Ние не знаем какво е да ти кървят ушите и носа от експлозията на улицата, на която си отраснал и живееш. Не знаем какво е войната да те отдели от децата ти за повече от три месеца. Не знаем какво е да убиват пред очите ти синовете и съпрузите. Ние дори не сме преживяли най-“малкото“ нещастие – да се наложи да напуснеш дома си с всички удобства и да бягаш от залповете, за да се озовеш в държава, която макар и гостоприемна, не може да ти предложи и частица от това, за което си живял, учил и постигнал… Те обаче знаят всичко това и разказват от първо лице – бежанците.
В думите има много болка, отчаяние и истина, а в очите им – тъга, която не можеш да забравиш. Срещайки погледа на бременна ливанка, търсеща играчка в кошовете с помощи, разбираш, че може би най-важното за нея е да даде нормален старт на един предстоящ детски живот – на място, в което ние – домакините, гледаме на нея и на всички като нея като на натрапена ни втора ръка хора. Уви, подобна е ситуацията в почти цяла Европа, а ние – европейците, не разбираме, че всъщност към нас идват
бежанци за мир
И няма защо да се страхуваме от хора, бягащи от това, срещу което се борим всички ние.
С бежанци, представители на неправителствени организации и арабисти говорим за случилото се в Париж, за тероризма като цяло, за имиджа на исляма и за страха…
„Ние не сме терористи. Навсякъде има и добри, и лоши хора. А това, което се случи във Франция, го има навсякъде“, коментира бежанка от Палестина. В Сирия и Палестина подобни неща се случват постоянно“.
„Като говорим много по темата, те (б.ред. терористите) се чувстват по-силни. Бежанците, които идват тук, са семейства с деца – те самите бягат от такива хора. Когато има добър контрол от гранична полиция, такива хора няма как да влязат в страната“. Думите са на Линда Ауанис – председател на съществуващия от 2003 г. Съвет на жените бежанки в България. Линда е от Ирак, живее в България от 1994 г. със съпруга и двете си деца.
В България има бежанци от много години. България е приела Женевската конвенция и отваря врати за тях от 1992 г., припомня тя.
Това, което се случи в Париж, разваля имиджа на исляма
категорична е Линда Ауанис: „Тази групировка – „Ислямска държава“, не е ислямска, тя е против исляма, тя е анти всяка религия. Според никоя религия не може да убиваш без причина и да убиваш заради каквото и да е. Изобщо, думата убиване е против религиите“.
Сред бежанците има всякакви – много висшисти, със средно образование, но и неграмотни. Целта на всички е да живеят в мир и да има с какво да гледат децата си.
Бежанец от Ливан, който живее в София от 3 години, споделя: „Обичам страната и хората. Това, което се случи в Париж, е лошо за всички. Загубата на невинни животи е еднакво тежка за всички хора по света“.
Терористите не идват от определена държава или религия, казва още ливанецът. По думите му тероризмът няма лице, религия или раса: „Ако аз или друг бежанец забележи нещо нередно тук, той е длъжен да уведоми властите. Защото всеки гост трябва да уважава законите на държавата, която го е приела, и защото
вашата сигурност е гаранция за нашата сигурност
Реакциите сред бежанците, след атентатите във Франция, варират от страх до съчувствие, разказва директорът на фондация „Група за подкрепа на бежанци“ Цветко Цанковски.
„За да се премахне страха, трябва информация, допълва той. Нормално е човек да се страхува от чуждото. Относно регулирането на бежанския поток, би трябвало да се предприемат мерки спрямо регистрация и канализиране на потока, но най-важното е всяка държава да се подготви за оставането и интеграцията на тези хора, защото „поток“ (думата, която се използва най-често) не може да се спре. А представете си река, която среща препятствия – тя или ще повдигне нивото си и ще го надскочи, или просто ще заобиколи“.
„Ако гледаме лицата на тези хора, които търсят убежище, сред тях има много жени и деца. И те не са терористи, но това не изключва сред тях да има някой, който опитва да се възползва от ситуацията и да проникне в дадена страна, казва Мохамед Халаф – журналист и арабски анализатор. Всички атентатори от Франция и Белгия не са от средата на бежанците. Има много преувеличаване на заплахата, но това не означава, че няма заплаха. Има различни националистически партии и политически субекти, които се опитват да настройват хората и да печелят дивиденти. И, за съжаление,
това, което правят тези политически партии, е това, което иска „Ислямска държава“ –
да се създадат проблеми и да се подкопае европейския проект. Затова европейците се различават от другите народи с ценностната си система, градена в продължение на десетилетия. И тези ценности не са даденост, защото за тях европейците са дали много жертви – войните, църквата и Реформацията, разделянето на църквата от държавата“.
Според Мохамед Халаф България все още е безопасно място на фона на това, което се случва в Европа и на Балканите – всеки ден се появяват различни групи и обявяват принадлежност към „Ислямска държава“, макар тези групи да са изолирани и под контрол.
„Страхът и опасността идват от това, че в България има голяма корупция, коментира Халаф. Институциите са корумпирани и това може да бъде използвано от различни елементи, свързани с „Ислямска държава“.
България трябва да упражнява по-голям контрол, а хората трябва да уважават закона, но хората няма да уважават закона, когато държавата не уважава закона, категоричен е арабистът. Подобна нестабилност според него би могла да бъде предпоставка за намаляване на безопасността в страната.
Текст: Даниел Димитров
Камера: Ина Друмева, Антон Меляков
>>> Материалът е публикуван във Vesti.bg <<<