Надежда има!

Надежда има. И не само защото едно момиче с умствени увреждания на име Надежда е намерило своята професионална среда. А защото хора от средите на българския бизнес узряват в разбиранията си за интеграция на т.нар. малцинства.

Надежда Христова e родена през 1985 г. с диагнозата „Умствена изостаналост“, отраснала е в институция, няма семейство. Живее в София, в защитеното жилище „Звезда на надеждата“. И няма нищо случайно, че думичката `надежда` се повтаря няколко пъти. Това е знак и доказателство, че у нас словосъчетанието `социални грижи` все още не е компрометирано.

Надя е част от семейството на „Светът на Мария“ – оазис в един от добрите столични квартали, в който 30-ина човека с умствени ограничения са намерили смисъла на живота си и всеки ден, с помощта на специалисти, се трудят, живеят и истински се радват от труда си. С помощта на „Светът на Мария“ Надя е една стъпка пред приятелите си от дневния център, тъй като от близо половин година има шанса да работи на още едно място – рекламна агенция.

Идеята се родила след една законова промяна, свързана с участието на агенцията в процедури по обществени поръчки, разказва пред Vesti.bg Мария Арсова – управител на Event Design. За да бъда честна, ще кажа, че Надя се оказа много по-полезна, отколкото предполагах, признава Арсова. По думите й, освен в неща като почистване на офиса и правене на кафета, Надя се включва и в дейността на самата агенция – подготовка на събития и участие в тях.

Вижте видео ТУК.

Хората като Надя имат нужда да бъдат поощрени и насърчени, за да започнат да работят сами, да могат да бъдат полезни и разпознати в реална среда, където имат своята работа и си изкарват пари, коментира Миряна Сирийски – програмен директор на фондация „Светът на Мария“.

Надя, освен това, е един обичлив човек, към когото всички се привързват и хората в екипа постепенно разбират, че не могат без нея.

„Когато някой от нас излиза в отпуск, тя идва и гледайки те в очите, казва: „Много ще ми липсваш…“. Замислих се, че тези думи не съм ги чувала от нито един свой служител“, споделя Мария Арсова.

Тъжната й констатация обаче е, че като общество ние не сме научени да приемаме тези хора сред нас.

При нас има много хора като Надя, които са способни и чакат някой да им повярва и да им предложи възможност да се развият, а това са хора, които изцяло положително променят трудовата атмосфера, допълва Миряна Сирийски.

Вижте и по-дългата видео версия с историята на Надя ТУК.

Автор: Даниел Димитров