Научно доказано е, че българите са симпатични и интелигентни хора, каза на среща със свои почитатели в София най-четеният израелски автор.
С усмивка Етгар Керет обясни, че заключението си е направил от тримата наши сънародници, които познава – колегата му писател Николай Грозни, издателят му за България Манол Пейков и Нева Мичева, редактор на най-новата му книга „Седем добри години“.
На фона на отправения към българите комплимент, Етгар Керет отдели 10-ина минути, обяснявайки защо мрази австрийците. Негативизмът му пък бил продиктуван от тримата австрийци, които познавал. Огорчението от тях явно е голямо, тъй като бил склонен за забрани да го издават в Австрия…
В София обаче Керет бе буквално затрупан от любовта на феновете си. Това не му попречи да отдели повече от два часа за раздаване на автографи, като на всеки рисуваше уникална картинка и пишеше различно послание.
Сборникът с фейлетони, публикувани в международния печат от раждането на сина му Лев през 2005 г. до смъртта на баща му Ефраим през 2012 г., бе повод за петото гостуване на Керет у нас.
„Харесвам художествената литература, защото е възможно да си напълно искрен, без да разкриваш нищо за личния си живот – страх, желание, чиста емоция“, коментира Керет. Признава, че когато започнал да описва тези реални истории, си мислел, че никога няма да ги публикува: „Възнамерявах да ги покажа само на сина си, тъй като на мен самия винаги ми е било любопитно как са се чувствали моите родители, докато съм растял“.
Едва когато баща му се разболял, решил да издаде книгата – като своеобразен паметник за него. „Не е отпечатана на иврит, защото аз се чувствам уязвим от любимите си хора“, сподели още Етгар Керет.
Той цитира баща си, който казвал: Ако направиш нещо от любов и се провалиш, аз никога няма да се ядосам. Затова „Седем добри години“ е написана с любов, добавя авторът. По думите му майка му харесала книгата, а съпругата му казала, че в реалния живот е по-свястна от начина, по който той я описал. Най-възторжен бил приятелят му Узи.
„Човек пише книги, продава ги по целия свят, но в крайна сметка най-важно е дали майка ти ще хареса това, което правиш, обобщава Етгар Керет. За щастие, аз имам много добронамерена майка, която одобрява всичко, което пиша“.
Разказите на Керет са преведени на 34 езика и екранизирани в над 40 късометражни филма. Той е също сценарист на комикси, телевизионни и широкоекранни филми, публицист и преподавател по творческо писане в университета „Бен Гурион“ (In.bgu.ac). Живее в Тел Авив със сина си Лев и съпругата си Шира Гефен, с която през 2007 г. печели в Кан „Златна камера“ за дебютния си пълнометражен филм „Медуза“.
Освен „Седем добри години“, у нас са издадени сборниците „Автобусният шофьор, който искаше да бъде Бог“ (2010), „Момичето на хладилника“ (2011), „Асамтой“ (2013) и „Изведнъж на вратата се чука“ (2014).