев. Двамата правят сценографията, Анна Пампулова – хореографията, и Христо Йоцов – музиката. Режисьорката споделя, че е тръгнала наобратно при подготовката на постановката – от визията, имайки идея за конструкцията на текста.
Овации и за актьорите
В главните роли са Мартина Пенева (Роня) и Александър Тонев (Брик), който на премиерата игра с извадено рамо. Двамата са студенти в първи курс в класа на Иван Добчев в НАТФИЗ.
В екипа са още седем студенти на Анна Пампулова в НБУ и техни млади колеги от театър „София“ – Антон Григоров, Мила Банчева, Николай Димитров, Симона Халачева. Николай Върбанов и Юлиян Рачков са главите на враждуващите родове Матис и Бурка.
Доайен сред актьорите е Пламен Манасиев, който споделя, че „това не е спектакъл, а мисия“.
„Роня, дъщерята на разбойника“ е поредният силен коз в афиша на театър „София“ от вълната заглавия за по-млада публика. Началото бе поставено силно с емоционалното „Скачай“, следвано от екшъна „Ян Бибиян“ и „Ние сме вечни“.
